Съдебното самоуправление не се равнява на независимо правоприлагане
Проф. Бруно Шьонфелдер за предложенията за разделяне на ВСС
Бруно Шьонфелдер
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пакетът от реформи (предложенията за промени в конституцията и закона за съдебната власт, които се обсъждат от няколко месеца) съдържа няколко добри идеи. Най-важната от тях е, че прави важни стъпки в посока разплитането на неблагоразумното и контрапродуктивно сливане на системата от съдилища и държавното обвинение, въплътено в сегашния формат на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Държавното обвинение е неизменно обременено от политиката и не може да бъде сведено до институция, която просто прилага закона. Дори и в най-подреденото и мирно общество на земята броят на случаите, които би следвало да се разследват от прокуратурата, надвишава неколкократно човешкия (и всякакъв друг) ресурс, с който прокурорите разполагат. Затова е нужно да бъде взето решение кой случай е по-важен от другия. Това решение по същество е политическо и често има съответните силни политически ефекти. Тъй като в България - както и в много други посткомунистически страни - държавното обвинение продължава да има широки и по мое мнение прекомерни правомощия, това важи с още по-голяма сила и за нея.
Правоприлагането винаги и навсякъде е несъвършено и непълно. Затова някой трябва да реши кои провали на правоприлагането са по-поносими от други. Това решение не може да бъде консенсусно и обезателно е политически противоречиво. Пренебрегването на този факт е равносилно на илюзорна надежда за тотално спазване на закона, което не може да бъде открито никъде в реалния свят.
Сегашната структура на ВСС позволява на прокурорите да упражняват значително влияние върху управлението на съдебната власт. Това със сигурност води до политическото заразяване нa управлението на съда. Тази зараза е изключително проблематична в посткомунистически държави, тъй като едно от ключовите предизвикателства на системите им произтича от нуждата правото и политика да бъдат разделени. По време на комунизма те са били тясно свързани и почти неразличими едно от друго. Създаването на ВСС, който управлява както съдилищата, така и прокуратурата, е "родилен дефект" на българската демокрация и корекцията на този дефект е отдавна закъсняла. Пакетът реформи е първата, макар и половинчата стъпка в тази посока. Половинчата, защото представителите на прокуратурата ще продължат да имат глас в избора председателите на върховните съдилища, а съдиите - при избора на главния прокурор.
Друга добра идея е ВСС да бъде задължаван да мотивира решенията си, свързани с назначаването на съдии, повдигането на дисциплинарни производства срещу съдии, както и някои други действия. Условието всяко решение да бъде обосновано убедително като законосъобразно се подразбира само по себе си за всеки процес по вземане на решение, за който се твърди, че е юридически. За жалост изглежда, че тази добре обоснована идея се бърка с илюзията, че целият процес по вземане на решения трябва да е публичен. Това е практически невъзможно.
Очакването, че тази или каквато и да е друга институционална реформа ще накара съдебната власт да "работи както трябва", е преувеличена и ще доведе до разочарование. Истинската "крепостна стена", която би защитила решенията на съдебната власт от политическите влияние, не е институционалната независимост на съда, а високи стандарти на съдебната практика, силно развита култура, респективно изкуство на съдебно аргументиране, което да се откроява от всякакви видове политическа реторика. За да бъде рафинирана и да узрее подобна култура след деградацията на съдебната практика от времето на комунизма, ще е нужна смяната на поне няколко поколения съдии, адвокати и професори по право. Когато узрее, тя ще ръководи повечето съдебни решения и ще неутрализира политическите влияния.
Така наречената независимост на съдебната власт, известна още като съдебно самоуправление (на съдиите от страна ВСС), може да защити съдилищата от изпълнителната власт, но политическите игри в самата независима съдебна власт могат да се окажат също толкова пагубни за управлението на системата. Това, което е наистина нужно, е гарантирането на личната независимост на отделния съдия, който се ползва с добра репутация. Добрата репутация е нужно, макар и недостатъчно условие, за напредък в посока върховенството на закона. Както детайлно съм обяснил в моята книга (From Late Socialism to a Private Law Order, Broschiert, 2012), съществува риск институционалната независимост на съдебната власт да отслаби, вместо да засили личната независимост на съдиите. Както изглежда, този риск се е превърнал в реалност в България. Самоуправлението в съдебната власт може да подсили вътрешните политически игри и да създаде условия за интензивни политически битки в съдебната система. Дали предложената съдебна реформа ще заздрави индивидуалната независимост на съдиите изглежда трудно да бъде предвидено.
Д-р Шьонфелдер е роден през 1956 г. в Швандорф (Германия). Учи политическа икономика и славянознание/славистика в Университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен. Има докторска степен по политическа икономика от Университета в Минесота (САЩ). През 1984 г. в Мюнхен придобива научната степен доктор на политическите науки, а през 1990 г. става професор.
През 1991 г. д-р Шьонфелдер става професор в Университета в Рощок (Германия), а след основаването на Техническия университет "Университет по минно дело и технологии" във Фрайбург (Германия), е назначен там за професор по политическа икономика. Освен във Фрайбург, преподава също в Техническия университет в Дрезден (Германия) и Международния университет в Циату (Германия).
Д-р Шьонфелдер е съветник на Хърватската национална банка от 1990 г. до 1994 г. Научните му интереси са насочени към икономиките на посткомунистическите страни, както и към теория на икономическите системи. Автор е на изследването Независимост на съдебната власт в България: Една история за блясък и нищета.
1 коментар
В съда, в политическата сфера и икономиката всичко, що е свързано със социализма, е вредно. Дори само това, че някой участник в тези сфери е бил навършил пълнолетие преди 1989 г. Тези хора заемат съществени позиции във важни обществено-икономически процеси и няма да се предадат без бой, дори с цената на това мнозина да пострадат. Справянето с тях ще е труден и продължителен процес, но едно е ясно - времето, общественото настроение и отношението на партньорите ни не е на тяхна страна.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.