Мнения Daily - ЧНГ в хибриден резонанс

Премиерът Борисов едва прикри симпатията си към Коледата на Доган и обвини Турция в недопустим натиск, за да не стават грешки кой къде стои и кой кого подкрепя.

Естествено екзекуцията на Лютви Местан беше "предавана на живо" по всички медийни канали на Делян Пеевски. За фон там от месеци звучат дитирамби за Москва и величието на Владимир Путин. Само това да беше.

2. Започна да става все по-ясно, че в дилемата кой да бъде български кандидат за генерален секретар на ООН между проруския кандидат Ирина Бокова и прозападната Кристалина Георгиева надделява кандидатът на Москва.

Трябвало е дори номинацията да бъде официално обявена от премиера Борисов по време на празниците. Не че Бокова има шанс да спечели в настоящата геополитическа ситуация, но изборът на България сам по себе си ще е знаков.

3. Врагът на моя приятел. Част от събитията в навечериено на Нова година са срещу геополитическия противник Вашингтон. Напълно изненадващо и без никакво съгласуване на последното заседание на правителството за 2015 г. финансовият министър Владислав Горанов внесе точка за избор на международни адвокати със съответен бюджет - да водят дела за прекратяване на договорите с двете централи в "Марица-изток" с американски собственици.

Също както при Бокова, тук по-важното е да развалим бизнеса на американците. Никой не си мисли, че България ще спечели делата. А неустойките и разходите ще ги плащат пак тези, които платиха за оргията на Василев и Пеевски в КТБ, т.е. всички ние. И сумата ще е подобна.

4. Когато говорим за хибридна война, освен без медии не може да минем без спрян руски газ. Е, спряха го - на "Овергаз", който вече не е желан партньор на "Газпром" и е открито мразен от българското правителство, тъй като един от собствениците на фирмата издава независим вестник – "Сега".

Тук се съчетават полезното с приятното. "Полезното" е да се заздрави монополът на "Булгаргаз" и независимо какво мислят наивниците в Брюксел, либерализиран пазар на газ у нас скоро няма да има и никой в София очевидно не иска да има. 

"Приятното" е, че за един и същ газ след "спасителната операция" България плаща повече на "Газпром". В традициите на руската корупт-дипломация, допълнителната печалба едва ли ще остане несподелена с местните властници. 

Но още "по-приятното" е, че на карикатуриста Христо Комарницки ще му спрат "газа" в туша. Като ударят по бизнеса на издателя, поради икономии се очаква Комарницки да започне да рисува премиера Борисов малко по-елегантен.

Като добавим и изкуствената "криза", геройски разрешена за минути, плюс възкръсването на темата за "Южен поток", става отстрелване на четири-пет заека с един изстрел.

Новата 2016 г. започва с едно демонстративно ниско навеждане пред интересите на Русия по всички фронтове и не в интерес на България.

Анализ

Притеснителното е събуждането на Доган - по всичко личи, че стана с почукване отвън, както е присъщо за спящите клетки. Фотограф : Цветелина Белутова

Вече фирмите си имат обръчи от партии

От анализ на Теодор Славев, Български институт за правни инициативи, в "Дневник"

Ако първият неуспешен кабинет на Борисов можеше да се нарече мек авторитаризъм, GSM управление на държавата, народно месианство, а изследователите да се задоволяваме да наричаме провала на прехода "неконсолидирана демокрация", то днес нещата са дори по-сложни  заради напрегнатата геополитическа ситуация.

Притеснителното е събуждането на Доган - по всичко личи, че стана с почукване отвън, както е присъщо за спящите клетки. Политическата символика от "речта" не се състои в политическото магьосничество, телепортациите и други от този сорт. И не са прави тези, които казват, че не трябва да й се обръща внимание.

В "речта" на Доган има два предупредителни сигнала – възхвалата към руския съвременен авторитаризъм и показната саморазправа с Местан. Смисловият й замисъл е да покаже жълт картон не само на политиците от ДПС, а на всеки друг, който реши да предприеме стъпки, противоречащи на икономическия интерес на олигархията и на плутократичния й състав от представители.

Ако тестването на модели на авторитаризъм в общественото съзнание все още е на повърхността у нас с очаквания да се засилва в хода на президентската кампания до степен, в която "стабилността" ще се обяснява с нуждата от концентрация на още повече властови прерогативи, включително и в сферата на сигурността, то поне в три обществени подсистеми авторитаризмът е вече наложен – икономика, правосъдие и медии. Пресечната точка при тях е олигархичният модел на управление, в който се намираме.

Целият ни преход може да се опише като история на концентрация и последваща реконцентрация на икономическа власт. Струпването на обществени поръчки без значение дали ресурсът е европейски или от държавния бюджет буди огромно притеснение. Налагането на любимци за държавните пари, дизайн на обществени поръчки за даден кандидат са част от пейзажа.

Вече не партиите си имат обръчи от фирми, а фирмите си имат обръчи от партии. Неблагоприятните за обществото последици са в съмнителното качество на изпълнение, в засилване на неравенството и оттам на относителната бедност, но най-вече в невъзможността да се пропука вземането на политически решения по нареждане на икономически силните.

Авторитарният модел в правосъдието у нас се налага чрез икономическата намеса в съдебната власт през посредничеството на партиите и чрез неограничената власт на главния прокурор. Институциите на държавата са практически овладени и не могат да изпълняват своите функции.

А това ни засяга по много начини. Ако в съседна Румъния вследствие на съдебната реформа днес свалят данъците, а растежът на БВП е двоен спрямо българския, у нас разследването за КТБ ще виси най-вероятно и след мандата на Цацаров, а сметката ще е на "името на народа".

Медийният авторитаризъм у нас може да се определи с прословутата фраза на Хавел: "Щом се подчинявам, имам право да бъда оставен на мира." Ясно е, че медиите обслужват икономически-политически-правосъдните силни.

Авторитаризмът е идеологизиран като пропаганда, а плурализмът на медиите е заместен от плуралност на мненията. Тъжното е, че пропагандата е облегната на простащината и тя е завладяла почти всяка медийна трибуна.

Авторитаризмът не търпи опозиция. Но такава в България и няма – тя е приспивана с реципрочни дотации от властта. И единственият ни шанс като граждани, решили да останат тук, е да разчитаме на опозиция срещу авторитаризма - както лява, така и дясна. Инструментът, с който разполагаме, е битката за независима и безпристрастна съдебна власт.

Позиция

Ако Местан бе наистина опасен - "шпионин" или "предател", щеше да бъде отстранен по-тихо и без обяснения. Зрелищната му "екзекуция" бе пиар акция за полиране на имиджа на Сарая. Фотограф : Юлия Лазарова

А "патриотът" Доган целия в бяло

От интервю на Огнян Минчев, политолог, в "Медиапул"

Ако Лютви Местан пожелае да остане в политиката, таванът на кариерата му би бил да е шеф на малка политическа партия - част от колекцията отпаднали от ДПС жертви на Доган като Тахир, Дал, Октай... Тъй като в ДПС контролът е изцяло в ръцете на Доган, всеки, който е отстранен, остава без ресурс и потенциал за отделяне на част от партията.

Повечето от споменатите отцепници разполагаха с добро влияние поне в родните си места и региони. То неизбежно се стопяваше няколко години след отстраняването им. Политико-корпоративният октопод, наречен ДПС, не оставя място за алтернатива.

Вярно е, че Местан подобри връзките на ДПС с Анкара - така както и Касим Дал преди това, просто защото Ахмед Доган не е приемлив за Ердоган. Анкара от много години се стреми да увеличи влиянието си над ДПС и да използва партията за определени свои стратегически цели. Доган е пречка за това, но далеч не по патриотични съображения. Ако ДПС бъде подчинено на Анкара, Сараят ще загуби огромното си влияние върху българската политика и абсурдно огромния си контрол върху българската икономика и институциите. Едно е да си слуга някому, друго е да си господарят.

А господарският ресурс идва безспорно от монополизацията на етническия вот, от превръщането на ДПС в най-надеждната политико-организационна опора на посткомунистическата олигархия, особено след срива на БСП.

ДПС е руско-турска съсобственост, в която на Анкара е предложен миноритарен дял. Българският олигархичен елит се възползва максимално от конфликта между Москва и Анкара. Искаш увеличаване на влиянието на Русия в България? Най-простият начин - покажи турската опасност. В подкрепа на тази интерпретация е огромната пропагандна вълна на Пеевските медии с внушението "Турция ни заплашва, Русия ще ни спаси".

Употребата на тази любима теза бе сдържана в продължение на дълго време - явно по настояване на Москва, която поддържаше много добри отношения с Анкара. След свалянето на Су-24 петата колона в България съживи и старата теза за турската опасност.

Най-големият печеливш е Ахмед Доган. Най-мразеният политик в България, председателствал всеки крупен грабеж и изнудване на българската държава и българското общество през последните 25 години, излезе в ролята на "патриот" - и целият в бяло.

Дали въз основа на това радикално "почистване на имиджа" Сараят не планира ново пълноценно и открито участие във властта? Може би, въпреки че и формално извън управлението библиотекарско-сарайският конгломерат и бездруго притежава всичко ценно с България.

Оставете го Местан - малък човек, попаднал на високо място и жертван с лекота и без последствия за целите и господарите, които безропотно е обслужвал. Борец срещу олигархията? Къде? Кога?

Ако Местан бе наистина опасен - "шпионин" или "предател", щеше да бъде отстранен по-тихо и без обяснения. Зрелищната политическа екзекуция бе пиар акция за полиране на публичния имидж на "патриота" Доган. След като има "патриот", логично е да има и "предател".

Местан не освети нищо ново. Финансовите и икономическите интереси на ДПС и ГЕРБ са толкова симбиотични, че никакво "осветяване" не може да ги смути или отслаби. Те не помръднаха със зрелищното "осветяване" при рухването на КТБ, та Местан ли ще ги разклати?

За съжаление България се намира отвъд точката, до която един публичен скандал произвежда неизбежни политически последствия, а замесените търпят щети. Олигархичният контрол върху българската държава, медиите, икономиката, правосъдието и политическия процес е вече толкова всеобхватен, че дестабилизиране на властта без външна намеса е трудно до невъзможност.

Интервютата на Борисов

Мнозинството зад Борисов вече е на ситуационните баланси и на парламентарната акробатика Фотограф : Анелия Николова

Усещането за лутане ще се усилва

От анализ на Даниел Смилов за "Клуб Z"

В интервютата, които премиерът Борисов даде в последните дни, няколко проблема заслужават особено внимание:

1. Предсрочни избори. Фактът, че нещо енергично се обсъжда, пък и макар като се отхвърля, обикновено означава, че то е много вероятно. Аргументът срещу предсрочните избори е, че резултатът няма да е много по-различен от настоящия, а ще бъде загубено време. Но когато едно управление изгуби ориентир, то също става загубено време. Аморфното мнозинство в парламента в момента е индикатор точно за това. Усещането за лутане ще се усилва и нищо чудно предсрочните парламентарни избори да станат възможни по формулата 2 в 1.

2. ГЕРБ като балансьор. Това е големият парадокс на българската политика. Основната партия – вместо да има ясна визия и да я налага, действа като балансьор между по-малките си партньори, а вече основно между ДПС и АБВ.

3. Въпросът с другите партии. Борисов не може да се меси в работите на друга партия, но има въпроси, на които трябва да даде отговор. Например може ли да се има доверие на партия като ДПС – било то в турската, руската или корпоративната ѝ част? Оттам - може ли от такава партия да зависи съдбата на правителството? Защо ГЕРБ гласува заедно с ДПС по ключови приоритети като съдебната система? А ако Местан наистина е "човек на Анкара", не се ли нуждае поне от обяснение досегашното партньорство на ГЕРБ с ДПС?

4. Фактическа подкрепа за Доган. В една демократична държава пучове като този срещу Местан хвърлят съмнение върху цялата организация. Не и за Борисов – какъвто и лидер на ДПС да изскочи, той би го приел като де факто коалиционен партньор (в пакет с Пеевските медии и фирми). Партньорството на Борисов с ДПС се прикрива с евфемизми като обяснението му, че Христо Иванов  не бил "диалогичен".

5. Нищо не се е случило. Борисов се държи така, че все едно нищо не се е случило нито в РБ, нито в ДПС, нито в НС. Но ако подкрепата в парламента зад едно правителство е сменена, това не може да не се отрази на неговата политика. Вече имаме много аморфно мнозинство, за което е ясно само едно – че няма желание да провежда реални реформи, както и да уязви корпоративните интереси на ДПС.

Това е мнозинство на ситуационните баланси, на парламентарната акробатика. ГЕРБ явно се готви това представление да продължи максимално дълго. "Без сегашното правителство ще стане по-лошо" е аргумент, чиято сила до есента ще е най-вероятно отрицателна.

6. Заплахата "ще стана президент". Посланието е – ако нищо друго не проработи, Борисов ще се оттегли в президентството. По-опасен вариант е да се опита да промени управлението в полупрезидентско. В този смисъл хипотезата за президентството като изход придобива смисъл, но вероятността той самият да се кандидатира е почти нулева към момента.

7. "Газ". Има предлагане от руска страна, има търсене от българска, няма искания за промяна в цената, няма неплащане на задължения. И на фона на тази идилия стигаме до "газова криза" навръх Нова година. Руската страна "не е виновна", а Сашо Дончев едва ли не сваля правителството, като пътьом Дончев унищожи бизнеса си.

И по-глупави неща са се случвали в родината, но това е достойно за тиквен медал. Но най-вероятно става дума за смяна на газов посредник - не по икономически, а по хибридно-политически причини.

Борисов се възползва с удоволствие от медийния комфорт на бизнес империята около ДПС. Вече отново е на "ти" с Пеевските редактори, които го попържаха само преди година. А те откликват в стил другите са "джуджета", а той "великан". Това е може би най-проблемният симптом на самозабравянето. Производството на медиен комфорт не може дълго да заменя реалността.