Законови промени ще насърчават инвеститори и с по-малко самоучастие

Инвеститорите ще получат облекчени условия за държавна помощ, като вече ще трябва да финансират по-малка част от проектите си сами. Това е една от основните промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които са публикувани за обществено обсъждане до 14 януари. Те се налагат заради изменения в европейския регламент №651/2014, приети в средата на миналата година, и засягат проектите, за които не се изисква предварително позволение от Европейската комисия.

По европейски правила

Една от промените в европейския регламент и съответно в българския закон е свързана със средствата, които инвеститорите трябва да осигурят сами за проектите си. Предвижда се те да трябва да покрият най-малко 25% от допустимите разходи за материални и нематериални активи чрез собствено или външно финансиране, което изключва публична подкрепа. В момента този дял е 40%.

Проектозаконът разграничава също допустимите финансови мерки за насърчаване, тъй като някои от тях се смятат за "непомощ". Такива са придобиването на недвижим имот без търг или конкурс, както и финансовото подпомагане на изграждането на техническа инфраструктура. В същото време останалите мерки, които имат финансово изражение - отпускането на публични средства за обучение на кадри или за възстановяване на платените от работодателя осигуровки за срок от две години, както и за покупка на недвижими имоти на цени под пазарните (но не и под данъчната оценка), следват правилата на европейския регламент.

Други промени прецизират ангажиментите за откриване и запазване на работни места от инвеститорите, получили държавна подкрепа. Позициите ще трябва да бъдат поддържани най-малко пет години, а в случая на малки и средни предприятия - три години. До три месеца след влизането на закона в сила ще трябва да бъде приет и актуализиран правилник за прилагането му.

Проектът на ДПС

В парламента отлежава и още един проект за изменения на Закона за насърчаване на инвестициите, който беше предложен миналия юни от група депутати от ДПС, но още не е приет. Той е свързан с друг европейски регламент от 2019 г. - за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции от трети страни. Той беше въведен основно заради агресивното навлизане на китайски компании в ЕС, но след войната в Украйна под лупа бяха поставени и руските компании.

България остава единствената страна в ЕС, която все още няма такъв механизъм. Той трябва да зададе рамка, по която да се преглеждат инвестициите, които представляват риск за общата сигурност, като в същото време предостави информация на инвеститорите как и в какви срокове ще бъдат подлагани на скрининг. Според специалисти основният проблем на българския проект е ниският праг за проверки - такива се предвижда да се правят за инвестиции над 1 млн. евро. Това отваря вратата за натиск върху потенциални чужди инвеститори и забавяне на проекти заради проверките.