Мнения Daily - Борисов поема по пътя на Орешарски

След сряда това управление влиза в правителствена криза. Смятам, че това ще доведе до ситуация подобна на тази при правителството на Пламен Орешарски или мнозинствата според случая при Любен Беров.

Премиерът ще овладее тази криза на базата на мнозинства според случая, което ще увеличи до голяма степен непредвидимостта в икономиката и ще има голяма степен на несигурност в инвестициите. Тези ad hoc мнозинства ще почнат да правят глупости и няма да е ясно кой какво върши и иска да свърши.

Единен властови център, за по-кратко - ДПС

Първан Симеонов, политолог, пред БНР

Най-важното от това, което се случи в сряда, всъщност не е новина, а потвърждение на нещо, което мнозина вече долавят. Ако в България има един властови център, той за краткост може да се нарече ДПС. И това важи не само за съдебната реформа, а въобще.

Точно както ДПС държеше управлението на Орешарски, така държи и това управление. Държи го в два смисъла – за да не падне, затова в ключови моменти гласува с него, и в зависимост, с което може да си обясним голяма част от случващото се.

Това, което се случва също, е, че лека-полека ДПС изтласква реформаторите като реален партньор на управлението.

Когато някой не смее да пипне прокуратурата, е уплашен основателно

Доц. Кристиян Таков, преподавател по право, пред бTV

В сегашния си вид прокуратурата вреди по три начина. Първо - с повдигането на неоснователни обвинения и тормоз над сума народ по този начин. Вторият е чрез внасянето на некадърни обвинителни актове, за да се оправдае обвиняемият. Пример е случаят с Христо Бисеров. Това струва ужасно много пари на този, който е оневинен, но той така или иначе ги е откраднал - "Бог дал, прокуратура взела". Третият начин е, като прокуратурата бездейства там, където трябва да действа – така първо опъва прокурорски чадъри, но и изнудва, защото, ако днес не е повдигнато обвинение, то друг ден това може да се случи.

Е, какво ще накара прокуратурата да забрави тези стари вълчи табиети. Със стари кадри нов бардак не се прави, защото ще са същите хора.

Надявам се много хора да участват в протестите срещу случващото се, но историята се прави от личности, не от маси. Христо Иванов е воден от прекомерна скромност, като казва, че личността му няма значение, но аз не виждам кой ще го замести.

Когато някой не смее да пипне главен прокурор и прокуратурата, или е генетично роден щастлив, или е уплашен основателно.

Нестаналата съдебна реформа означава нещастие, кръв, пот и сълзи за неопределен брой български граждани за неопределен и неопределим период.

От пашкула на "КОЙ" излетя истинският преврат

От коментар на Евгений Дайнов в "Дневник"

Това което се случи: От пашкула на модела "КОЙ?" излетя главият прокурор, полу-неволно акуширан от Бойко Борисов.

Властта, доскоро като че съсредоточена в ръцете на Бойко Борисов и неговия съратник Делян Пеевски, видимо се премести към Сотир Цацаров. Видимо, защото и Борисов и Пеевски тия дни се крият из храстите, а Цацаров стои пред публиката и стремително завзема нови територии на властта.

Внесе в Конституционния съд искане за прекрояване на Закона за адвокатурата така, че адвокатите да не могат да гледат в паничката на прокурорите. Христо Ивановще се окаже разследван. След това ще дойде редът на "любимите" му журналисти от "Дневник" и "Капитал". После – всички останали. Ето го, уважаеми, превратът, който тече

От 9 декември, уважаеми, вече не се борим да има реформи – т.е. да изчегъртаме мафията от институциите и да си върнем държавата. Вече сме в положението да се борим срещу преврат.

Де факто

Партиите в парламента се оказаха една

От коментар на Полина Паунова за "Дойче веле"

Борбата за независимост на Съединените щати започва от чая. Събитията, разиграли се в Бостън горе-долу по това време през 1773-а, известни като Бостънското чаено парти, тръгват от един казионно приет закон, но чашата на търпението неочаквано прелива и едно наглед дребно събитие поставя началото на битката за независимост на САЩ от британската корона.

Тази битка минава през Декларацията за независимост и стига до извода на Александър Хамилтън от 1788 г., че "съдебната е несъмнено най-слабата от трите власти - тя не може успешно да атакува никоя от другите две и са необходими най-големи грижи, за да ѝ се даде възможност да се защитава от техните атаки".

Над две столетия по-късно политическата власт в България демонстрира арогантно, че не просто отказва да полага грижи за независимостта на съда, но усилията й са насочени към пълното му подчиняване. В сряда реформата, тръгнала от идеята, че съдът трябва да получи повече независимост от постсоциалистическата ни прокуратура (по Венецианската комисия), беше опраскана със съглашение между ГЕРБ, ДПС, БСП, Георги Първанов и националистическия ПФ. Превес беше даден на прокуратурата за сметка на съда.

Но какво точно се случи в Народното събрание, докато Бойко Борисов риташе топка в отбора на "Бистришките тигри"? Партиите доказаха, че когато става дума за "поръчение", границата между тях няма и се държат като една. И че  главният прокурор се оказва най-влиятелният политически лидер.

С гласуването си за прокурорските поправки ГЕРБ показаха, че са само едно от лицата на ДПС. БСП, които обявиха, че няма да участват в конституционна реформа, де факто направиха възможно обединението на партиите на Борисов и Местан - като за по-сигурно и гласуваха заедно с тях.

АБВ пък показаха, че участието им  във властта (а и присъствието им на политическата сцена изобщо) е в ролята на подизпълнители. И дори не е важно от чий кабинет точно са пренесли листчето с антиреформата до деловодството на парламента.

Гласуването в сряда оголи още два важни момента. Първо - че националистическите формации, както и бизнес партии еднодневки по модела на БДЦ са вкарвани в парламента с едничката цел да бъдат алиби.  ГЕРБ и ДПС използваха именно отмятането на патриотите от "историческия компромис", за да прокарат волята на "главния" (както депутатите вече умилително наричат Цацаров).

И второ - че вододелът "съдебна реформа" раздели Реформаторския блок на управляващи и опозиция. Оставката на Христо Иванов ще принуди влезлите във властта с морални претенции управленци най-сетне да се определят. Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Петър Москов, Даниел Митов, Тодор Танев и Николай Ненчев ще трябва ясно да кажат: реформатори ли са или подизпълнители на ГЕРБ - ДПС.

Оставката на Иванов свали и последните смокинови листа от срамните части не само на партиите, то и на самите институции. Преди няколко месеца председателят на парламента Цецка Цачева поиска становище за съдебната реформа от Венецианската комисия. Освен че се изказа в подкрепа на промените, предлагани от министър Иванов, комисията препоръча още по-смела реформа и заговори за мощни прокурорски системи, които застрашават независимостта на съда.

Но в сряда, докато Борисов играеше футбол, с гласа на Пеевски и още 203-ма васални му депутати българският парламент категорично отказа да извърши това, за което сам беше попитал Европейска комисия за демокрация чрез право.

С трите си изречения от трибуната след гласуването Христо Иванов освети основните зависимости в българската политика и постави най-точната диагноза на България, която звучи повече като присъда. Прокурорска република. Без право на замяна.

Прогноза

Лидерът на ДСБ ще бъде бламиран от собствените си министри. Никой не иска да си тръгва от властта.

Андрей Райчев, социолог, пред БНТ

 Потвърждение

Въпросът с оставката ми не стои на дневен ред. Единственият, който може да поиска моята оставка, е премиерът, който ме е назначил.

Тодор Танев, министър на образованието от квотата на РБ, пред журналисти

Първанов е новият Христо Иванов

Честито и на Кунева и "Бистришките тигри"

От коментар на Цветана Георгиева, webcafe.bg

Честито на Георги Първанов, който стана новият Христо Иванов - първи ментор на съдебната реформа. На Меглена Кунева, че ДБГ стана водещата партия в Реформаторския блок.

Честито на статуквото, че се отърва от министъра на правосъдието.

Честито на главния прокурор, че се закова на върха на пирамидата.

Честито и на Цецка Цачева, за която тази сряда бил много хубав ден за българската демокрация.

Честито на "Бистришките тигри". Докато парламентът гласуваше заветните конституционни промени, премиерът Борисов риташе футболната топка.

Ако приемем, че в политиката има морал, Христо Иванов направи единствено възможното.

Реформата, която Христо Иванов предложи, постепенно изчезваше, за да бъде накрая инициативата присвоена от Първанов.

АБВ всъщност прокараха тезите на главния прокурор Сотир Цацаров, а на тяхна страна застанаха и ДПС, и Патриотичният фронт, което беше достатъчно за ГЕРБ да се прехвърли на обратната страна на Луната.

След оставката следват още оставки, а Реформаторският блок е пред разцепление.

Иванов беше заложен на дузпата отдавна - той получи не само най-безпринципните удари от противниците си, но дори приятелския огън от "имитаторите" на реформа.

Сега протестиращите ще си протестират, а керванът все така ще си върви.

Говорете си, не ни пречите

"Който не иска скъпа винетка, да не пътува".

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие от ГЕРБ

"Джиповете за по 200 хил. лева, които 4 от 6-те държавни горски предприятия са си поръчали, са за скъп ловен туризъм. Няма да спра обществените поръчки за тях" (спечелени от бивш неин съученик - бел. ред.)

Десислава Танева, министър на земеделието от ГЕРБ

В тази малка държава всички сме съученици и знаете, че човек, където и да работи, по всяка вероятност ще има преплитане с някои от неговите съученици или близки.

Цветан Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ