Да изградиш устойчиви градове с дървени небостъргачи

Повече от половината население на света живее в градове, а ООН очаква това число да достигне 68% до 2050 г. Това означава повече жилища, пътища и друга инфраструктура. Само в Индия всяка година трябва да се разработва еквивалент на град с размерите на Чикаго, за да се отговори на търсенето на жилища. Подобен строителен бум обаче е предпоставка за лошо справяне с изменението на климата, тъй като производството на два от най-често срещаните строителни материала - стомана и бетон, генерира около 8% от антропогенните емисии на въглероден диоксид в света. Ако градовете трябва да се разширят и да станат по-зелени едновременно, то те ще трябва да бъдат построени от нещо друго.

Чикаго всъщност може да се окаже част от отговора. През последните години архитектите на града все повече се интересуват от модерните строителни методи като фахверк, а дървените сгради стават все по-високи. Настоящият рекорд се държи от 85-метровата сграда Mjostarnet в Норвегия, завършена през 2019 г. Но тя би била по-ниска от River Beech Tower - 228-метрова сграда, предложена за строеж до река Чикаго.

Както стана ясно на срещата на Американската асоциация за развитие на науката миналата седмица, дървото е една от най-обещаващите устойчиви алтернативи на стоманата и бетона. Въпреки това архитектите не се интересуват от обикновения дървен материал, талашита или шперплата. А от материал, наречен индустриална дървесина. Това е композит от различни слоеве, всеки един от които е създаден да отговори на изискванията на специфични компоненти като подове, панели, напречно закрепване и греди. Освен да проектират формата на компонента, дизайнерите могат да нагласят слоевете така, че да осигурят нива на якост, конкурентни на стоманата, в продукт, който е 80% по-лек. Освен това индустриалната дървесина обикновено е предварително произведена на големи сглобяеми части. Това намалява броя на доставките, които трябва да бъдат извършени до строителната площадка.

Всичко това има огромно отражение върху емисиите от въглероден диоксид. Майкъл Рамадж от университета в Кеймбридж разказва на срещата на асоциацията за четириетажна дървена сграда с площ от 300 кв. метра, построена в града. Строежът й генерира 126 тона въглероден диоксид. Ако беше използван бетон, газовете щяха да се увеличат до 310 тона. Ако беше използвана стомана, емисиите щяха да достигнат 498 тона. От една страна, тази сграда може да бъде разглеждана като "въглеродно неутрална". Когато дърветата растат, те "заключват" въглерод в дървесината си - в този случай еквивалентен на 540 тона. Съхранен в Кеймбридж, а не рециклиран от бръмбари, гъбички и бактерии, този въглерод представлява дългосрочно изваждане на CO2 от атмосферата.