Българската любов на британския Twitter писател

Шиън напуска малкия град на 18 години и започва да следва право в Университета в Дърам, макар от самото начало да знае, че няма да бъде адвокат. Специалността обаче е още една възможност за научаване на интересни факти и натрупване на академичен опит. Университетът е и причината да срещне българката Виктория Захариева, която отключва любовта му към България и множество пъти посещават заедно страната. След като завършва право, той е избран два поредни мандата за председател на студентския съвет във Van Mildert College.

Ковид обаче преобръща академичния му живот. Освободил председателското място, Шиън продължава да работи в университета, но вече като портиер с 12-часови смени, които използва за четене и писане на поеми и разкази. "Приятелите ми заминаха в Лондон да бъдат адвокати, консултанти и финансисти, а аз бях портиер. Исках да изчакам правилния момент, да не избързвам, знаех, че ще дойде времето, когато ще намеря какво искам да правя", разказва той. Този момент обаче се забавя и Шиън започва да кандидатства за различни работни позиции. Наемат го като част от персонала по поддръжка в McDonald's.

В търсене на своето призвание Шиън Куърк кандидатства да учи кино и се записва в армията, като минава през целия процес по подбор. През тези години той надгражда и интереса си към България. Започва да учи български с цел да може да общува с приятелката си и семейството й на родния им език. Няколко пъти посещава страната, а Пловдив остава в сърцето му.

Всеки път обаче, когато се връща в Англия, се чувства неудовлетворен от работата си. До началото на 2022 г., когато решава да рискува и напуска McDonald's. Това, което не се е променило в годините, е вълнението му по теми, свързани с култура, изкуство и архитектура, и макар да не е специалист, решава, че може да запали и други хора чрез онлайн уроци. "Въпросът беше как да започна да трупам ученици и да се рекламирам. Тогава мой приятел ми предложи да си направя Twitter акаунт, където да пиша по темите, които ме вълнуват, а хората, на които им харесва, да се записват за уроците ми. Вложих цялата си енергия в него. Знаех, че трябва да направя нещо сега, нямаше повече да чакам", казва Шиън. Затова и кръщава профила си в мрежата The Cultural Tutor (Учителят по култура).

Шиън Куърк израства в Бриг - малък град в Северна Англия с население под 6 хил. души Фотограф : Владислав Христов

Първата му публикация в Twitter е на тема, която той добре познава - църквите и епохата на построяването им на база формата на прозорците. "Седмица по-късно имах хиляда последователи и нито един записал се ученик за онлайн уроци. Фокусирах се върху Twitter, а за монетизирането му започнах да развивам и нюзлетър с идеята в един момент да стане платен", разказва той.

Апогей на социалната мрежа

Абонатите му в Twitter и за нюзлетъра се трупат бързо. За няколко седмици те стават над 15 хил. Една вечер Шиън традиционно пише пост в профила си, този път за прагматичността в минималистичния дизайн. На сутринта установява, че над 500 хил. души са го харесали, а абонатите му са скочили до 100 хил. "Нямам никаква представа как стана така, интернет и алгоритмите са странно нещо", казва той. Все пак обаче има обяснение за популярността на профила му. "Twitter е пълен с хора, които се опитват да ти продадат или рекламират нещо. Моето съдържание дава интересно знание на хората, без да искам нищо в замяна."

Тогава решава да опита да монетизира нюзлетъра си и го прави платен - по 10 паунда на месец. "За първи път изкарах пари, правейки това, което ме вълнува, беше много специален момент за мен." Тогава професионалният му път приема нов обрат. Впечатлен от публикациите му в Twitter, през юли тази година с него се свързва американецът Дейвид Парел - основател на компанията за курсове за творческо писане Write of Рassage. "Дейвид ми каза: ще ти направя оферта, която звучи твърде хубаво, но да знаеш, че е истинска. Предложи да ми плаща колкото пари имам нужда, за да живея добре, само и само да продължа да пиша. Целта му е да подпомага млади автори, докато натрупат достатъчно аудитория, за да могат да се издържат сами", разказва Шиън. Така Дейвид се превръща в негов спонсор с тази разлика, че не иска нищо в замяна. В резултат на това той прави нюзлетъра си отново безплатен.

Към момента The Cultural Tutor има над 900 хил. абонати в Twitter, а нюзлетъра му получават над 500 хил. души. Сред последователите му в социалната мрежа има и много популярни личности, а за кратко един от тях е и Илън Мъск. Той няколко пъти е коментирал негови постове, а след интересен разказ за историята на шрифтовете Шиън става един от малкото хора, които Мъск следва във вече собствената си мрежа. "Беше лудост, но със сигурност ми помогна с популярността. Получавах съобщения от хора, които ме молеха да предам съобщенията им на Мъск." Два месеца по-късно обаче той вече не е част от листата с последователи.

Време за България

Девет месеца след създаването на профила си в Twitter Шиън продължава всеки ден да пише. Основният му източник на информация са книгите, а някои факти проверява и онлайн. "Имам отличителен начин, по който разказвам историите. Давам своя интерпретация на факти, свързани с история, изкуство и култура."

Шиън посещава няколко пъти България, а Пловдив остава в сърцето му Фотограф : Владислав Христов

От създаването на профила си в Twitter Шиън многократно идва в България, а в постовете и в нюзлетъра му често може да се прочетат интересни факти и за страната ни. Продължава да учи български, а Пловдив е любимият му град, който нарича "любов от пръв поглед" и "място, където би живял". При едно от посещенията си в антикварна книжарница намира старо издание със стихове на Димчо Дебелянов. "Той е труден поет, но реших, че ще ми помогне да науча по-добре българския език. Започнах да чета и да превеждам, като за три месеца имам вече 20 преведени поеми на английски", казва Шиън. Една от тях е "Утро" на Дебелянов, която той ни прочита на български, както и неговия вариант на английски.

До момента Куърк не е намерил официални английски преводи и затова една от мечтите му е да издаде книга със стихотворения на български творци. "Би било чест за мен, ако мога да направя нещо за България и да предоставя български поеми на английска публика", категоричен е той.

Издаването на книга, която обединява информацията от нюзлетъра и Twitter профила му, е една от възможностите да започне да монетизира труда си. Имал е предложения от няколко британски издателски къщи, сред които и Penguin Books, но на този етап отказва всичките. В бъдеще вижда различни възможности за монетизация - платена услуга, даване на уроци, подкаст, участия в събития, издаване на книга. "В момента обаче съм фокусиран върху разрастване на аудиторията ми и качеството на това, което пиша. Ако изгубя страстта ми, всичко ще се разпадне. Сега искам да се отдам на момента, да видя докъде мога да стигна, а когато дойде правилната възможност за нещо ново, ще я усетя."