Ръстът на БВП през третото тримесечие вместо 0.4% се оказа 4.6%

Сезонно изгладените данни на статистиката за прираста на БВП на годишна база също са променени - потреблението расте с 6.8% (5.1% в експресната оценка), инвестициите също са на малък плюс (при -3% отчетени преди това), докато нетният износ е с отрицателен принос. Част от по-високия ръст в потреблението обаче предвидимо е от внос, което свива нетния износ, което намалява приноса му към БВП.

НСИ е ревизирало и данните за ръста на тримесечна база, като сега той е с 0.3 пр. пункта по-нисък заради външната търговия. Промяна има и в данните за ръста през всяко от последните три тримесечия - сега той е положителен, докато преди това там стояха минуси.

На какво се дължи

Още преди месец НСИ направи голяма ревизия на данните за БВП от 1995 г. насам заради промени в използваната методология и постъпила допълнителна статистическа информация.

В своя последен "Икономически преглед" БНБ също обръща внимание на тези промени. И посочва, че номиналният размер на БВП през 2020 г. е ревизиран с 1.3 млрд. лв., с което през миналата година показателят достига 119.951 млрд. лв. По-голямата част от ревизията се дължи на промяна на данните за потреблението на домакинствата - на практика то е спадало, а икономическата активност през 2020 г. е била подкрепена от растеж на реалните инвестиции в основен капитал.

"По-високият годишен растеж на реалния БВП през първото шестмесечие на 2021 г. според сезонно неизгладените данни отразява в значителна степен базов ефект от направените ревизии в компонентите на БВП през 2020 г. Приносът на частното потребление и на нетния износ е ревизиран нагоре, докато този на брутното образуване на основен капитал и на правителственото потребление е понижен", посочват от БНБ.

Експресните оценки на НСИ обаче са само на база сезонно изгладени данни, чиято историческа серия назад до 2000 г. също е ревизирана.

"С новите данни от началото на годината се наблюдава съществена разлика между годишните растежи според сезонно изгладените и неизгладените данни за БВП, като неизгладените данни, които са първичният източник на информация, сигнализират за по-бързо възстановяване на БВП и кореспондират по-тясно с по-високочестотните конюнктурни индикатори", обясни преди седмица подуправителят на БНБ Калин Христов в интервю за "Капитал".

Това в голяма степен обяснява и защо експресните оценки за сезонно изгладения БВП (които показваха едва 0.4% годишен ръст през третото тримесечие) не кореспондираха с останалите икономически данни, които сочат продължаващо възстановяване на икономиката.

Според икономисти една част от разликата може да идва и от начина, по който НСИ изглажда данните и вероятно там понякога "ютията" не работи добре. От института обаче посочват под черта, че изглаждането "се провежда по хармонизирана европейска методология, описана в "Ръководство на Европейската статистическа система за сезонно изглаждане". Процедурата се осъществява с помощта на софтуерен продукт, а освен това "се прилага се директен метод за сезонно изглаждане, при който агрегираните показатели и техните компоненти се подлагат на самостоятелно изглаждане".

Накратко, новите данни на НСИ за икономиката, изглежда, по-адекватно отразяват сравнително силния летен сезон и разбираемо са по надеждни от експресните. Така България вместо страната с най-ниския растеж в целия ЕС се оказва над средното ниво за ЕС - 4.1%, както и за еврозоната - 3.9%. А в защита на НСИ може да се изтъкне, че при резките амплитуди в последните две години и други национални статистики прибягват до съществени ревизии на експресните си данни, измерващи се в процентни пунктове.