🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Има ли избор

Местният вот ще затвърди доминацията на ГЕРБ и сегашното политическо статукво

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Няма начин по време на предизборната кампания да не ви се е приискало да скъсате някой политически плакат - на кмета за лошите условия в детските градини или дупката пред вас или на някои от кандидатите, които размахват розови обещания, вместо да се захванат примерно с бездомните кучета. Човешко е. На тези избори обаче такава възможност рядко ще ви се удаде. Плакати много няма, изявите на кандидатите за кметове и общински съветници са редки (а ГЕРБ дори ги избягват в сигурните за тях градове). Изобщо усещането е, че кампания почти няма и че всичко е предрешено.

Всъщност всичко ли е предрешено и какво ни казва тази кампания за предстоящите местни избори, за политическите сили и за последствията за данъкоплатците?

Краткият отговор е, че вялата кампания и безпринципните политически договорки (в стил победа на всяка цена) са признак за вкореняване на политическото статукво, като връзката между политика и бизнес става все по-важна за сметка на отговорността на политиците пред гражданите. Ефектът от това е, че все повече избиратели не се съмняват в цинизма на политическия процес, техният интерес към изборите пада, което отваря още по-широки врати за политико-корпоративните машини да се окопаят във властта. Просто запомнете три числа. По данни от изследване на "Алфа рисърч"* 39% от българите не са запознати с нито една проява на почти 42-те хил. кандидати за кметове и общински съветници, а едва 14% оценяват изборите в България като честни. В същото време 6% от българите (като се имат предвид и разширените семейства на кандидатите) се борят за избираем пост в общинските власти.

*Настоящото изследване е проведено в периода 1 - 5 октомври 2015 г. сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Проучването е възложено и финансирано от Института за развитие на публичната среда. "Алфа рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Защо няма алтернатива

Простото обяснение за вялата кампания е липсата на ярка опозиция на управляващите. След кооптирането на ДПС към конституционното мнозинство на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт, ролята на политически опонент се пада на социалистите. А ближещата раните от последния си катастрофален провал с правителството на Пламен Орешарски БСП е възможно най-неподходящият играч за тази роля. "За БСП предизборната кампания е по-скоро средство за вътрешнопартийна разправа", казва близкият на левицата социолог Юри Асланов. Другият претендент за алтернатива - Реформаторският блок, се разкъсва от любовно-враждебното си отношение към ГЕРБ и дава битки в места като Хасково, където застава зад компрометираното статукво с надежда това да му донесе чувство за политическо присъствие. Патриотичният фронт, който се опитваше да играе ролята на радикална вътрешноуправленска опозиция, сам е разкъсан. А за ДПС опозициоността винаги е по ориенталски относително понятие - всичко зависи от това кой точно бизнесмен ще бъде закачан или не от властта.

Промяна обаче има и в очакванията на избирателите. "Дори и без специално изследване е ясно, че хората оценяват направеното през последните години - за подобряване на инфраструктурата, благоустройство, паркове и градинки – неща, които се виждат…", казва социологът Геновева Петрова от "Алфа рисърч". Лозунгът на ГЕРБ "видими резултати" доста добре илюстрира политическата технология на управление, която партията на Бойко Борисов успя да наложи. ГЕРБ изключително ефективно използва ресурса на държавата, за да засипе определени ключови общини с инвестиции и да ги спечели трайно на своя страна. За разлика от градинките и чешмичките на Симеон Сакскобургготски или регионалната програма на кабинета на Орешарски, която размазваше средствата на много места, ГЕРБ успяха да създадат инвестиционен юмрук, който наистина показва видими резултати в големите и важни общини. За това допринесе и дългогодишната разруха в тях - с малко пари е лесно да бъдеш като Стефан Софиянски след Александър Янчулев.

Моделът беше Бургас, сега е Варна. Само един пример. През 2013 г. общината планира да получи 1.1 млн. лв. капиталова субсидия от бюджета. Към края на годината тя е 11.8 млн. лв. Оказва се, че точно преди предсрочните избори през 2013 г. общината получава ненадеен подарък от държавата от близо 10 млн. лв., с което започна асфалтирането на окаяните варненски улици. Избирателите разбират намека и кандидатът на ГЕРБ печели. В следващите две години преасфалтирането продължава ударно както с държавни пари, така и със средства от европейските фондове. На фона на бившия кмет Кирил Йорданов наследникът му Иван Портних изглежда като гигант по отношение на общинския мениджмънт. По този начин всеки извънсистемен играч, който обещава честност и добро управление, но не и достъп до решаващите хора в ГЕРБ, естествено, че няма шанс за победа. За другите общини остава да гледат и да гласуват правилно, с което ще дойде и техният ред.

Схемата е ясна и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов в своята простодушна откровеност го каза директно. Според БСП в изказвания в Ракитово и Пещера Цветанов е заявил, че който не гласува за ГЕРБ, няма да получи достъп до европейските фондове. Стигна се дотам дори министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова да каже: "За огромно съжаление, виждам, че 90% от предизборната кампания се води за сметка на проекти с европейско финансиране. Това не трябва да се прави, апелирахме неведнъж. Европейските проекти са за всички и не трябва да се политизират."

Третата причина за ниската политическа активност и заинтересованост е липсата на кардинален въпрос, на който избирателите трябва да отговорят. "Тези избори не поставят нов политически въпрос пред страната. И след тях изборът ще е или настоящата коалиция или преминаване към формат ГЕРБ - ДПС", смята политологът Даниел Смилов. В по-приглушената кампания има и нотка на политическа нормализация, смята директорът на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. "Вече 25 години играем в демократични правила и съдбовността на всеки избор все повече и повече ще намалява. Това са само избори", допълва той.

Особености на българските местни избори

Ясното съзнание на всеки кандидат за политически пост в местната власт е, че всичко опира до еврофондове и обществени поръчки. Както се пошегува политологът Даниел Стефанов в "КлубZ" в неделя се гласува за тези, които ще разпределят обществените поръчки в следващите четири години. "Това е една двулична кампания, защото всъщност не се говори за местна политика, не се говори за оценка на местните възможности за развитие, за алтернативни стратегии за местно развитие. Говори се за преразпределение на достъпа до европейските фондове, говори се за това по какъв начин могат да бъдат овладени определени позиции и в крайна сметка се говори ангро", смята социологът Антоний Гълъбов.

"Вижте, това не се случва само в България, посочва Юри Асланов, отдавна на изборите не се говори за идеология, а се продават знаци и образи." Асланов посочва, че в тази предизборна кампания най-ефективната медийна акция всъщност е била фейсбук профилът на Теодор Михайлов със снимките от поредицата "Дебилиадата". "Когато политиката престане да има претенции, тогава на повърхността избива кичът", мрачно коментира социологът.

Това може и да е леко пресилено, но кампанията в медиите е, меко казано, смешна. От една страна, достъпът до медиите стана безкрайно скъп. "Праймтаймът на бТВ е 12 хил. лв. за 30 секунди, оплаква се лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева пред offnews. Кой има тези пари?" В същото време политиците избягват безплатните прояви. "Капитал" има политика да не приема платени интервюта или новинарски дописки, тъй като нашата цел все пак е да се опитваме безпристрастно да информираме читателите си. Представете си нашата изненада, когато няколко кандидат-кметове на Пловдив и Русе отказаха да представят програмите си в сайта на вестника, тъй като имали вече график с платени интервюта на други места. "Капитал" може и да не е най-популярният вестник под тепетата или на Дунава, но има малка, но вярна публика, която, поне ние вярваме, участва редовно на избори. Точно тази публика обаче явно не е целта на кандидатите.

"Данните от нашето проучване показаха, че предизборната кампания от информационна се превърна в маркетингова", обяснява Геновева Петрова. В по-големите градове това не се усеща толкова силно, но в по-малките населени места раздаването на леща, екскурзии или откровени заплахи са водещ фактор в кампанията. "Всеки шести българин е на мнение, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия", показват данните на "Алфа рисърч" за електоралните нагласи преди изборите. Така изборите, особено в по-малките общини, се съсредоточават в много тесен кръг от избиратели и се прави всичко възможно да се ограничи периферният вот, който случайно може да разбърка блатото. "Не се търси висока активност... Макар да не забелязваме кампания в гетата, там такава вероятно се провежда за осигуряване на гарантирани гласове", допълва Петрова. Приглушената кампания за референдума за електронното гласуване, който можеше да изкара пред урните нетипични избиратели, е само един от най-ярките примери.

Друга стресираща величина в настоящите избори е броят на кандидатите за политически пост. Дори и като се има предвид, че през 2014 г. беше разширен кръгът на длъжностите, за които се гласува, но все пак 42 хиляди кандидати е прекалена бройка. "Това са 6% от населението, ако броим и семействата им", пресмята Асланов. Според него причината за това е проста. В много региони на страната общинската власт е единственият надежден работодател. В други - най-сериозният източник на финансиране през европейските фондове.

Европейските фондове направиха оценката на кметовете изключително изкривена. Важно е колко улици са асфалтирани с европейски пари, но не и каква е отговорността на кмета, когато детска учителка залепя устата на децата с тиксо, за да не говорят (случай от София от предизборната седмица, но такива за безбройни). Първото се случва само когато има пари и за него се говори. Второто зависи от мениджърското умение и отговорност на кмета, но за него се мълчи. В други държави това би преобърнало изборния резултат, но не и в България.

Колкото повече обаче политиката в България става цинична игра, толкова по-малко избирателите ще се интересуват от нея. Цели 39% от българите нямат понятие за идеите и предложенията на хилядите кандидати за политически пост, показват данните на "Алфа рисърч". А колкото по-малко хората се интересуват от политиката, толкова по-малко тя ще се интересува от тях.

Кой основно губи и печели

Резултатите от изборите в България рядко се разглеждат през ползата или вредата за избирателите. Обикновено винаги се гледат партиите, защото именно те са основните печеливши или губещи.

Ясно е, че след първия и втория тур на изборите картата на България ще бъде оцветена основно в ГЕРБ-ерско синьо. Ефектът от тази победа обаче ще бъде по-силен от червената карта на Клара от 1995 г. (когато БСП убедително доминираше след местните избори). Тогава БСП не успя да вземе София и Пловдив, а Варна падна под социалистическа доминация сякаш по случайност. Сега ГЕРБ ще спечелят изборите почти 100-процентово в София, Бургас, Стара Загора, Габрово, Добрич, Варна, Велико Търново, Благоевград, много вероятно в Русе и Пловдив. На практика партията ще доминира в основните икономически центрове на страната. И няма да позволи повторение на историята със София от 1995 г., чиято загуба от социалистите бележеше началото на стръмния им провал. 

Това създава условията за трайна доминация на ГЕРБ в политиката на страната. При настоящата технология на властта достъпът до местната власт изгражда широка клиентелистка мрежа, която поддържа централната власт. И за разлика от СДС през 1999 г., в които имаше различни фракции и крила, които доведоха до бъдещия провал на партията, в ГЕРБ няма такава политическа слободия.

Изборният резултат ще има най-интересен ефект върху Реформаторския блок и БСП.

Реформаторският блок не може да разчита на сериозен резултат в София, ненапразно петпартийната коалиция дълго агонизираше около избора си на кандидат за кмет. Борбата е за присъствие в общинския съвет, но това едва ли е достатъчно за утвърждаването на блока като сериозна политическа сила. Овладяването на бившата синя крепост Плевен, за което реформаторите имат шанс също, едва ли е достатъчна, за да има някакво възкресение за десните партии, наследници на СДС. Там, където реформаторите би трябвало да бъдат най-силни - в бившите сини крепости София, Пловдив и Варна, и където на теория би трябвало да има по-интелигентна и желаеща промяна публика, блокът изглежда вял и лесно разклащан с дребни компромати. От друга страна, евентуалното разочароващо представяне на изборите може да бъде сигналната лампичка, че вече така не може да се продължава. За феновете на футбола в РБ трябва да стане ясно, че играта в центъра и манкирането по терена е рецепта за провал. "Не успяха да създадат иновативен модел на коалиционно споразумение, което им позволява да запазят собствения си профил и в същото време да работят заедно", казва социологът Антоний Гълъбов. Това беше и е системен проблем на българската десница, тя не работи заедно и точно затова не постига резултатите, които би могла да има."

За социалистите сега е най-важно да запазят някакъв властови плацдарм, но избутването им в периферията на страната не е добро предзнаменование за тяхното бъдеще. На места - като в Пловдив например, местните кадри на партията всъщност играят за други политици. Доста мрачен факт за партията, която преди двадесет години смяташе, че е непоклатима в болшинството от общините по страната. Най-важните битки за партията са Враца и Сливен. Северозападният град е важен за стратегията на ГЕРБ за овладяване на региона и управляващите вече развяха стандартното си обещание за потоци от еврофондове. Сливен пък беше единственият голям град, който БСП успя да измъкне на ГЕРБ през 2011 г. Ако го загуби, БСП вече официално може да премине в графата на партия, представляваща само малки и маргинални общини.

Най-сериозен се очаква да бъде успехът на ДПС, която може да се окаже втората по-сила партия в България, поне от гледна точка на бройката общински съветници. Това не само ще укрепи самочувствието на движението, но и ще увеличи амбициите му да иска от управляващите повече концесии за себе си всеки път, когато гласовете му са необходими за някое важно решение. Другият победител вероятно ще бъде АБВ - партията на бившия президент Георги Първанов вероятно ще успее да отбележи присъствие в местната власт, което ще го изкара от сянката на странното му присъствие в настоящата управленска коалиция.

"На мястото на ГЕРБ бих стимулирал опозицията", казва полу на шега, полусериозно социологът Иво Желев от "Естат". Тоталната доминация на ГЕРБ ще има много ефекти. Стабилизирането на статуквото не е непременно лошо. По-ясната отговорност може да стимулира по-висока гражданска активност, тъй като тя би имала ясен адресат. Но важното е да има такава активност, а настоящата предизборна кампания не е добър предвестник на това.

Какво да следим на местните избори

Всички избори имат своите особености - кой губи, кой печели, кои фактори са определящи. През 1995 г. се запомни фалшивата партийната книжка на Стефан Софиянски и червената карта на Клара. През 1999 г. разбрахме, че ниската избирателна активност, която не позволи на СДС да спечели тотална доминация, се дължи на това, че всички са отишли за гъби. Настоящите избори освен с очакванията за изборен хаос може би ще бъдат запомнени с едно от следните седем неща:

1. Изборните туристи

Според справка на Министерството на регионалното развитие в рамките на една година имаше населени места, където хора масово се регистрираха по настоящ адрес. Най-фрапиращите случаи бяха няколко села във Видинско – Грамада, Ружинци, Димово, в Монтанско – Бойчиновци, Медковец, в Кюстендилско – Трекляно, Бобошево, Кочериново. Впоследствие някои от тези регистрации бяха заличени, но от ведомството отказват да кажат колко от тези хора са подали заявления да гласуват по настоящ адрес. В малките населени места техният вот може да се окаже решаващ.

2. Вотът за ДПС в ромските квартали

На последните парламентарни избори ДПС взе 8% от гласовете в Монтанско, повечето от които бяха ромски. Подобна е и картината във Видин, Ловеч, Велико Търново и Враца. Самоков, Пазарджик и Велинград в Южна България пък са традиционни места, на които ромският вот обръща везните на изборите.

3. Вотът в областните градове

На предишните избори ГЕРБ спечели кметския вот в 14 областни града - София, Бургас, Габрово и Добрич, Благоевград, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Смолян, Стара Загора и Ямбол. БСП победи в 8 - Търговище, Шумен, Сливен, Разград, Ловеч, Перник, Видин и Враца. ДПС в един – Кърджали. За тези избори ГЕРБ са се прицелили в 20 областни центъра – между които Шумен, Сливен, Разград и Враца.

4. Вотът в Плевен

Според социологически проучвания кандидатът на Реформаторския блок за кмет Георг Спартански води по подкрепа сегашния кмет от ГЕРБ Димитър Стойков и има реални шансове двамата да стигнат до балотаж.

5. Вотът за общински съветници

Според социолозите ГЕРБ ще е безспорен фаворит по брой общински съветници, но битката за второто място между БСП и ДПС ще е оспорвана. Има реални шансове по този показател движението да изпревари социалистите и да стане втора политическа сила. Общият брой общински съветници е показателят, по който се измерва тежестта на дадена партия след местните изборите.

6. Местните кметове феодали

Какъв ще е резултатът на дъгогодишните кметове на няколко града, подкрепени от Реформаторския блок – Георги Иванов, кандидат за кмет на Хасково за пети мандат, Златко Живков, кандидат за кмет на Монтана за пети мандат, Станислав Благов, кандидат за кмет на Свищов за пети мандат, Вельо Илиев, кандидат за кмет на Петрич за пети мандат, и кандидатът за трети мандат за кмет на Кюстендил Петър Паунов, който е подкрепен и от ГЕРБ, и независимия настоящ кмет и кандидат за трети мандат Тодор Попов.

7. Кметовете, срещу които има съдебни дела или разследване на прокуратурата

Общо 11 са кметовете, срещу които се водят съдебни дела или разследване на прокуратурата и които се кадидатират отново за постовете. Двама от тях - Жоро Цветков (Своге), издигнат от ГЕРБ, Герго Гергов (Видин) от БСП, са привлечени като обвиняеми. Срещу петима има образувани проверки. Това са кандидатите за кмет на Хасково Георги Иванов, на Ботевград - Георги Георгиев, на Белово Костадин Варев, на Петрич Вельо Илиев, на Пазарджик - Тодор Попов. Срещу двама кандидати има повдигнати обвинения. Това са кметът на Тетевен от Земеделски народен съюз Милен Милев и на Карлово Емил Кабаиванов, издигнат от Реформаторския блок. Кандидатът за кмет на Ямбол от ГЕРБ Иван Славов беше осъден от Апелативен съд - Бургас, на четири години затвор. На 24 септември тази година Върховният касационен съд отмени решението и върна делото на Апелативния съд. Срещу единствения кандидат за кмет на Симитли Апостол Апостолов е имало разследване, което обаче е приключило и според прокуратурата той е невинен.
9 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов
    • - 1
    • + 4

    "Земеделски народен съд" ... еее, не знаех, че има такава партия :-)

    Нередност?
  • 2
    nikolavj avatar :-?
    Никола Йорданов
    • + 8

    Защо не се коментират Димитровград, Казанлък и още 1-2 града, които са доста интересни - с население повече от някои областни центрове?

    Нередност?
  • 3
    objective avatar :-P
    objective
    • - 2
    • + 26

    Събудете се, братя и сестри ! Да гласуваме масово на референдума, за да дадем възмможност на нашите сънародници зад граница да гласуват от личния си компютър при всички следващи избори !

    Нередност?
  • 4
    antonio_vivaldi avatar :-|
    antonio_vivaldi
    • - 5
    • + 14

    В България се установява путинския модел - партия на властта, продукт на един от червените кланове, а около нея клиентела от по-малки сателитни партии, готови на нсичко за някой друг кокал. И всичко това под благия поглед на ЕНП и нейните нефелни лидери.

    Нередност?
  • 5
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov
    • - 23
    • + 5

    Защо ГЕРБ са най предпочитаната партия?!Защото всички други се провалиха в управлението на България!?Не че ГЕРБ са най добри в управлението,но поне се стремят да въведат ред в борбата срещу контрабандата,корупцията и провосъдната система в която народът вече не вярва.А доколкото до БСП тя е на изживяване.Опозиция вече ще бъдат тези до които не достигат благинките от власта!!!

    Нередност?
  • 6
    antropos avatar :-?
    antropos
    • - 2
    • + 1

    В Русе победата на сегашния кмет е повече от сигурна! Такъв ПР отдавна не бях наблюдавал! Чак на моменти дразни, но за ГЕРБ целта оправдава средствата.

    Нередност?
  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3
    • + 11

    "Има ли избор?"

    Не, няма избор! Има дълги списъци с политически послушковци, които са се врекли, ако попаднат в местните съвети, да гласуват по указания "отгоре" начин.

    Докато партиите предлагат на гражданите да избират сред подредени партизани, а не самите граждани да инициират свои представители в местната власт, избор няма да има.

    Кой нормален софиянец ще гласува за Вили Лилков за кмет, например, който за 4-5 мандата в СОС смени 3 партии и остана в паметта ни единствено като един от бащите на синята зона? И да припомня, че бившето "Паркинги и гаражи", което я стопанисва и събира милиони, е на символична печалба от години. Къде са парите, Лилков?

    Нередност?
  • 8
    nemakvonavi avatar :-|
    Nakom
    • - 9
    • + 4

    Ударихме дъното
    Това винаги се случва при "дясно" управление.
    Подобна бе атмосферата и при втора/трета година Костово властване

    Нередност?
  • 9
    katia_1 avatar :-|
    Rational
    • + 6

    Избор има. Толкова много кандидат- са се втурнали да захапят кокала, че не знам как хората на някои места ще се оправят с големите бюлетини. За съжаление, няма алтернатива. РБ все повече прилича не на принципна коалиция, а някаква сбирщина по сметка (жалко за Радан Кънев, харесвам го все повече). ПФ, АБВ няма да ги коментирам. ГЕРБ макар и да сочат "видими резултати", реално строят неща, които изглеждат лъскави, чисти, нови. Но строителното благоденствие се случва само поради наличието на европарите. Ако те спрат по някаква причина, ще се види в ккаво незавидно положение се намира държавата ни. Нищо не се прави за истинските проблеми - повсеместна бедност, тотална липса на чужди инвестиции, катастрофално положение в здравеопазването и кражбите там, социалната, образователната и отбранителната система. Това са неща, за които трябват визия, стратегия, компетенция, а не бетон, тухни и лопати. Резултатите от това показно управление ще са видим, но след време. Когато вече ще е доста късно да осъзнаем какво сме направили. А заиграването им с ДПС, което все повече започва да прозира през рехавата завеса на полотическото задкулисие, е грозно, вредно и арогантно.

    Та, така. С тези мисли ще мисля да кого/дали да гласувам утре. Все пак призовавам всеки да отиде до урните, независимо коя партия го е спечелила и да не забравяте да участвате и в референдума. Това май остава единствения шанс да се противопоставим на политиците да се окопаят във властта.

    Нередност?
Нов коментар