Мнения Daily - Какво е замислил Путин за Сирия

Русия има своя военноморска база в сирийския град Тартус. От началото на гражданската война през 2011 г. Москва подкрепя режима в Дамаск както политически, така и с постоянни оръжейни доставки. Руското правителство сега се опитва да оправдае тези доставки с борбата срещу ИД.

САЩ дори предупредиха Русия да не предприема военна акция в Сирия. В разговор с колегата си Сергей Лавров американският външен министър Джон Кери е заявил, че разширяването на военната помощ за президента Асад може да изостри напрежението допълнително.

Според Алексей Малашенко евентуалната руска военна интервенция в Сирия ще бъде "голяма грешка", защото не би имала изгледи за успех, а и едва ли ще бъде одобрена от руското общество.

От началото на август се говори и за някакъв план на Путин, който той щял да представи пред ООН в Ню Йорк. Засега е известно само, че Русия иска да състави международна коалиция срещу "Ислямска държава". Такава коалиция всъщност вече има, но под американско ръководство, и затова Русия не желае да се присъедини към нея.

От няколко седмици руското правителство е предприело дипломатическа офанзива. През август външният министър Лавров заяви, че все още не е постигнато споразумение по въпроса със САЩ. Русия преговаря и със страни от Близкия изток, преди всичко със Саудитска Арабия - изглежда, че досега тези преговори не са дали резултат. Русия иска да задържи на власт сирийския президент, докато Западът и най-вече САЩ обвиняват Асад за гражданската война и настояват за оставката му.

В руските медии се появиха и спекулации около друг възможен вариант. Вестник "Новая газета" писа тези дни, че в замяна на помощта си срещу ислямистите от ИД Путин иска компромиси на Запада по украинския въпрос. Москва иска "да се прекратят санкциите и да се завърне в клуба на западните държави", пише вестникът. Алексей Малашенко обаче смята, че Путин иска преди всичко да задържи на власт своя съюзник Асад, а не толкова да се бори срещу ИД. Експертът твърди също, че руската помощ за Асад крие рискове. "Какво ще стане с имиджа на Русия, ако Асад все пак падне от власт?", пита той.

Близкоизточните експерти в Москва са убедени, че без подкрепата на Москва Асад едва ли ще може да се задържи на власт. Георгий Мирски от Руската академия на науките нарича Сирия "безнадежден случай". Въпреки това той смята, че Путин ще направи всичко възможно, за да задържи сирийския диктатор на власт.

Какво учи историята

Западът отново си мисли, че не е във война

От анализ на Евгений Дайнов в "Дневник"

Диктаторите обикновено си мислят, че са във война, когато още не са. Проблемът с демокрациите е обратен: мислят си, че не са във война дори тогава, когато вече са.

Откакто преди две години фанатизираните орди на ИДИЛ цъфнаха пред вратите на Багдад, Западът реално се намира в състояние на война. Но по стар навик не признава този факт и не предприема съответните действия. А войната е безмилостно нещо: ако ти не настъпваш срещу врага, врагът настъпва срещу теб. Няма трето. В цялата картина единствено кюрдите са наясно с това и затова само те водят ефективна война с джихадистите, докато редовната иракска армия редовно си плюе на петите, оставяйки на врага чисто нова натовска техника и въоръжение.

За да има решение на бежанската и хуманитарната криза, най-напред западните сили трябва да си кажат: "Намираме се в състояние на война." Кажат ли това, нещата се проясняват. Щом си във война – трябва да си организираш нещата така, че да победиш.

Защо досега не са го направили? Защото ги е страх да съобщят на населенията си, че купонът свърши. През последните 15 години западните хора живяха сякаш историята е свършила и никога повече няма да се налага да се извършват онези извънредни усилия, които поддържат демократическите общества в жизнен вид. Е, видя се: няма край на историята. И за всяко поколение идва момент на извънредно усилие.

От чисто военна гледна точка проблем няма. Проблемът е отново политически. Дългият демократичен мир е довел до липсата на решителност за отстояването на самия мир с военни средства. По някакъв начин се оказва, че ценностите на демокрацията - като висшата ценност на човешкия живот например, биват проектирани и върху смъртните врагове на демокрацията. А "телевизионната" война в Кувейт от 1991 г. създаде илюзията, че вече сме в епохата, когато бомби с лазерно насочване убиват само шефовете на лошите и никой друг не страда.

Няма такъв филм. Врагът – особено идеологическият враг, каквито са джихадистите – за да бъде победен, трябва да бъде решително пречупен. Както бяха пречупени през Втората световна война Германия и Япония. Тази работа само с дронове не става, както виждаме в момента. Нито пък става само с преговори, както видяхме при войните в бивша Югославия.

Или в пакета мерки за справяне с Близкия изток се вкарва належащият военен компонент, или през следващите десетилетия размирните настроения ще завладеят и Европа с реален риск да унищожат всичко хубаво, което влагаме в това име.

Гледна точка

Европейската политика на двойни стандалти

От коментар на Веселин Желев в "Клуб Z"

Европейските сили не му мислиха много преди да се намесят военно в Либия и в Мали. Освен режими, въоръжени групировки и беззаконие, тези две африкански страни са известни с нефта и с урана си. Странно защо Европа не прояви същия ентусиазъм да се намеси военно в Сирия и в Ирак, където днес процъфтява Даеш (Ислямска държава) – главният фактор за сегашната миграционна вълна?

Европа е много твърда и сурова, когато иска да мачка по-малките и по-бедните си членки и необяснимо мека и плаха, когато трябва да респектира някой диктатор или международен бандит. Нейната "мека сила" е политически перверзна. Януш Бугайски е прав, че тя е "повече мека отколкото сила". ЕС не посмя да защити украинците от Путин и сирийците от Башар Асад, Ал Кайда и Даеш. Може би защото и върху двете страни пада сянката на руската армия.

ЕС прекарва месеци в пазарлъци как да разквартирува нарастващия брой бежанци, но не смее дума да отвори за справяне с проблема в корена му – за налагане на зона за сигурност в Сирия и в Ирак, която да спре масовото бягство на населението оттам. За това Турция пледира още от началото на сирийския конфликт.

От ден на ден става все по-безпощадно ясно, че въздушните удари срещу Даеш не вършат работа и че трябва сухопътна военна операция. Само че в ЕС - с цялата му Обща външна политика и политика за сигурност, с Общата му политика за сигурност и отбрана, с трихилядната му дипломатическа служба и с върховната му представителка по външната политика и сигурността – никой няма дупе за такава акция. Куражът им стига да измислят имигрантски квоти и да извиват ръцете на националните правителства да ги приемат.

Бежанската вълна може не само да доведе терористи в "зоната на свобода, справедливост и сигурност", каквато претендира да е ЕС. Тя също ще подложи на изпитание социалните, образователните, здравните системи на приемащите страни. Тази година в ЕС се очаква да влязат над 1 милион кандидати за убежище (800 000 очаква само Германия). Какво ни гарантира, че при тази щедрост догодина те няма да са 3 милиона и да се увеличават всяка следваща година?

Подозирам, че след трафикантите на хора днес най-големи фенове на Ангела Меркел и на Франсоа Оланд трябва да са Марин льо Пен и Найджъл Фараж, както и британските тори, които искат да извадят страната си от ЕС. Политиката на двойни стандарти, мекушавост и безхарактерност, на кабинетни солидарност и хуманизъм  работи за евроскептиците и за еврофобите.