Право

Пеевски и Карадайъ предлагат и България да оглежда инвестиции извън ЕС

С промените ще бъде въведен европейският механизъм, който цели да защити ключови за сигурността сектори

Проектозаконът е внесен в четвъртък от депутати от ДПС, начело с Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ

Иглика Филипова

Проектозаконът е внесен в четвъртък от депутати от ДПС, начело с Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ © Юлия Лазарова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Чуждестранните инвеститори от страни извън ЕС ще трябва да получат изрично разрешение за проектите си, ако те са в ключови за сигурността сектори. Проверката ще се извършва от специален междуведомствен съвет, а целта е икономиката да бъде предпазена от "корозивен капитал". Това се предвиджа с промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които бяха внесени от шестима депутати от ДПС, начело с Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски.

С текстовете се въвежда европейският регламент, по който единствено България досега не беше предпирела стъпки. Механизмът беше създаден през 2019 г. заради притеснения за изтичане на интелектуална собственост и проблеми със сигурността във връзка с агресивната инвестиционна полтика на страни като Китай, но след инвазията в Украйна под лупата на Брюксел попаднаха и руските инвестиции.

Какво ще се следи

Проектозаконът предвижда да бъде създадена междуведомствен съвет за скрининг (виж карето), който да разглежда заявленията от преки чуждестранни инвеститори. Като такива са определени физически лица, които не са граждани на ЕС, юридически лица със седалище извън ЕС или юридически лица, които са контролирани от лица извън ЕС.

Подобно на европейския регламент, българските промени предвиждат на проверка да подлежат инвестиции, които целят "установяването или поддържането на трайни и преки връзки" между инвеститора и предприятието, на което е представен капиталът, включително такива, които дават възможност за ефективен контрол. Пректът на ДПС обаче допълва дефиницията, като включва и разширяването на същестувавщи инвестиции, добавянето на нови продукти или ново място за извършване на дейността. Извън обхвата му остават портфейлните инвестиции.

Скрининг ще бъде правен на проекти в определени области, като списъкът копира дословно предвидените в европейския механизъм и засяга инвестиции в критична инфраструктура (физическа или виртуална). Това включва енергетика, транспорт, медии, отбрана, обработка и съхраняване на данни и др., както и критични технологии и изделия с възможна двойна употреба - изкуствен интелект, роботика, полупроводници, съхраняване на енергия, нано- и биотехнологии, доставка на критични ресурси и т.н. Проверка ще се изисква за инвестиции над 1 млн. евро, но може да включи и по-малки проекти, ако може да се отразят на сигурността или обществения ред.

Решение за месец и половина

Потенциалните инвеститори ще подават заявления до междуведомствения съвет чрез Българската агенция за инвестиции, която трябва да ги предвижи в срок от 10 дни. В тях ще трябва да посочват структурата на собствеността, дейността и държавата, в която работят, източника на финансиране на инвестицията и др. Междуведомственият съвет ще трябва да излезе с решение до 45 дни дали разрешава или не инвестицията, като съществува вариант тя да бъде одобрена условно - т.е. след изпълнение на определени "поведенчески или структурни" мерки. Изисквания например могат да бъдат поставени за промяна в контрола, промяна или преустановяване на дейност и др. Решенията на междуведомствения съвет подлежат на обжалване.

В случай че чуждестранен инвеститор предостави неточна, непълна или подвеждаща информация или пък направи инвестицията без издадено разрешение, той подлежи на санкция в размер на 5% от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 хил. лв.

Междуведомственият съвет ще може и сам да образува проверка на дадена инвестиция по служебен ред, ако прецени, че тя попада в обхвата на закона, но за нея не е подадено заявление. Съветът ще може да бъде сезиран и от държавни и общински органи.

Съветът

Междуведомственият съвет се създава към министъра на иновациите и растежа и е постоянно действащ орган, предвижда проектът. Председател е зам.-министър на иновациите и растежа, а зам.-председател - представител на БАИ. Като членове в състава му влизат представители на министерствата на отбраната, вътрешните работи, финансите, здравеопазването, външните работи, туризма, транспорта и съобщенията и енергетиката, както и представители на ДАНС и Държавна агенция "Разузнаване". На всеки 6 месеца междуведомственият съвет изготвя доклад за дейността си до комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.