Отровната война срещу промяната

Защо плаши Местан

И тази седмица главният прокурор показа обвързаността си с интересите на ДПС Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

ДПС формално не е в управляващата коалиция, но в парламента размяната на "жестове" с ГЕРБ е честа (тип ДПС подкрепя бюджета, ГЕРБ гласува лобистки текстове на "Булгартабак" и други такива). Този дослук е удобен за двете страни и няма сериозна причина да бъде развалян, ако не броим съдебната реформа. Тя обаче е основната причина Реформаторският блок да участва във властта и е най-важното, което Европейската комисия следи. Макар да не е експлицитно казано, отпускането на европейските фондове ще зависи от успеха на реформата.

И понеже потокът от еврофондове е не по-малко важен за ДПС от влиянието в прокуратурата, като примиряване на горното противоречие се появи т.нар. исторически компромис - прокурорите да запазят властта си и възможността да се възпроизвеждат, но поне съдиите да бъдат освободени в отделна квота и с шанс да се държат независимо.

Договорката за тази полуреформа беше предизвикана неотдавна, когато депутати от Реформаторския блок, в това число Радан Кънев, внесоха предложенията на гражданска инициатива "Правосъдие за всеки", предвиждащи опит за промяна и в прокуратурата - децентрализация и механизми за отчетност. Всички те бяха отхвърлени от комисията в четвъртък (вижте следващия текст), но докато се стигне дотам, ДПС показа докъде стигат границите на компромиса и нагледно демонстрира какви са правилата.

Гол на първа страница

Две седмици след внасянето на предложенията за прокуратурата лидерът на Реформаторския блок, или по-точно лицето му, се появи монтирано върху голо тяло на първа страница на жълтия вестник "Всеки ден", а заглавието беше: "Политическият елит разтърсен. Гей скандал с Радан." По естетически съображения ще спестим по-нататъшен преразказ на съчинението. Същото беше подгрято от гравитиращи жълти сайтове и повтаряно като ехо от други такива.

Подходът е отдавна познат в българската действителност и представлява най-елементарното ниво на беззаконие - оклеветяване и тормоз, в случая срещу политически опонент. "Всеки ден", от издателството на "Уикенд", е между вестниците, които Пеевски контролира, но все още не е признал официално за свои. Обикновено те с още няколко сайта завъртат най-калната интерпретация на интригите, които после продължават по медийната спирала все по-"потвърдени" и обговорени от все по-"важни" лица. По същия начин, по който стана оклеветяването на протестите (чието настояване отново беше за законност), на президента Росен Плевнелиев, на активисти, журналисти и въобще всеки, който се противопоставя на превземането на правосъдните институции.

Нека да няма съмнение за връзката между атаките на булевардните медии и политическата им надстройка. Радан Кънев е под обстрел на всички институционални нива. Уж обсъждайки сериозно законодателни промени, за Кънев ехидно се изказаха и Лютви Местан и главният прокурор Цацаров. "Лидерът на тази политическа сила (бел. ред. - Радан Кънев) не е човек, който ще ме призове да си изчистя името, защото аз няма от какво да се срамувам. Нито лидерът на тази политическа сила е човекът, който мен ще ме определя за жертва. Бих го посъветвал да се концентрира върху себе си", казва главният прокурор. За какво ли намеква?

Същият медиен арсенал, подсилен с прокурорски проверки се изсипва от месеци и върху правосъдния министър Христо Иванов. Кресчендото срещу него се засили през последните дни заради опита му да поиска нормална институционална реакция на записите, които сайтът bivol.bg пуска на порции от известно време - телефонни разговори между двете остранени съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова.

Записите, независимо кой ги е правил и защо ги пуска, по същество разкриват степента на развала, зависимост и корупция в седебната система - говори се за поръчково разглеждане на дела, за незаконно подслушване. Все неща, които в правова държава биха предизвикали сериозни разследвания. Последното по същество се казва в писмо на Европейската комисия - в отговор на запитване от информационния сайт mediapool. Материалът на mediapool разказа писмото, акцента, в което е, че разследването трябва да се проведе от лица, различни от замесените. И понеже Цацаров е замесен във въпросните записи, заглавието на Медиапул "ЕК настоя за обективна проверка на "Яневагейт" и оттегляне на главния прокурор", уцели оголен нерв и даде вдъхновение на измислицата за преврата.  В опит да обясни нейната несъстоятелност Христо Иванов каза: "Отстраняването е малко като подаряването на бельо. Човек, като подарява бельо, се надява да го пипне втори път. По тази логика защо да отстраняваме някого временно, като ще го върнем след това обратно."

Излишно е да казваме, че в медиите разиграващи сценария с преврата, главният редактор на mediapool Стояна Георгиева, служителят на еврокомисията, заподозрян като автор на писмото, всички журналисти, дръзнали да го отразят, и самият министър Христо Иванов бяха оплюти и окарикатурени, както подобава. Хор от гласове иска оставката на Иванов.

Ограниченията са ясни, маските са свалени

Най-важното, което поддръжниците на статуквото в съдебната система демонстрираха, бяха не толкова отдавна известните им способности за водене на пропагандна война, колкото обхватът на институционалните им възможности. Опитите за пробив в бастиона на прокуратурата отпаднаха на второ четене в парламентарната комисия, подготвяща промените в конституцията. Заплашени, пробити или мотивирани от други амбиции се оказаха: части от Реформаторския блок, фигури от ГЕРБ, АБВ на президента Първанов - всички те от управляващото мнозинство, което уж прави съдебна реформа.

През лятото започна проверка за това как синът на Първанов е купил хотел в Кюстеднил, Цветан Цветанов, който представлява цяло крило в ГЕРБ, е "клиент" на прокуратурата, каквито проверки по информация на "Капитал" има в държавното обвинение срещу поне десет от министрите в кабинета. Освен това Реформаторският блок се цепи по шевовете от властовите амбиции на партиите в него.  Лидерът на "България на гражданите" Меглена Кунева например, поканена да отговори на въпросите "Трябваше ли г-н Цацаров да се оттегли временно от поста си, за да гарантира независима проверка?", "Как ще коментирате атаките срещу правосъдния министър Христо Иванов от страна на медиите на г-н Пеевски, АБВ, главния прокурор?", обясни, че е заета и отива във Виена да обсъжда конвенция за корупцията. Толкова.

Реалното мнозинство в парламента не е настроено за съществена промяна.

Патова ситуация, в която не е изненада репликата на лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов "Не искам, не желая, на тема съдебна система не желая никой да ми казва "Добър ден". Не желая, толкоз!

Преглед на оригинала

Добър ден

Борисов добре разбира какво се случва: "Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява", казва сегашният премиер в началото на 2014 г. в интервю за mediapool. Той сам е изпитал на гърба си медийната машина на ДПС още по времето на тройната коалиция, когато го рисуваха като тиква на първите страници. Изпитал е и прокурорската тояга от ръцете на същия властови център - когато след падането на първото му правителство беше разследван по няколко дела, част от тях все още висящи.

При това разположение на силите, с несигурно парламентарно мнозинство и при, изглежда, не голямото наличие на кураж, тактиката на Борисов е да балансира между различните интереси, а резултатът е, че правителството не е в състояние да проведе каквато и да било реформа. Съдебната реформа ще е в най-добрия случай половинчата, защото прокурорите ще бъдат оставени да се самоизбират и възпроизвеждат в сегашния си вид; пенсионната реформа е провал, защото не адресира растящите дефицити в осигурителната система; реформата в МВР спря преди да е започнала, администрацията и бюджетната дисциплина са под всякаква критика.

Закономерният резултат, е че бюджетният дефицит нараства всяка поредна година, а за да бъдат покривани резултатите от неефективното управление, расте дългът - от 15% от БВП в началото на първия мандат на Борисов до 27% от БВП сега.  

Корупцията, липсата на правосъдие развалят морала, но имат и икономическа цена. Няма по-сполучлив образ от образа на КТБ за това докъде ще стигне България със стратегията "не искам, не желая". Създадена от същите идеолози, които сега блокират съдебната реформа, покровителствана от ДПС; източвана, за да могат да бъдат подкупвани прокурори, да бъдат инженирани политически партии и финансирани медиите, които в момента бъхтят по Радан Кънев и Христо Иванов, КТБ накрая фалира и на сметката на данъкоплатците бяха записани 3.6 млрд. лева. Сега си представете, че всичко продължава посъщому, точно както си беше - същите герои, същите механизми, само че на мястото на КТБ е държавният бюджет.

Това състояние едва ли може дълго да бъде прикривано с еврофондове.