Мнения Daily - Ще има ли "ялтенска" сделка с Путин срещу "Ислямска държава"

До атентатите в Париж Западът не проявяваше ентусиазъм към такъв подход. Путин в крайна сметка е повел Русия по експанзионистичен път. Но може би една голяма сделка с него срещу ИД не е толкова налудничава идея. Като част от сделката САЩ и Русия трябва да постигнат известно разбирателство как да стабилизират обстановката в Украйна, вероятно като се признае руската сфера на влияние в източната рускоезична част на страната. Това също не е хубаво.

Но после великите сили ще получат реален шанс да възстановят стабилността в Сирия. Това на свой ред ще отслаби потока от бежанци, заливащ сега Европа и увеличаващ гласовете за крайнодесните партии, което подкопава устоите на ЕС.

По време на Втората световна война САЩ и репресивната Съветска Русия бяха съюзници срещу още по-лошия нацистки режим. Когато краят на войната се очерта, британският премиер Уинстън Чърчил пое инициативата на конференцията в Ялта през февруари 1945 г. за договаряне на сферите на влияние, признавайки претенциите на Сталин към васалните държави на СССР. Това също не беше хубаво, а направо скандално.

А това, което Западът не даде на Русия, Сталин си го взе с военна окупация. Но алтернативата вероятно бе преход от изтощителна война срещу Хитлер към реална война срещу Сталин. Никой не искаше това. И ето че нещата се повтарят.

Не е случайно, че меморандумът на Путин изтече в германско списание. Идеята за такава голяма сделка със сигурност е привлекателна за Меркел, тъй като бежанската криза все повече застрашава нейното лидерство в Германия.

В страна като нашата, която високо цени демокрацията, подобен тип реалполитик никога не е хубав. Освен това може да бъде изпълнен добре или зле. Той има стратегически смисъл само когато всички други опции са по-лоши.

Аферата КТБ

Право на натоварените със сметката данъкоплатци е да узнаят крайните адреси на раздадените необезпечени кредити Фотограф : Надежда Чипева

Какво се случва под потулващия чадър

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Дори някой някога да разкрие в чии джобове са потънали милиардите от КТБ, тази информация може и да остане скрита за онези, които имат най-голямо право да я научат - обикновените данъкоплатци. Ако някой се е надявал да научи накъде водят следите на изтеклите от КТБ милиарди, доста е прибързал. Доколкото, разбира се, въобще има следи и доколкото въобще някой ги търси.

След като синдиците публикуваха поредните дълги списъци с вложители в банката, голяма част от медиите, най-вече купените, създадените и издържаните с пари от КТБ, с ентусиазъм се захванаха за работа. И за пореден път се съсредоточиха изцяло върху "любимите" си жертви в лицето на Иван Костов и ДСБ.

Това шоу се повтаря периодично вече близо година и половина и всъщност е банална маневра за отвличане на вниманието от най-важния въпрос - кой е задигнал струпаните в нея на пирамидален принцип чужди пари и кои са крайните адреси на раздадените необезпечени кредити в схемата от кухи, свързани и офшорни "обръчи от фирми". Отклоняването на вниманието от това питане има една простичка цел - да не се връщат парите.

Фирма с голям международен опит в разследването на банкрути и разкриването на финансови измами бе наета, за да проследи парите и да помогне за тяхното връщане. Но надеждата да получим от нея достатъчно изчерпателен и задоволителен отговор на същия въпрос не е особено голяма. Първо, защото кой знае защо договорът с фирмата бе сключен едва през юни тази година - със закъснение от цяла година, което е понижило шансовете за успех на издирвателната операция за сметка на замитането на следите.

И второ, защото, както се оказа тези дни, достъпът до доклада на фирмата ще е силно ограничен и избирателен. Понеже, както обясни финансовият министър, договорът с фирмата имал клауза за конфиденциалност. Депутатите също няма да се запознаят с него заради истински  "параграф 22" - от една страна, докладът не може да бъде внесен в секретното деловодство на парламента, понеже по закон не представлява класифицирана информация. Но от друга - не може да бъде внесен и в явното деловодство на НС, понеже по договор е поверителен заради клаузата за конфиденциалност.

Наличието на подобна клауза е открай време любим способ на всички български управляващи за прикриване на информация, която пряко засяга обществото. В случая обаче нещата са по-абсурдни от когато и да било. Защото обикновените данъкоплатци са тези, които през държавния бюджет платиха милиардната сметка за аферата КТБ . И затова те имат най-голямо право и основание да научат какво пише в доклада.

А аферата КТБ не е приключила. Паралелно с потулването ѝ върви и нейният заключителен етап - придобиване на безценица на най-апетитните активи на банката или на бизнеси, придобити чрез финансиране от нея. За мащабите на бедствието може да се съди по ожесточената битка за овладяване, продажба и препродажба на БТК.

Същевременно "обръчите от фирми", ожаднели за лесно финансиране след затварянето на КТБ, мигрират към други банки. А при състоянието на банковия надзор няма никакви гаранции, че историята няма да се повтори. В българската политико-икономическа джунгла схемите на грабежа не изчезват. Само преминават от едни ръце в други и от една плячка към друга.

Позиция

Ако изчистим съдебната система, тя ще започне да чисти всичко останало.

Деян Василев, съучредител на БАСКОМ и на Националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки", пред "Дневник"

В "Правосъдие за всеки" ни обединява едно: не можем повече да живеем нормално в условията на беззаконие, потъкване на правилата и липса на справедливост, особено за нарушителите на закона по високите етажи на властта. Започнахме да се събираме и вдъхновени от това, което се случва в съседна Румъния, където съдебната система е освободена от страха, за магистрати и разследващи прокурори няма недосегаеми политици, а общественото мнение е на точката на кипене, що се отнася до нетолерантност към корупцията.

В продължение на дълги месеци срещи с десетки конституционалисти, юристи и експерти изкристализираха 7 предложения за съдебна реформа в конституцията, за които има безспорен консенсус, че ще дадат силен тласък към поставянето на правилната законодателна рамка. Но темата за реформа на прокуратурата е буквално тема табу и за политиците, и за медиите. Цари пълно медийно затъмнение и дори насаден страх да се говори по темата.

Как при това положение да очакваме магистрати с интегритет да започнат да действат по вътрешно убеждение и да довеждат до успешен край стотиците забатачени разследвания и дела за корупция по високите етажи на властта?!

Реформата на системата не може да стане само отвътре, както виждаме от изтеклите записи тези дни, в които са замесени дори шефове на комисии от ВСС. Съдебната система е потънала в блато от порочни зависимости и цари повсеместно "опраскване" на всичко.

Повече така не може – ако достатъчно голяма критична маса от граждани го поискаме едновременно – ще се случи, от нас зависи. Спечелим ли тази битка, изчистим ли съдебната система, тя ще започне да чисти всичко останало в България.