Какво ще върне хората в големите градове в Европа

Мерките

Пандемията принуди много европейски градове да осигурят повече възможности за движение на пешеходци и велосипедисти, както и разширени зелени площи. Милано, пострадал силно от първата вълна на коронавируса, изгради над 35 км велоалеи, както и зелени кътове с пейки на бивши паркинги.

Лондонските власти започнаха проект Streetspace миналата година, създавайки временни велоалеи и разширявайки пешеходните зони, докато гражданите се опитваха да избегнат опасностите от вируса в метрото и автобусите.

Париж и Барселона предприеха подобни стъпки. Промени като тези, които обикновено отнемат години, се правят практически за една нощ, установи британската инженерна компания Arup. А бързият темп на програмата в Лондон доведе до правни битки.

Но Леан Дуди, която ръководи интегрираната мрежа за градско планиране в Европа в Arup, е оптимист по отношение на промените. Тя е на мнение, че макар пандемията да е подчертала някои от по-дълбоките проблеми в градския живот, тя може да даде тласък за подобрение. "Може би градските власти, транспортните власти и работодателите биха могли да помислят за политики, които да направят визия за бъдещето, която всъщност работи за всички", казва тя.

Трудни изчисления

Трудно е да се изчисли точно колко хора са напуснали европейските градове, тъй като пандемията усложнява събирането на данни. Проучване, публикувано по-рано този месец, показва, че близо 700 хил. души са напуснали Лондон през последната година, предимно чуждестранни работници, като причината за това може да е Brexit. Лондон обаче може да е отклонение от повечето градове. Проучване на Arup установи, че около 41% от лондончани са се изселили от града в даден момент от пандемията в сравнение с около 10% в Мадрид, Милано и Берлин и 20% в Париж.

Компанията за недвижими имоти Century 21 съобщи миналото лято, че е отбелязала скок в интереса към напускането на Париж, но няма "масово изселване". Данните за имотите разкриват, че заетите в ИТ сектора масово са напускали Дъблин миналата година, тъй като отдалечената работа стана широко разпространена.

Трудният достъп до жилища беше сериозен проблем в много европейски градове дори преди пандемията, която едновременно разкри и задълбочи неравенството. Но дистанционната работа "разхлабва връзката" между жилището и заетостта, обяснява Дуди. Цените на имотите в Дъблин се повишиха сериозно през последните години след срива на жилищния пазар в резултат на финансовата криза от 2008 г. - резкият спад в предлагането се срещна с огромно търсене, влошено от ръста на краткосрочните наеми. Според Дуди плановете на ирландското правителство за въвеждане със закон на възможността служителите да имат право да работят от разстояние може да помогне за облекчаване на жилищните условия в Дъблин, като същевременно разпределят заетите с високи доходи в други населени места.

Немалко социолози и икономисти застъпват тезата, че пандемията само е ускорила промените, които вече са в ход в градовете. Според тях се задълбочава т.нар. ефект на поничката, при който високите цени пренасочват жителите в покрайнините, а работата от разстояние се превръща в трайна тенденция, след като преди е била не толкова честа практика.

Но по-бързите промени насочиха вниманието на градските власти към дългогодишни оплаквания от шума, замърсяването на въздуха и високите наеми.

В Париж, който губеше жители още преди пандемията, кметът Ан Идалго вече се застъпва за идеята за "15-минутния град" - визия за бъдещето на кварталите, които да гарантират, че всички необходими удобства са на кратка разходка от домовете на хората. Тя предприе мерки за намаляване на автомобилния трафик в центъра на града и изграждане на повече зелени площи. Под принудата на пандемията Париж бързо превърна главната пътна артерия Rue de Rivoli в магистрала за колоездачи, намали трафика в близост до училищата, за да подобри качеството на въздуха, и превърна местата за паркиране в разширени пространства за ползване от кафенетата. Сега градската управа обещава да запази за постоянно някои от направените промени.

Но намирането на политическа воля за трайна промяна ще бъде предизвикателство, смята Филип Роуд, и ще зависи до голяма степен от нивото на обществена ангажираност и приемане.

Малкълм Смит, сътрудник по градския дизайн в Arup, твърди в неотдавнашен доклад, че пандемията вече е доближила мегаполисите до визията на 15-минутния град и че сега има потенциал да се намали трафика, въздухът да стане по-чист и хората да имат повече време да прекарват със семейството. И тези неща да се превърнат в по-постоянни характеристики на градския живот. Според него така развитието на градовете може да се насочи към по-малки модули, концентрирани около общностните центрове.