Финансиране за устойчива градска мобилност

През сегашния програмен период достъп до финансиране за проекти ще имат и 40 по-малки градски общини в страната с население над 15 хил. души

Програмите за финансиране не са финализирани все още, независимо от това, че тече първата година от времевия хоризонт за изпълнението им.

Силвия Тодорова

Програмите за финансиране не са финализирани все още, независимо от това, че тече първата година от времевия хоризонт за изпълнението им. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европейската комисия (ЕК) прие в края на миналата година Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност и План за действие, поставящи фокус върху фундаменталната трансформация на транспортния сектор в посока неговата екологична устойчивост и безопасност. В стратегията са определени основните политически действия, очертани за всеки от трите ключови стълба: Устойчива мобилност, Интелигентна мобилност, Справедлива мобилност.

Съгласно тази стратегия, всички видове транспорт трябва да станат по-устойчиви, с широко достъпни зелени алтернативи и правилни стимули. До 2030 г.: по европейските пътища следва да има поне 30 млн. коли с нулеви емисии; 100 европейски града да са неутрални по отношение на климата; високоскоростният железопътен трафик да се удвои в цяла Европа; колективното пътуване под 500 км да бъде неутрално спрямо въглерода; автоматизираната мобилност да бъде внедрена в голям мащаб. Това включва поетапно осигуряване на екологичен подвижен състав за обществения транспорт (градски и междуградски), и придружаващи интегрирани мерки като зарядни станции, интелигентни транспортни системи и интегрирани цифрови решения за подобряване на ефективността, по-добра свързаност и засилване на връзките между градските и селските райони, което ще има принос за изпълнение на националните цели за декарбонизация и енергийна ефективност.

Пакетът "Адаптиране към цел 55" (Fit for 55), представен от ЕК през юли 2021 г., който цели съществено да намали емисиите от парникови газове в ЕС с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да способства постигането на климатична неутралност до 2050 г. при гарантиране на справедлив преход за всички, също слага фокус и върху комуникационно-транспортните системи, вкл. целенасочено планиране и проектиране на пешеходна, велосипедна и транспортна (за обществен транспорт) инфраструктура като предпоставки за безопасността на уязвимите категории ползватели.

Неспособността на пазара да се справи с проблемите в областта на градската мобилност налага публична интервенция, за да се подобри състоянието по отношение на задръстванията, замърсяването и диспропорционалното развитие.

На национално ниво от 2007 г. в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен се работи за изграждане на устойчива градска мобилност, вкл. внедряване на интелигентни транспортни системи, с финансова подкрепа от оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013" и "Региони растеж 2014-2020". През сегашния програмен период 2021-2027 г. достъп до финансиране за проекти за градска мобилност ще имат и 40 по-малки градски общини в страната с население над 15 хил. души всяка.

Наличие на ясно идентифицирани стратегия и мерки за развитие на устойчивата градска мобилност в Планове за интегрирано развитие на общините (ПИРО), съдържащи всички елементи на плановете за устойчива градска мобилност са изискване за осигуряване на финансиране.

Възможни източници на финансиране 2021-2027 г.

Основните източници на финансиране на мерки за устойчива градска мобилност в следващите години са традиционно Програма за развитие на регионите 2021-2027 и новият инструмент - План за възстановяване и развитие.

По приоритна ос 1 - Устойчиво градско развитие на ПРР, ще бъдат подкрепени 10 големи градски общини в България: Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Приоритет 2 на програмата - Интегрирана териториална свързаност обхваща 40 градски общини. Заложените мерки за устойчива мобилност, вкл. градска са идентични за двата приорета. Те включват всички видове инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително, но не само: разработване на планове за управление на движението, въвеждане на интелигентни транспортни системи (ИТС) и др. мерки за дигитализация на транспорта, подмяна на подвижния състав на обществения транспорт с екологично чист, зарядна инфраструктура за чисти превозни средства, велосипедна и пешеходна мрежа, транспортна инфраструктура, вкл. улици и съоръжения във връзка с развитието на интегрирана система за обществен транспорт, велосипедна и пешеходна мрежа, мерки за подобряване на достъпността и безопасността на транспорта, подобряване на връзките между градски, междуградски автобусен, железопътен, въздушен, вътрешноводен и морски транспорт, като част от реализиране на интермодални превози и др.

Програмата насърчава развитието на функционални зони и регионални връзки от гледна точка на трудовата мобилност, включително чрез развитието на междуселищния обществен транспорт. Мерките за устойчива градска мобилност са допустими на територията и на селски общини, които не граничат с градски, при ясно обоснована необходимост и интегриран характер на инвестицията.

Предвидени за финансиране са мерки за изграждане на зарядни станции като елемент на устойчивата градска мобилност на териториите на градските общини в страната в съответствие с ПИРО. Всички останали мерки, свързани с изграждането на зарядни станции, ще се финансират от Програмата за транспортна свързаност (ПТС).

В допълнение проектът "Зелена мобилност" от ПВУ с индикативен бюджет 51.13 млн. евро е насочен към 40 градски общини, без 10 най-големи. Предвидено е да се осъществи под формата на пилотна схема в подкрепа на реформата за устойчива градска мобилност, която да предшества интегрираните проекти за устойчива градска мобилност по ПРР. Задължително изискване към проектите е да бъдат подготвени и изпълнявани в партньорство между две или повече общини с един или няколко оператори на обществения транспорт. Селските общини са допустими като асоциирани партньори по проектите при обосновка по отношение на връзките между селските и градските райони и функционалните зони. Предвидените дейности включват: нулево-емисионни превозни средства на обществения транспорт в транспортната система на градовете; съпътстващи мерки съгласно предпроектните проучвания - изграждане на зарядни станции, обслужващи превозните средства на обществения транспорт, както и разработването на ИТС и интегрирани цифрови решения за подобряване на ефикасността и ефективността на обществения транспорт; изпълнение на инфраструктурни мерки за безопасна градска мобилност, насочени към уязвимите участници в движението - пешеходци и велосипедисти; Разработване/актуализиране на генерални планове за организация на движението.

Предвидените критерии за подбор включват: брой население; брой общини, включени в партньорството, наличие на идентифицирани проекти/приоритети в ПИРО; наличие на финансирани проекти за градски транспорт в общините по програмите за регионално развитие в предходните периоди; наличие на актуално проучване за осъществимост и др..

В допълнение, за насърчаване на електромобилността като част от местните стратегии за устойчива градска мобилност е предвидено да допринася и приоритет 5 Въздух на Програмата за околна среда 2021-2027 г. чрез пилотна схема за финансиране чрез финансови инструменти на мерки за постепенното прекратяване използването на конвенционални МПС с високи емисии (дизелови, приоритетно pre-Euro и Euro 1) и преминаване към електрически автомобили. Помощта е насочена към граждани, живеещи в общини с нарушено качество на въздуха, които трябва да предадат за рециклиране регистрирани високо-емисионни дизелови автомобили. Предвидена е и подкрепа за въвеждане на зони с ниски емисии, която да бъде концентрирана в градове с лошо качество на въздуха и значителни проблеми с трафика.

Програмите за финансиране не са финализирани все още, независимо от това, че тече първата година от времевия хоризонт за изпълнението им. За повечето от тях предстои обществено обсъждане и внасяне на финални варианти за разглеждане и одобрение от ЕК. В хода на финализирането им могат да бъдат внесени корекции, които да променят логиката на част от интервенциите. Очертава се прилагането на подхода на интегрираните териториални инвестиции за реализиране на голяма част от проектите да бъде съпътствано с известни затруднения и/или забавяне. Относно ПВУ изискването 80% от ресурса да бъде договорен до края на настоящата година, също изглежда като огромно предизвикателство, доколкото това предполага готови, съгласувани процедури за предоставяне на помощта от страна на администрацията, готови проектни предложения от страна на бенефициентите и добър административен капацитет за оценка и договаряне на проектите.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)