След терора в Париж - най-важното от деня

- Държавният департамент на САЩ одобри в понеделник продажбата на хиляди "умни бомби" на Саудитска Арабия на обща стойност 1,29 млрд. Долара. С тях Рияд трябва да попълни запасите си, използвани в кампаниите в Йемен и срещу ИДИЛ в Сирия и Ирак. Конгресмените във Вашингтон имат 30 дни да блокират сделката.

Анализите, които препоръчваме:

Страхът от самият страх - The New York Times (свободен достъп за определен брой статии)

"Най-голямата заплаха, пред която тероризмът поставя пред нас не е във физическите щети, които той нанася, а в погрешните реакции, които може да вдъхнови," пише Пол Кругман за The New York Times. "И е особено важно да осъзнаем, че има повече от един неправилен начин за реакция." 

Правилният момент, в който Америка да поведе - Foreign Policy (нужна е регистрация)

"След 11 септември, САЩ разчитаха на помощ от европейските си приятели", пише в анализа си за американското издание Foreign Policy (FP) Корин Шейк, "Сега е време да се върне услугата".

FP припомня как след атентатите от 2001 г. Великобритания е засилила международната си активност, за да помогне на САЩ. Лондон е инициирал среща на НАТО и е предложил да се задейства чл. 5 от северноатлантическия договор, който предвижда общи действия на всички държави от пакта, в случай, че една от тях бъде нападната. Сега, според изданието е време САЩ да направят същото за поразената от терора Европа. Текстът предлага как да се промени стратегията на щатите и как този път те да се справят по-добре с участието в международна операция, отколкото при свалянето на Кадафи в Либия.

След Париж, идеята за отворени граници в Европа умира. Това няма да спре тероризма, но ще ни направи по-бедни - The Telegraph (свободен достъп) 

Дори и преди атаките в Париж, Шенген се разпадаше под натиска от това, което някои наричат великото преселение от Близкия изток и Африка към Европейския съюз. Така че никой няма да се изненада, ако граничните пунктове започнат отново да изникват и границите, които доскоро съществуваха само на хартия отново приемат физическа форма. Антитерористичните мерки са толкова развити, че със сигурност има смисъл в това отново да погледнем към граничните проверки, които ще усложнят нещата за тези, които искат да ни наранят. Но нека не се заблуждаваме за това колко по-трудна ще стане тяхната цел. 

Как би изглеждал светът, ако победим ИДИЛ? - The Guardian (свободен достъп)

Настоящата ситуация е проблем на НАТО. В британските военни кръгове има осъзнаване, че ако пожелае, Франция може да се позове на чл. 5 от Североатлантическия договор, което ще задължи Великобритания да окаже военна помощ на съюзник във война. Член 5 е политическата спирачка, заложена при създаването на НАТО. Тя е използвана само веднъж - от САЩ след атаките на 11 септември 2001г. 

Великобритания се изправя пред огромни проблеми в това да формулира своя отговор - електоратът се страхува от това, че подобни действия ще донесат само хаос и нищо друго, а Башар Асад и Реджеп Ердоган са не само серийни нарушители на човешки права, но и са доказали многократно готовността си да нападат тези, които се борят срещу ИДИЛ - кюрдите. Най-голямото предизвикателство обаче ще е в това да си представим как би изглеждала победата. А въпросът реално стои само пред три държави, които имат дипломатическата и военната мощ  да предприемат значими действия - САЩ, Великобритания и Франция.