Инфлационните последици от руската война ще се разпространят

Инфлацията, която вече е висока, ще се повиши още. Какво ще направят централните банки?

Нарастващите цени на всичко от пшеница до никел заплашват да допринесат за допълнително нарастване на инфлацията

Ексклузивно съдържание от The Economist

Нарастващите цени на всичко от пшеница до никел заплашват да допринесат за допълнително нарастване на инфлацията © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Миналото лято, на фона на нарастващата тревога за инфлацията в САЩ, икономическите съветници в Белия дом написаха публикация в блог, в която изследваха исторически паралели. Въпреки че пресата беше пълна със сравнения с петролните шокове през 70-те години на миналия век, те написаха, че по-близък роднина е дисбалансът след Втората световна война, когато липсата на предлагане се съчетава с отложено търсене. Това беше добре обоснован аргумент.

Но скокът в цените на суровините през последния месец, след нахлуването на Русия в Украйна, поражда обезпокоителен въпрос: наблюдава ли глобалната икономика сега ценови шок от 70-те години на миналия век в съчетание със свиването на предлагането от края на 40-те години на XX век?

Притесненията

Разбира се, никой сериозен икономист не очаква инфлацията в богатия свят да достигне шеметните двуцифрени висоти на тези периоди. На 16 март Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти за първи път от 2018 г., поставяйки началото на затягащ цикъл, който се очаква да продължи и през следващата година. Освен това отстъплението на петролните пазари през последните дни може да подейства като облекчение.

Въпреки това нарастващите цени на всичко - от пшеница до никел, заплашват да допринесат за допълнително нарастване на инфлацията. А продължаващите блокади в части от Китай заради ковид-19 могат да увеличат напрежението върху глобалните вериги за доставки. Инфлацията на потребителските цени в САЩ вече достигна 40-годишен връх през февруари - 7.9% на годишна база. Показателят в еврозоната доближава 6%.

Инвеститорите все още не са убедени, че централните банкери са на път да решат проблема. Най-поразителното доказателство са инфлационните очаквания, които могат да бъдат намерени на пазарите с фиксиран доход в Америка. Финансовата компания ICE преобразува няколко различни показателя, включително доходност от защитени от инфлация облигации и лихвени суапове, в краткосрочни и дългосрочни индекси за измерване на очакванията. В края на януари очакваният темп на инфлация през следващата година беше 3.5%. На 15 март той беше 5.4%. Очакванията в еврозоната имат подобни, макар и малко по-стръмни тенденции. Едногодишният суап на инфлацията се повиши до 5.9% на 8 март (виж графиката).

Пазарите по своята същност са нестабилни, така че извеждането на прогнозите за инфлацията от доходността на облигациите трябва да се приема с щипка сол. Но промяната в цените като цяло е в съответствие с прогнозата на икономистите. Миналата седмица Bank of America повиши прогнозите си за инфлация за голяма част от света. Банката очаква в САЩ инфлацията през 2022 г. да бъде 7% в сравнение с предишната си прогноза от 6.3%. В еврозоната се наблюдава още по-голямо увеличение, като инфлацията се предвижда да е 6% тази година, много над предишните очаквания за 4.4%. Предизвикателството е по-голямо за Европа поради високата й зависимост от Русия, която доставя около 45% от нужните газови доставки.

Като индикация за това колко продължителен ще бъде натискът икономистите дори засилват прогнозите си за инфлацията за Япония, където дефлацията отдавна е по-голямата заплаха. На 8 март рейтинговата агенция S&P заяви, че японската инфлация ще бъде средно 2% тази година, повече от двойно увеличение спрямо предишната прогноза. Засега предвижданията са за относително скромно нарастване на общата инфлация в развиващите се пазари. Но нарастващите разходи за храна ще бъдат особено вредни за най-бедните им граждани.

Какво ще стане в дългосрочен план

От тези прогнози възникват два свързани въпроса. Първият е дали покачването на цените на суровините днес ще доведе до висока инфлация в дългосрочен план. Всъщност има причина за предпазлив оптимизъм. Голяма част от изследвания показват, че преминаването от по-високи цени на петрола към неенергийната инфлация е доста ограничено. Например инвестиционната банка Goldman Sachs изчислява, че 10% увеличение на цените на суровия петрол води до ръст от близо три десети от процентния пункт на основната инфлация в САЩ, но до нарастване с едва около три стотни от процентния пункт от основната инфлация (изключват се цените на храните и енергията). Това помага да се обясни защо пазарните очаквания за дългосрочните ценови тенденции остават по-сдържани: очакванията за инфлацията след пет години са близо до целта на Фед за около 2%. Последващите действия са това, което централните банкери избират да направят по отношение на нарастващите цени на суровините. Натрупаната мъдрост от последните няколко десетилетия е, че политиците трябва да избягват прекомерно затягане пред лицето на петролните шокове. Действително нарастващите цени на енергията могат да възпрепятстват потреблението, което е особено притеснително за Европа.

Но с дълбоко отрицателни реални лихвени проценти както в САЩ, така и в Европа централните банки все още трябва да извървят дълъг път, за да овладеят инфлацията, каквото и да се случи с цените на суровините. На 10 март Европейската централна банка изненада пазарите, като обяви, че ще прекрати изкупуването на облигации по-бързо. И според прогнозите на Фед увеличението му с четвърт пункт вероятно ще бъде първото от седемте тази година. Централните банки засега се придържат към предвоенните си планове.