Мнения Daily - Някой ден смятаният за идиот избирател може да си отмъсти

Почти нищо няма за основните принципи на партиите. Това, което се предлага, са краткосрочни действия. Извинете, обещания, след като ги няма идеите за реализирането им и поне няколко думи за финансирането. Много от тях са едни и същи: всички обещават нещо за майките с детски колички, повече дървета, "интелигентно управление на трафика" и повече велосипедни алеи.

Някои обещания са направо безсмислици. В една и съща предизборна платформа чета за повече велосипедни алеи и по-широки пътища. Чета за мерки за справяне със замърсяването на въздуха, но и насърчаване на използването на биомаса за отопление. Тези неща не пасват едно на друго.

В програмата на Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) пише: "Произвеждаме пелети от биомаса за отопление на общински училища и детски градини. Целта е да намалим употребата на твърди горива, които отделят високи нива на фини прахови частици, като стимулираме използването на алтернативни енергийни източници."

Твърдите горива отделят фини прахови частици, вярно е. Но горенето на биомаса в малките мащаби на училища и детски градини произвежда значително повече. Кои са ви съветниците? ДЕОС пък пише, че искат конкуренция в автобусните линии. Благодаря, но идете във Великобритания, където всичко беше приватизирано, и вижте пораженията, преди да излезете с идеи като тази.

Чета обещания, които дори вече не са обещания. "Обещаваме трета метролиния". Колко мило, но този проект вече върви, решено е вече за метрото. Мога да продължа с тези примери, но не искам да правя както повечето партии правят: обиждат избирателя.

Какво си мислят партиите? Дали че избирателят е идиот? Когато в България нещо не върви, обикновено се предлага нов закон. Имам предложение: нужен е закон, който задължава партиите да представят в началото на предизборната кампания програма с приоритети и ясни позиции как ще изпълнят ангажиментите и обещанията в нея. А ако ги нямат, да не им се позволява да участват в изборите.

В задънена улица съм. Ако съдя по предизборните програми, не бих могъл да направя сериозен избор. Остава стратегическо гласуване. Преди години работих в Букурещ, хората там никак не харесваха кмета си, но ми казваха, че пак ще гласуват за него. Защо?

Доводът, който ми посочиха, бе: "Той е вече втори мандат кмет, сложи си приятелите и близките фирми на правилните места и накрая почна да прави нещо за града. Ако сега изберем нов човек, първите години ще му трябват да намести своите приятели и близки фирми и нищо няма да се случва за града. Затова пак ще гласуваме за стария кмет, но да бъде поне малко държан под контрол, за общински съвет ще гласуваме за друга партия".

Циничен аргумент, но във време, в което не е приеман насериозно от партиите, избирателят може да си отмъсти. Само да напомня, че въпросният кмет сега е зад решетките за корупция.

Коментар+

Решенията, от които не може да се краде, не са популярни 

Статус на Владислав Панев, кандидат за общински съветник в София от листата на "Зелените", във фейсбук

Страшно нелогично е, че 25 години София се управлява от "десни" кметове и общински съвети, а детските градини все още са монопол на общината. И се занимаваме с дефицити, все едно сме още в социализма и чакаме за банани.

Според мен парите трябва да следват детето. Ако то не бъде прието в общинска градина, общината трябва да предоставя ваучер на родителите на стойност, колкото е реалната субсидия, която се плаща за дете, което посещава градина (реалният разход минус таксата). Този ваучер да може да се усвоява за посещение в частна градина, родителски кооператив, au pair, за гледане от баба и т.н. Така хем ще решим проблема, хем решението ще е напълно пазарно и поощряващо частната инициатива в тази сфера. Така и плащането на рушвети за прием ще намалее значително, и ще намалее корупцията.

Допълнителните разходи на общината ще са колкото струва "строежът" на римските останки.

За общинарите обаче има един сериозен проблем - от ваучерите няма да може да се краде. Иначе за построяването на нужния брой нови детски градини са нужни примерно 90 млн. лева. Колкото общината загуби в КТБ чрез дъщерното си дружество "Топлофикация".

Столичният общински съвет (а и голяма част от тези в страната) се е доказал като място, в което не се води реална политика в интерес на града, а по-скоро като брокерски център за разпределение на бюджетната баница. В него реално няма мнозинство и опозиция, нито сблъсък на идеи за развитието на София. Не случайно в бордовете на общинските фирми влизат представители на всички партии.

Затова и хората с право не се интересуват много от състава на тази аморфна маса. Както и да го подредят, реална полза няма да имат. Разбира се, винаги има и изключения, които, както казва клишето, само потвърждават правилото.

Въртим едни пари

Творческо доразвиване

От коментар на Дияна Костова в webcafe.bg

Докато през последния месец всеки от вас си копаеше градинката за едното трудово възнаграждение, неколцина чевръсти граждани захлебиха цифром и словом 1 000 000 лв. (един милион лева) държавни пари. Точно за един месец.

В началото беше Мая Манолова. Благодарение на нейния Изборен кодекс, реколта 2014, всяка маргинална партия без държавна субсидия получи правото да прави помен с чужда пита под формата на 40 000 лева за медийни изяви при парламентарни и президентски избори.

Човек би си казал, че национална кауза, която не може да накара 40 хиляди души да дарят по един лев за публичната й кампания, не е нито "национална", нито "кауза". Или че журналистиката не е битпазар; че няма как днес да кешираш, а утре да критикуваш. Или че държава, която завършва фискалната година с фалит на банка и дефицит от 5.8% от БВП, не може да си позволи да хрантути партии-файтони.

Но човекът би сгрешил - защото ГЕРБ не само не ревизираха, а доразвиха творчески идеята на Манолова и включиха на софрата всички партии и комитети, които държат да агитират "за" и "против" референдума. Съвсем между другото, между две четения в правната комисия по идея на двама световно неизвестни депутати от партията на Борисов. Поне навремето Фидосова не минаваше незабелязана.

След 65 години

Институцията отдавна е загубила общественото доверие и се свързва с политическа и икономическа саморазправа. Фотограф : Юлия Лазарова

  Дебатът за прокуратурата е отворен

От коментар на Любомир Авджийски, Институт за пазарна икономика

Два дни след крайния срок за внасяне на предложения за промени в конституцията между двете четения в парламента може да се направи следната равносметка: 1. АБВ внесоха предложения за промени, които са насочени към минимализиране на и без това крехките опити за реформа, гласувани на първо четене.

Партията се обяви против това в прокурорската колегия да има паритет – 6  души от професионалната квота (главният прокурор, четирима прокурори и един следовател) и 6 - от парламентарната. Според депутатите от АБВ прокурорската квота трябва да е относително по-голяма от депутатската, тоест прокурорската колегия да се състои от 11 членове – 4 прокурори и 1 следовател, главния прокурор и 5 от парламентарната квота. Което би означавало, че за да се запази общият брой на членовете на ВСС по конституция – 25, в съдийската колегия ще трябва да има паритет от 6 членове от съдийската квота и 6 от парламентарната квота.

Така, заедно с председателите на ВКС и ВАС, съдийската колегия ще бъде от 14 членове. Като се има предвид, че при избирането на  председателите на ВАС и ВКС, при чието назначение също има силен политически елемент, това ще означава сериозно надмощие на политическата квота над професионалната.

Препоръките на Венецианската комисия и комисията ГРЕКО са, че основна цел трябва да бъде независимостта на съда, а прокуратурата, дори когато е част от съдебната власт, трябва да бъде отчетна за своята наказателна дейност. По време на дебатите при първо четене на законопроекта от ДПС, макар и устно, изразиха сходно становище с гореизложеното.

2. Реформаторският блок внесоха два отделни пакета с предложения за промени в конституцията. Вторият и по-радикален документ беше подписан и внесен в последния възможен ден от Радан Кънев и още петима народни представители. Не е тайна, че това са шест от седемте предложения на "Правосъдие за всеки", които гражданската инициатива популяризира от няколко месеца насам.

Три от тях засягат прокуратурата. Едното цели ограничаване на правомощията на главния прокурор с премахване на "методическото ръководство" над дейността на всички прокурори. Институтът на "методическото ръководство" е неизяснен и все още няма конкретно правно тълкуване на смисъла му (според особеното мнение на конституционен съдия проф. Мария Павлова).

Въпреки това (или именно затова) този институт е основа за огромните правомощия на главния прокурор спрямо всички останали прокурори, доразвити и в Закона за съдебната власт. Другото предложение е за намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години, като на третата година ВСС да изслушва негов отчетен доклад и ако той не бъде приет, да бъде предложено освобождаването. Трето предложение поставя на дневен ред създаването на антикорупционен орган - зам. главен прокурор за борба с корупцията, който да е независим от главния прокурор и да се избира и освобождава от Висшия съдебен съвет.

Сред идеите за по-радикални промени е и тази за отпадане на възможността със закон да се уреждат административни актове, които не подлежат на съдебно обжалване. Мотивите са, че в немалко закони се добавя тази забрана за обжалваемост - като например в ЗУТ, Закона за кадастъра и др. Няма реална причина да се изключи възможността за обжалване на отделни административни актове, особено ако те не се отнасят до националната сигурност на страната, какъвто е бил смисълът на изключението в чл. 120 от конституцията.

След повече от 65 години е възможно да има парламентарен дебат за модела на прокуратурата, която все още действа по съветски образец. Крайно време е парламентът да направи пълна ревизия на тази институция, която отдавна е загубила доверието на обществото и все повече се свързва с политическа и икономическа саморазправа – нещо, което не заслужават нито стотиците честни и професионално работещи прокурори, нито данъкоплатците.

Румънският модел

На Илиеску може и да не му се размине

От коментар на "Дойче веле"

Миньорската разправа от юни 1990 е кулминационната точка в историята на репресиите срещу новосформиралата се румънска либералдемократична опозиция. Новите тогава властници около реформаторски настроения комунист Йон Илиеску бяха поели контрола над всички важни държавни институции – включително и над радиото и телевизията, заклеймявайки всякакви форми на демократична и антикомунистическа опозиция като десен екстремизъм и фашизъм.

Още по време на протестните акции, организирани от новооснованите консервативни и либерални партии през февруари 1990 г., преходното правителство на страната, съставено от бивши комунисти, се беше възползвало от услугите на миньорите. Днес 85-годишният бивш държавен глава Йон Илиеску е обвинен, че е организирал пристигането на хиляди миньори в Букурещ през юни, за да потушат антикомунистическите протести на опозицията. Тогава бяха убити най-малко четирима души, а повече от 1000 бяха ранени.

Много от жертвите на кървавите миньорски изстъпления сега се надяват, че новото следствие под натиска на Европейския съд за човешките права най-сетне ще накара справедливостта да възтържествува и ще накаже отговорните за престъпленията. Гаранция за това, разбира се, няма. Още повече че румънското правосъдие често върви по твърде странни пътища. Независимо от всичко за демокрацията в Румъния това би могло да се окаже важна стъпка в твърде колебливия процес на осмисляне на комунистическото минало.