Мнения Daily - Кой беше изпран в доклада за КТБ

Четири месеца преди тези събития  "Протестна мрежа" внася при Сотир Цацаров сигнал за "организирана престъпна група" срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков - за несъответствие между стандарт и доходи на Пеевски и за търговия с влияние, за незаконно финансиране на партията на Николай Бареков и за отпускани от КТБ кредити към свързани с Цветан Василев лица, многократно над  законовите ограничения.

Още единайсет месеца преди това "Капитал" публикува текст "Държавата КТБ", според който към края на 2011 г. над 1 млрд. лева от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците лица. Това е не само незаконно, но и застрашаващо стабилността на банката.

Докато Пеевски дава показания в споменатия понеделник, вестник "Монитор" на майка му готви първа страница със заглавие "КТБ точена от Цветан Василев през свързани дружества". На другия ден още няколко вестника на семейството излизат с негативни публикации за банката и Василев.

Същата сутрин изпълнителният директор на КТБ Илиян Зафиров просторно разказва какви пари банката е отпускала на Делян Пеевски и близките му, кога е спрял да обслужва кредитите и как бил "ноторно известен факт, че е непряк собственик на "Булгартабак".

По това време депутатът Вежди Рашидов, настоящ министър на културата, за втори път казва, че "откакто Ахмед Доган е във властта, той е собственик на държавата, а Пеевски е изпълнителен директор". А за Василев - че е банкерът на държавата.

Година по-късно специалната парламентарна комисия, която трябваше да разследва фалита на КТБ, излиза с доклад, в който ролята на прокуратурата, семейството и неговите медии не е засегната. "Булгартабак" и финансирането на Бареков също. И нито един от героите от горната история не е викан в комисията.

Въпроси към премиера:

Има ли връзка между мълчанието и съдебната реформа?

От разпространена позиция на неформалната организация "Протества мрежа"

След излизането на доклада на временната комисия, която трябваше да разследва фалита на КТБ, обръщаме се към премиера Бойко Борисов със следните въпроси:

- Защо в доклада няма и думичка за ролята на прокуратурата и медиите на семейството на Пеевски в казуса с КТБ?

- Има ли общо това мълчание с неясната позиция на ГЕРБ и част от РБ по темата за съдебната реформа в частта й за прокуратурата?

- Защо комисията отказа да разгледа сериозни журналистически разследвания за това как се стигна до фалита на банката?

- Иван Искров беше преизбран с гласовете на ГЕРБ въпреки, че партията е имала друга кандидатура - как точно стана това и с каква задкулисна договорка?

Ако не се спаси съдът, няма шанс за никакви промени

От интервю с Галина Карагьозова, член на Висшия съдебен съвет, в "Медиапул"

Откровено казано, смятам, че и сега предлаганите реформи са недостатъчни. Трябва да направим съвсем отделни съвети за съдии и прокурори и следователи. Просто това са твърде различни професии с много специфики. Много държави са решили така проблемите.

Но в момента кой стои зад министър Христо Иванов - да не би от ръководството от ГЕРБ да са застанали зад него? Аз не съм сигурна, че има политическа воля за приемането на каквато и да е реформа. Само правосъдният министър направи нещо и срещу него моментално започнаха атаки от всякакви кръгове, и то не по същество. Дебатът съвсем нарочно се политизира, за да не влезе в руслото на експертността. Това се случва и с помощта на медиите, които "подгряват" общественото мнение.

Това, което чух от депутатите във временната комисия за промените в конституцията, беше едно плъзгане по повърхността без никаква експертиза. Там не ставаше дума за реформа, а за политическа игра. Без рационален разговор няма как да достигнем до положителен резултат.

При избора на ръководители в съдилищата всички виждаме колко голямо е влиянието на "тримата големи" върху ВСС. Нека си дадем и сметка, че моделът на прокуратурата е изключително централизиран. Сега никой не смее да "пипне" мандатите на тримата големи. Възраженията срещу съкращаване на мандата на ВСС са мотивирани със съотносимост на мандатите. Питам тогава не трябва ли и мандатите на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор да са съотносими към останалите мандатни органи и да бъдат намалени?

Това, което трябва да се реформира основно, е досъдебното производство. Въпиющата некомпетентност на дознателите предопределя катастрофата на наказателните дела. Общественото мнение за съдебната система се формира основно през наказателната политика на държавата. Винаги съдът излиза виновен, тъй като никой не пита с какво качество на разследването едно дело е влязло в съда. По знаковите дела никой не пита дали обвинителният акт води към осъдителна присъда.

Що се отнася до съпротивата срещу явното гласуване, няма орган в държавата, който да гласува тайно. За Бога, като магистрат си подписваш актовете, излизаш с името си. Какъв проблем има да гласуваш явно и във ВСС? Така признаваме, че има много сериозно влияние.

Всъщност моделът "КОЙ" си я владее системата, тя си е негова. Но ако трябва да бъдем сериозни - независимостта на съда трябва да стане крайъгълен камък на демокрацията. Не се ли спаси съдът, няма шанс за промяна в обществото.

Контекст

Стефан Попов Фотограф : Надежда Чипева

Брюксел се нуждае от хибридни политики за възпиране

От статия на Стефан Попов, фондация "РискМонитор", в списание The American Interest, в чийто изпълнителен комитет са Франсис Фукуяма, Збигнев Бжежински, Елиът Коен и Джоузеф Йофе*

С анексирането на Крим Русия подкопа основополагащия консенсус, който крепеше евроатлантическото равновесиe след 1945 г. Изправени пред несигурност, западните лидери са принудени да се опитат да разберат кой седи отсреща на масата, когато водят преговори с Русия на президента Путин.

Стилът на руската експанзия в Украйна постави на изпитание традиционната политика на възпиране. Хибридните бойни действия мобилизират разнообразни обществени ресурси, далеч отвъд военния потенциал. Хибридната война е насочена към слабите области на икономиката, институционалната система и цялата обществена сфера.

Тя включва корумпиране на политическите елити, овладяване на стратегически бизнеси, купуване на медии, финансиране на обществени кампании (например срещу шистовия газ), подкрепа за приятелски десни националистически партии, финансиране на паравоенни групировки, обвързаност с престъпни начинания и т.н. Както показва конфликтът в Украйна, хибридната война е тежко, но подценявано изпитание, което се нуждае от сериозно осмисляне на политическо ниво.

Някои от обществата от бившия съветски блок изглеждат подходящи мишени за типа война, която Русия води в Украйна. Прилагайки метафората за мафиотските държави, анализаторите твърдят, че организираната престъпност е придатък на държавата в балканските страни като Черна Гора, България, Косово (Moises Naim, FA, May / June 2012). Ако приемем, че този аргумент дори отчасти е верен, възниква въпросът: от коя страна на границата с Русия или с бъдещия Евразийски съюз всяка една от страните ще избере да застане?

За някои от въпросните държави резултатът е отслабването на  външнополитическия им суверенитет. Енергийните проекти като "Южен поток" са ярък пример за това как корумпираният елит в една страна действа отвътре в подкрепа на руската експанзия. За целите на калкулираните огромни печалби в някои от страните цената на участието в проекта беше тройно завишена, паралелно с опитите да се  заобиколят ограниченията, налагани от ЕС.

Без видими знаци за криза, както в Украйна, мащабни проекти като "Южен поток" съдържат елементи на хибридна война. За да осигури осъществяването им, Русия влиза в тесни връзки с влиятелните мрежи на "мафиотската държава". Те овладяват стратегически постове, от които могат да контролират медиите, политическия процес и едрия бизнес.

Ето защо е необхдимо да се подпомогне укрепването и поддържането на обществения имунитет на въпросните страни. Европейският съюз прави нещо в тази насока в рамките на богатото си портфолио от финансиращи програми,  но те повече са насочени към развитието и са политически неутрални.

В действителност те не са разработени за справяне с проблеми като слаби общества, слаби държави, още по-малко процеси на овладяване на държавата. Задачата няма да е нито толкова скъпоструваща, нито толкова сложна, въпреки че ще е нещо ново за бюрократичните институции в Брюксел.

Може би ще изисква също така и някакви инвестиции, но в много по-голяма степен това е въпрос на политическа ангажираност. Хибридната война не предполага непременно хибридна отбрана, каквото и да означава това. Обаче тя задължително налага хибридни политики за възпиране.

Владимир Путин жъне успехи в свят без очертани координати, с неясни значения в езика на преговорите и с широки възможности за експанзионистически действия. Необходими са решителни мерки, за да бъде изваден от мъглявата неопределеност, под чието було може да си присвоява чужди територии и да продължава да твърди, че няма нищо общо с това.

Необходима е също така нова граница, която да определи нов и по-ефективен език на общуването с Русия. В името на тази нова граница вече се плати висока цена – загубата на действително обединена Украйна.

Но цената може да стане и още по-висока. Ако Путин започне да обмисля нови хибридни експанзии, той вероятно ще има успех на Балканите, в Прибалтика, в други части на Източна Европа или в Кавказ.

Има ли нещо, което би могло да предотврати разпадането на ЕС, който и без това преживява криза на много нива и без да броим Русия? Кой или какво ще възпре по-нататъшни руски териториални набези?

Ако не очертаем граници тук и сега, в близко бъдеще ще изпитаме ефекта от лавината, която никой няма да успее да спре.

*Преводът е на Марианна Панова

Възможното бъдеще

Когато Гърция остане насаме със себе си

От коментар на Мария Кацунаки, в. "Катимерини"

Какво ще се случи, когато си тръгнат тези около хиляда чуждестранни кореспонденти, струпали се в Атина да отразяват събитията от последните няколко дни?

Какво ще стане, когато гръцката криза вече не е сред водещите заглавия на чуждите медии, когато почти на никого няма да му пука какво се случва с гърците, независимо дали ги смятате за смели, недисциплинирани, мързеливи или заслужаващи проклетата си съдба?

Какво ще е Гърция да остане сама – без приятели и без врагове? Сама със себе си. С хиляди туристи и самолетни полети по-малко, с отменени културни събития, съсипан бизнес, свиващ се пазар, растяща безработица, едва кретащи банки, опустели рафтове на магазините...

Стоим на брега все по-изолирани и гледаме как европейският кораб отплава. Някои стъписани, други – съкрушени, трети – отчаяни, има дори и шепа щастливи.

Това ще са последните епизоди в чуждите медии. След удара на неизбежната катастрофа всички ще се върнем – по-бедни – към ритъма на всекидневието. На никого няма вече да му пука за гръцката кауза, а проблемът ще става все по-голям.

Най-лошото е, че "врагът" ни са а "чужденците". Демагогията, за която неотдавна предупреди Жан-Клод Юнкер, покълна на благодатна почва. Но гневът може да стане още по-силен, когато "чужденецът" си тръгне и ни остави сами да се оправяме с бедността, безработицата и растящия дефицит.

Няма да са ни останали нито партньори, нито лъжи. Ще сме насаме със себе си. И с реалността.