Мнения Daily - Случаят в Кьолн и лавината, която залива Германия

Защото разгонената мъжка глутница край Кьолнската катедрала се вписва директно в земетръсния дебат за бежанците. Германското общество е поляризирано до крайна степен. А произходът на извършителите и характерът на техните действия разгарят още повече обществената възбуда.

Само това ни липсваше след историческата 2015! Над 1 милион бежанци пожелаха да намерят подслон именно тук, и то в рамките на година. Правителството със сетни сили вече крепи равновесието в една страна, чиято обществена хармония е изложена на сериозно изпитание. А онези, които защитават отвореното общество, са подложени на атаки от лагера на потенциалните или откровени ксенофоби.

След случилото се в Кьолн има опасност атмосферата радикално да се промени. Когато предразсъдъците срещу чужденците започнат да звучат като факти, вече няма никакъв смисъл от предупрежденията, че не бива всичко да се хвърля в един кюп. Омразата срещу бежанците и кандидатите за убежище се надига с небивала агресивност, а ксенофобията отново излиза на мода.

Всичко това обаче не бива да засенчва факта, че ние дълго време не осъзнавахме проблема с новата престъпност в резултат от миграцията. Защото сред бежанците положително има и хора, които не са образцови и мили. Хулиганите край Кьолнската катедрала бяха млади мъже. Голямото мнозинство от бежанците - също.

След 2015 г. трябва да признаем, че заедно с бежанците в Германия навлиза и една мъжкарско-насилническа норма, която вече е сурова реалност наоколо ни. А този факт изисква нов тип мислене, нов тип действия.

Как е възможно десетки жени да са били оставени на произвола на съдбата, без закрила срещу нападателите? Обезоръжаващо звучи отговорът на един опитен полицай за немощта на пазителите на реда: "Ние вече само регистрираме престъпленията, за повече нямаме сили."

А полицейският синдикат се опасява, че в случая няма да има нито една осъдителна присъда. Просто защото липсва персонал, за да бъде организирано ефикасно законово преследване на престъпниците. Тази диагноза звучи стряскащо на фона на променилите се реалности.

Трудно можем да си обясним и сегашните правила за екстрадиране на хора, извършили престъпления. Здравият разум ни казва, че когато вършат престъпления, очевидно трябва да бъдат екстрадирани. Бежанците и кандидатите за убежище обаче трябва да извършат едва ли не убийство, за да се случи това. След новогодишната нощ в Кьолн все по-малко германци ще проявяват разбиране към подобни закони.

Прогноза

Най-подходящото място за внезапна изненада може би е Китай Фотограф : Bobby Yip

Къде може да долетят  "черни лебеди" през 2016

От коментар на Гидиън Рахман във "Файненшъл таймс"

При правенето на прогнози е важно да се избегне "предубеждението на приемствеността" - изкушението да се приема за даденост, че новата година ще прилича на старата. В действителност политическата история сочи, че събитията, които дефинират дадена година, в повечето случаи са големите изненади и внезапните нарушения на приемствеността (наречете ги "черни лебеди").

В началото на 2014 г. нито един от познатите ми познавачи не предвиждаше, че Русия ще анексира Крим или че "Ислямска държава" ще превземе Мосул, втория по големина град в Ирак. Не мога да си спомня някой да е предвидил, че в Германия ще пристигнат над 1 милион бежанци през 2015 или възхода на Доналд Тръмп в САЩ.

Вероятно най-важните геополитически събития на 2016 г. също ще бъдат нещо, за което сега никой не говори. Да се предвижда непредвидимото е безнадеждно, по-добрият подход според мен е да се търсят потенциални нарушения на приемствеността.

Най-подходящото място за внезапна изненада през 2016 г. може би е Китай. Един от ключовете към китайския успех през последните 25 години е това, че правителството съумяваше да запази икономиката вълнуваща, а политиката - скучна. Това може да се промени тази година.

Антикорупционната кампания на президента Си Цзинпин помита някои от най-влиятелните и богати хора в страната - висши генерали, шефа на държавната служба за вътрешна сигурност, милиардери, директори на фирми, телевизионни знаменитости. Това се случва на фона на забавяща се икономика, потискане на свободата на словото и масова обществена тревога.

Под спокойната външност на китайската политика уверено расте потенциалът за откат - или от обществото, или от някои от застрашените от антикорупционната кампания групи.

Избирането на Хилари Клинтън за президент на САЩ би било приемственост.  "Предубеждението на приемствеността" кара повечето наблюдатели да омаловажават шансовете на Тръмп. А и опитът учи, че кандидати като него се провалят с гръм и трясък. Така обаче се изключва възходът на Тръмп да е симптом, че нещо фундаментално се променя в САЩ.

Самият аз трудно си представям Тръмп да спечели президентския пост, но вярвам на анкетите, които го сочат като фаворит за кандидат на републиканците. Дори само това би било политически трус.

Голямото нарушение в приемствеността би било напук на здравия разум Великобритания да напусне ЕС. Но пък, от друга страна, и съюзът не е особено популярен в момента - изпитващ икономически трудности, политически разделен и неспособен да приеме единна стратегия за прииждащите бежанци и мигранти. Това директно налива вода в мелницата на поддръжниците на "Брекзит".

Много политически прогнози се базират на презумпцията, че ЕС в крайна сметка ще намери ефикасен инструмент за решаване на бежанската криза през тази година. Прилича на приемане на желаното за действително.

Обективните фактори, движещи бежанските потоци - война в Близкия изток, надеждата за по-добър живот в Европа, печалбите от контрабандата на хора, ще са налице и през 2016 г. Ако потоците продължат със сегашните си темпове или дори се засилят, политическите последици за Европа биха могли да се окажат твърде мрачни, застрашаващи позицията на канцлера Меркел в Берлин и задълбочаващи разделението между Германия и европейските й партньори.

Дали има нещо, което би могло неочаквано да се сбъдне през 2016 г.? Категорично да. С голяма вероятност "Ислямска държава" ще понесе тежки военни поражения през следващите месеци, поне в Ирак и Сирия. А и джихадистите вече губят територия в последните месеци. 

Лошата новина е, че ИД ще бъде по-мотивирана да отвърне с терористични атаки в Европа. И това за жалост е област, в която според мен може спокойно да се заложи на приемствеността.

Тупкат сърца ни

А кой от вас ще се бие за Кърджали

От коментар на Никола Божков в ureport.bg

Турският аскер е на българската граница. Ердоган влиза на бял кон в София, Бойко Борисов удря теманета, а президентът на васалната република Росен Плевнелиев поздравява с: "Мараба аскер!" На Паничково, където по време на възродителния процес проверяваха паспортите на пътниците, пак ги проверяват, но за да им искат международните...

От "високоговорителите" се лее, че България е в "смъртна опасност" заради Турция и пропагандната делюзия се настанява в главите на живеещите в България – близо 1/3 от които пенсионери. Трубачите са в пълен състав – "Кънчовците" (бизнесмените-социолози Андрей Райчев и Кънчо Стойчев), Георги Марков, бившият конституционен съдия  агент "Николай", лидерът на БСП Михаил Миков,  #КОЙ-медиите.

"Страната ни за първи път е поставена пред смъртна опасност. Тя се дължи на политиката на Ердоган… Те взеха на прицел България чрез задача да се овладее партията на Ахмед Доган чрез председателя ѝ г-н Местан", задъхва се по БНР Кънчо Стойчев.

Със сигурност поредна прожекция по БНТ на "Време разделно" също ще свърши работа. А тази претоплена манджа ни беше сервирана  включително от премиера Борисов. Маскарадът е противен.

Ердоган и неговата партия  управляват Турция вече 14 години. През всички тях те никой от тръбящите за смъртна опасност не видя нищо лошо в срещите на Ердоган и Давутоглу с български политици, в т.ч. и от ДПС, да не говорим за довчерашните акламации на днешните управляващи за Турция по въпроса за бежанците.

Нека опресним паметта и на самия Борисов. При първата си визита в Турция през 2011 г. в присъствието на Ердоган той се похвали, че ДПС вече не е посредникът в отношенията ни с Турция  "В момента Турция има един много силен лидер, с много ясна програма, много ясна цел. Това е премиерът Ердоган. Има много мощна икономика, много добре структуриран бизнес, много добро производство. Геостратегическо положение, което им дава възможност да играят водеща роля в момента в целия Арабски свят. В тази нестабилност, войни, неподчинение здравото ръководство в Турция заема своето място като хегемон в района", увери ни Борисов.

През всичките тези години също така автобуси с изселници пътуваха по изборно време, Турция подкрепяше ДПС – и организациите на изселниците и изобщо правеше всичко, каквото прави една държава, когато в съседна ней страна има свой етнос. Същото, което България се опитва да прави в Македония и с македонците с… българско самосъзнание.

Преди време д-р Веселин Тенев, български психиатър, който живее и работи в САЩ,  даде интервю за радио Алма Матер. "Нашият национализъм е да мразиш съседите, американският – да обичаш страната си", каза той и добави: "Най-добрият прочит на национализма би бил да намерим неща от днес, с които да се гордеем. А не че Хан Крум отрязал главата на Никифор, изял му мозъка и пил по-късно от черепа вино". 

Всеки път, когато чуете "високоговорителите" да "спасяват" България, си спомняйте и британеца Самюъл Джонсън: "Патриотизмът е последното убежище на негодника!" И бъдете сигурни, че най-кресливите ще се н...т първи на  бойното поле.