Мнения Daily - Бюджетни фокуси и илюзии

И още: Скритите държавни дългове; Културното наследство - нямаме нужда от ИД, имаме си свои унищожители

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Фискална политика

Бюджетните илюзии  2013-2015 г.

От коментар на Петър Ганев

Големият проблем пред публичните финанси е нарушаването на бюджетната дисциплина след 2013 г. и опитът за насаждането на фискални илюзии. В периода 2013-2015 г. разходите на държавата бяха на няколко пъти изпуснати, макар официално винаги да сме в етап на бюджетна консолидация.

За поредна година се стига до ситуация, в която средносрочната рамка за следващите три години предвижда свиване на дефицита, но текущо се предвиждат нови разходи и по-голям дефицит. Ето графиките, които говорят красноречиво за влошаването на фискалната позиция у нас и за поставянето на обществото в позиция на неизбежност пред дефицита.

През 2012 г. България е сред отличниците в ЕС (графика 1). Когато на практика цяла Европа е в дефицит, България е една от малкото страни с почти балансирано салдо по консолидираната програма и се нарежда като един от най-добрите примери за фискална дисциплина.

През 2014 г. България е на дъното (графика 2). Цяла Европа вече е свила дефицитите си, а България е потеглила към дъното в компанията на Португалия и Испания. Може да се говори за разликите между европейската и българската методология за изчисляването на дефицита, както и за ефекта на случилото се с КТБ, но истината не се променя - която и методология да се използва, дори и да се извадят всякакви ефекти от КТБ, бюджетът пак беше изпуснат през 2013 и 2014 г. и пак сме гарантирано след средата на подреждането.

Актуализацията стана новата мода за криене на провалите на бюджетната консолидация и се използва като основа за следващия бюджет. Така например предложеният ръст с почти 2 млрд. лв. по консолидираната програма за 2016 г. спрямо първоначално гласувания бюджет за тази година идва основно с актуализацията му. Ако сравняваме бюджета за следващата година с актуализираната програма за тази, то няма да видим голям скок на разходите и трудно ще си обясним дефицита. Това е подвеждане на обществото с фискални фокуси.

Скритите държавни дългове

От анализ на Калоян Стайков

Скритите публичните дългове са най-очевидни в здравеопазването, където здравната каса трупа не само дефицити, но и неразплатени задължения (графика 3). Бюджетът й беше актуализиран два пъти през 2014 г. с общо 325 млн. лв. от държавния бюджет, но паралелно се трупат и неплатени дългове, които към края на 2013 г. са около 358 млн. лв. (все още няма данни за 2014 г., нищо че се обсъжда бюджетът ѝ за 2016 г.).

Това показва, че разходите на касата са толкова раздути, че въпреки отпускането на допълнителни държавни средства през последните две години тя не успява да ги покрие. Ситуацията много наподобява тази в пенсионната система и рано или късно заради липсата на реформи недостигът на средства в здравеопазването ще се превърне в траен бюджетен проблем, какъвто е пенсионната система.

Другият очевиден проблем в сектора е постоянният ръст и на дълговете на болниците. Въпреки че този ръст забавя темповете си през 2014 и 2015 г., това е за сметка на увеличаващи се просрочени задължения. С други думи, за да не трупат нови задължения, болниците спират да плащат вече натрупани и с освободения ресурс покриват текущите си разходи.

Над 86% от дълговете към края на април т.г. са в болници с над 50% държавно участие, което означава, че при наличие на финансови проблеми държавният бюджет/дълг ще трябва да помага. Съдейки по отношението на политиците към тези въпроси, най-вероятно ще станем свидетели на такива популистки решения.

Доста по-невидими за обществото, дълговете на държавните енергийни компании са и най-големият потенциален риск за публичните финанси (графика 4). Задълженията на НЗОК и болниците, които в края на 2013 г. възлизат на 753.6 млн. лв., бледнеят пред тези на държавните компании в енергетиката – 4.59 млрд. лв.

Неадекватната политика в сектор "Електроенергетика", водеща до огромната му задлъжнялост, беше и една от причините, поради които S&P понижи перспективата пред кредитния рейтинг на страната. Реформи все още липсват, но дори и предвидените мерки за намаляване на дефицита в сектора да постигнат желания резултат, то това би означавало единствено спиране на трупането на нови дългове. Въпросът как ще бъдат покрити вече натрупаните остава без отговор.

Текстовете са от седмичния бюлетин на Института по пазарна икономика

Дума срещу дума

Ще унижожим "Ислямска държава"

Барак Обама, президент на САЩ, цитиран от световните агенции

Унищожението на "Ислямска държава" е реалистична цел - ще го направим, ще ги унищожим. Ще върнем обратно земята, която са завзели, ще отрежем финансирането им, ще изловим лидерите им, ще разрушим мрежите им, линиите им за доставки на провизии и ще ги унищожим. Най-силното оръжие е да кажем, че не ни е страх.

Не - по дипломатически път!

Бойко Борисов, министър-председател на България

Не! Винаги съм декларирал, че сме страна, която не воюва и настояваме по дипломатически път да се решат тези проблеми. Ние трябва да си направим ревизия на нашето поведение, говоря на нашето като ЕС, като НАТО дали винаги външната ни политика е адекватна и дали това, което сме правили, е донесло очакваните резултати.

Културното наследство

Нямаме нужда от ИД, имаме си свои унищожители

Диана Гергова, професор по археология, пред БНР

България няма нужда от "Ислямска държава" (която унищожи световни паметници на културата в завзетите територии - бел. ред.), защото има свои собствени унищожители на българската история в лицето на идеолозите на разкрасяването и дострояването на археологическите ценности.

Зад предлаганите от депутати от ГЕРБ поправки в Закона за културното наследство (които позволяват заобикалянето на Националния институт за недвижимо културно наследство при инвестиционни намерения и намеса в паметници на културата, като правомощията в тази област да преминат към експерти, назначени на щат в общините - бел. ред.) прозират интересите на големите строителните компании и на администрацията, която кандидатства за финансиране и усвоява средствата.

С  унищожаването на професионалните структури, които опазват културното наследство, то се поставя в зависимост от администрацията. изтъкна тя. А в малка България не са толкова много специалистите, че да се очаква, че общините ще имат на кого да възложат тази специфична дейност. 

Ако промените влязат в сила, всеки изследовател на терен ще може да бъде изхвърлен от обекта и да бъде заменен с друг, по-удобен. Промените не са внесени от Министерството на културата и не са качени на сайта му, но виждам, че някои от заместниците на министър Рашидов играят един танц с директора на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал