Газовите сънища на властта

"Няма никаква, повтарям, никаква опасност за крайните клиенти в България", каза за "Капитал" председателят на КЕВР Иван Иванов, който поддържа контакт с всички заинтересовани страни. Причината най-малкото е в това, че "Овергаз инк" внася около 1.5 млн. от общо 10-11 млн. кубически метра газ, които дневно се потребяват в зимните месеци. Тоест количествата не е трудно да се поемат от "Булгаргаз". Затова и проблемът беше решен изключително експедитивно - на 31 декември беше подписан договор между държавната компания и "Овергаз мрежи" за доставка на газ. Всъщност комуникацията между двете дружества започва по-рано. Макар и с мотив за възможна криза в Украйна, още на 3 декември от "Овергаз" са поискали да подпишат договор за заместващи доставки с "Булгаргаз", т.е. ако има прекъсване. Този тип договори обаче бяха отменени през август миналата година от КЕВР и държавното дружество предлага на 8 декември да осигури количества през стандартния си договор, който то предлага на всички свои клиенти. Предложението е прието от частното дружество на 31 декември. Причината за забавянето е, че едва тогава става ясно че "Газпром експорт" е прехвърлил количествата за "Овергаз" на "Булгаргаз".

Въпреки целия ажиотаж системата работи съвсем нормално, "Булгаргаз" влезе в ролята си на обществен доставчик (макар че заради пропуски в законодателството той няма разписани ясни задължения за това) и доставките до крайните клиенти не са прекъсвани и за миг.

За проблемите освен "Газпром", разбира се, вина имат и от "Овергаз". Първоначално от компанията отричаха да има прекъсване на доставките. "Няма писмо на "Газекспорт" за спиране на доставките за "Овергаз". Има интерпретация на диспечерския център на "Газекспорт" в София."

Позицията на частната компания е трудно обяснима. В писмо на изпълнителния директор на "Овергаз инк" Сашо Дончев до Европейската комисия от 23 декември (цитирано от сайта euractiv.eu) той съобщава, че два дни преди това Александър Медведев, заместник-председател на борда директорите на "Газпром", му е казал в телефонен разговор, че предстои спиране на доставките. Всичко това става на фона на оттеглянето на "Газпром" от дъщерното му дружество, официално започнало на 2 декември миналата година. Тоест "Овергаз" са могли да предположат, че това ще се случи, и да поискат договор с "Булгаргаз" по-рано. Но явно от "Овергаз" не са вярвали, че при дългосрочен договор с "Газпром експорт" до 2017 г. и дадени заявки в средата на ноември за необходимите количества за 2016 г. (по същото време и "Булгаргаз" прави тези заявки) доставката на суровината може да бъде прекъснатa без официално съобщение и в последния момент. Вероятно от "Овергаз" са се надявали и че кореспонденцията им с ГД "Конкуренция" на Европейската комисия, която надлежно е препратена в "Газпром" (както личи от писмата на Дончев), ще има някакъв ефект в Санкт Петербург.

Да ги ощипем

Вместо кабинетът да се похвали как безпроблемно се е справил, без да създава паника и напрежение, и да потърси обяснение от "Газпром" за създалата се хаотична ситуация, в първия работен ден на новата година в интервю за bTV премиерът Бойко Борисов заподозря заговор срещу правителството. "Те ни поставиха до стената, можеха да излязат 200 хил. на улицата и да кажат: при минус 15 децата измряха от студ", каза той.

Не е ясно от какво е предизвикана пресилената реакция на Борисов. Със сигурност той има неприятни спомени от февруарските протести срещу цените на тока от 2013 г. Някои заподозряха, че премиерът може да се възползва от случая да си го върне на критичния към него в. "Сега", собственост на Сашо Дончев. "Техните карикатурки и приказки", вбесено каза той в bTV. Това обаче е много малко вероятно.

От "Овергаз" подозират друго. "Фактите са свещени, коментарите са свободни. Аз чакам коментара за опита да се открадне един бизнес", писа ръководителят на пресслужбата на компанията Нери Терзиева още преди Нова година. Това предизвика всъщност най-гневната реакция от страна на Бойко Борисов. От компанията не влизат в подробности, но два факта са неоспорими. Най-яростни в атаката срещу тях са кафявите сайтове ПИК и "Блиц", което в минали времена често е било предвестник на опит за дестабилизиране на нечий бизнес (справка - "Алианц", Огнян Донев, Гриша Ганчев...). Друга симптоматична проява беше тази на председателя на борда на директорите на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен. Няколко пъти той каза, че може да бъде отнет лицензът на компанията. "Без да разбира, че така разкрива плана", заяви Терзиева. По подобен начин през 2014 г. бяха атакувани трите електроснабдителни дружества в България, като имаше подозрения, че с отнемането на лиценза им ще им бъдат назначени специални управители, които да подготвят прехвърлянето на собствеността в други ръце. Естествено, ако се прекрати договорът за внос на газ на "Овергаз инк", самото дружество става безпредметно (т.е. отнемa му се бизнесa), а "Овергаз мрежи" ще трябва да купува газ при по-неизгодни условия, докато не си намери друг доставчик.

В писмата си до Европейската комисия Сашо Дончев развива хипотезата, че акцията на "Газпром" е предизвикана от желанието на руската компания да възстанови проекта за газопровод "Южен поток". "Русия се нуждае от помощта на българското правителство, което още през 2012 г. се опита да направи своето сътрудничество по проекта зависимо от премахването на "Овергаз" като играч на българския пазар", пише Дончев. Тогава не беше подновен договорът на компанията като основен вносител на газ, като за същите количества тя беше заместена от "Газпром експорт". Но пък й беше дадена възможността да внася по около 400 млн. куб.м газ за собствените си клиенти (около 20% от потреблението в страната). Само между другото, човекът от който тръгна предновогодишния газов скандал - Жаклен Коен, освен изпълнителен директор на БЕХ е член на борда на директорите на "Южен поток - България".

За подобна хипотеза свидетелства и намесата на руското министерство на външните работи, което, цитирано от ТАСС, на 31 декември влезе в ролята на говорител на "Газпром". "С компанията "Овергаз", чрез чието сътрудничество досега се осигуряваха не повече от 10% от годишното потребление на газ, продължават преговорите по урегулиране на натрупалите се през последните години търговски въпроси", казва руското МВнР. Вярно, че "Газпром" често е продължение на руската политика с други средства, но в случая става дума за търговски спор. С подобна намеса изглежда сякаш проблемите на газовите доставки не са се обсъждали между "Газпром" и неговото дъщерно дружество в България, а между властите в София и в Москва.

50% от "Южен поток"

Какво точно се обсъжда не е много ясно. "Руснаците са много стриктни сега, защото много се надяват две техни тръби по 10 млрд. кубика да дойдат до газовия хъб "Балкан", каза Борисов пред bTV и даде индиректно потвърждение на обвиненията на Дончев. Според запознати с хода на преговорите, които предпочитат да не бъдат цитирани, въпреки мащабните планове и декларации, обявени от кабинета, някакви особени пробиви в газовите отношенията между двете страни няма. Няма руско решение за възобновяване на "Южен поток", а темата едва ли ще бъде дискутирана на предстоящата българско-руска смесена комисия в края на месеца. Москва дори понижи нивото на представителството си до зам.-министър на правосъдието.

Руското участие е ключово за т.нар. газов хъб в България. Без него в България няма изгледи за големи доставки на газ въпреки много приказки за милиарди кубически метри газ от Туркменистан, Иран, Азербайджан, Катар... Всъщност идеята за газоразпределителния център "Балкaн", която се появи, след като Русия обяви спирането на "Южен поток", е прикритие за възобновяването на проекта, но поне с опит той да отговаря на европейското законодателство.

Русия не пропуска да пуска намеци. Тази седмица председателят на Комисията по енергийна политика в руската Дума Павел Завални каза пред БНР, че "Южен поток" не е бил преустановен и формално няма нито един документ, който да говори в тази посока. "Нещата просто са замразени." В края на миналата година пък самият президент Владимир Путин се възмути на "беззъбата позиция" на България, която не отстояла проекта пред Брюксел, показвайки, че явно още мисли за това. По-интересно обаче е изказването по-рано на Леонид Решетников, бивш началник на аналитичния отдел на руското разузнаване и всепризнат капацитет по България в Москва. Той даде няколко интервюта, в които обясни, че София е била неправилно притискана и отношенията трябва да се подобрят.

Дали обаче той ще се строи е отделна тема, тъй като заради санкциите Москва отчаяно се нуждае от пробив в Европейския съюз, дори само на декларативно ниво. Затова и пуска надежди за възобновяване на проекта, които очевидно се поемет лесно от кабинета.

За сметка на това амбициите на България са големи. "Ще станем основен транзитьор на газ... по един милиард годишно ще печелим", казва Борисов в bTV. Само за сравнение - сега страната печели по 176 млн. лв. годишно от транзитни такси за 18 млрд. куб. метра газ. За да е вярна прогнозата на премиера, преносът на газ през България трябва да скочи около пет пъти, което е очевидно нереалистично. И това, като оставим настрана факта, че новите проекти ще се изплащат дълги години и реалната печалба от тях ще е много по-ниска. Например "Южен поток" щеше да се изплати едва на 22-та година от експлоатацията му. И това не е най-големият проблем.

По-важното е дали изобщо има смисъл от цялата предвиждана инфраструктура, чиято стойност беше обявена на 2.2 млрд. евро. В момента дори далеч по-скромният проект за българско-гръцката газова връзка има сериозен проблем да обоснове икономическата си ефикасност - предвиденият да пренася 3 млрд. куб. метра газ тръбопровод засега има заявки за използване на едва 1.2 млрд. от капацитета му (Борисов в различни изказвания увеличаваше пропускателната му способност между 3 и 10 пъти). Този проект все пак повишава енергийната сигурност на страната. За останалите засега може да се гадае каква е тяхната икономическа полза.

За сметка на това лесно може да се види, че предвидените средства за хъба и 360-те млн. евро за магистрала "Хемус" са малко над половината от проекта "Южен поток". Финалната стойност на тръбата през България беше стигнала през юни 2014 г. 3.77 млрд. евро, половината от които щяха да отидат за консорциума "Газпроект ЮГ" АД, което се представляваше от Иван Мирински - публичното лице на строителните компании, свързвани с Делян Пеевски.

Зад активното говорене за "Южен поток" не бива да се забравя и още нещо - в края на мандата на правителството на Пламен Орешарски "Газпром" се съгласи да купи за 100 млн. евро (по 606 евро на кв.м) земята, на която "Южен поток" щеше да стъпва на българския бряг. Парите отидоха директно в Първа инвестиционна банка (ПИБ), която притежаваше земята. Сега ПИБ е сред основните кредитори на Делян Пеевски.

Брюксел зад ъгъла

Съгласуваната българско-руска акция за прекратяване на договорите на "Овергаз" и допълнителното ограничаване на конкуренцията със сигурност няма да се приеме добре в Брюксел. Самата "Овергаз" заведе две жалби срещу Българския енергиен холдинг за съгласувана политика между дъщерните му дружества, които ограничават конкуренцията в страната. Дълго време "Булгатрансгаз" отказваше да допуска до транзитната си мрежа други търговци с обяснението, че тя е резервирана от "Газпром". "Булгаргаз" пък резервираше транзитната мрежа на Румъния към България и по този начин двете компании не допускаха конкуренти на "Газпром".

Това доведе до разследване от страна на ГД "Конкуренция", обединено в случая "БЕХ газ". През март миналата година ЕК изпрати възраженията си до БЕХ и дъщерните му дружества, с което го информира за предварителното си становище, че холдингът може да е нарушил антитръстовите правила на ЕС чрез възпрепятстване на конкуренти да получат достъп до ключови газови инфраструктури в България. Последните действия само потвърждават предишните обвинения на "Овергаз", тъй като е очевидно сътрудничеството между Русия и България в отстраняване на частната компания и налагането на нов монопол при доставките. Новогодишният скандал на практика изтрива досегашните опити на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" да отговорят на критиките на Брюксел, което ще доведе до много неприятен завой за разследването.

В момента в ЕК изчакват отговорите на БЕХ и след това ще вземат окончателно решение дали България е в нарушение на европейското законодателство. Тогава случаят ще бъде прехвърлен на Европейския съд, като максималната глоба може да достигне до 30% от приходите на дружествата, които са в нарушение ("Булгаргаз" и "Булгартансгаз"), за периода на провинението (най-вероятно от 2007 г. до 2016 г.). По най-скромни изчисления и благоприятни за България обстоятелства сумата може да достигне до 250 млн. евро.

Освен тази загуба подобен развой на събитията ще постави доста сериозно препятствие в опитите на кабинета да развива гигантски газови проекти.

Неприятелски развод

Разводът между "Овергаз" и "Газпром", който държи 50% в българското дружество, е предизвестен отдавна. Поне от 2011 г., когато стана ясно, че компанията няма да има активна роля в проекта "Южен поток" (освен в предпроектното проучване). През 2012 г., когато се подписваше окончателното инвестиционно решение за газопровода, "Овергаз" беше официално извадена като вносител на газ за страната и получи възможност да внася суровина за задоволяване на потребностите на своите клиенти. И накрая, заради течащото анти-монополно разследване в ЕС, "Газпром" постепенно се оттегля от различни смесени дружества в областта на разпределението. Напромер в Германия руската компания придоби WINGAS, което контролира два големи газопровода, но за сметка на това окончателно се отказа да навлиза на пазара на дребно.

Така че новината от края на тази година, че "Газпром" ще продаде дела си, не беше изненадваща. Още повече че тя следваше и логиката на руската компания да се оттегля от разпределението на газ в Европа, за да отговори на антимонополните разследвания на Европейската комисия.

Раздялата в България обаче протича много нервно. И за това има поне три обяснения. Първото, което идва от средите на държавната енергетика, е, че "Овергаз" подбива цените на "Булгаргаз", от което губи "Газпром". Частната компания получава с около 10% по-ниски цени спрямо държавния доставчик за газа. Идеята е по този начин да се подпомагат разширяването на мрежата и достъпът на повече домакинства до газоснабдяване. В България процесът обаче стагнира и "Овергаз" се оказа с доста свободен и малко по-евтин газ, с който да атакува платежоспособните индустриални клиенти на "Булгаргаз". Това обаче изправи на нокти държавното дружество, за което всеки изгубен клиент ускорява пътя към фалита. Както твърди зам. изпълнителният директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов пред "Капитал Daily", "Булгаргаз" губи пазар и се опитва да го пази. В случая интересът на държавното дружество и руската компания съвпадат. Ако наистина "Овергаз" се очаквало да продаде около 200 млн. куб.м през 2016 г. на доскорошните клиенти на "Булгаргаз", "Газпром" би получил около 3 млн. долара по-малко. Сумата изглежда мизерна за руския гигант и е много по-малко от дивидента, който може да вземе от участието си в "Овергаз инк". Но при цена на петрола от 32 долара за барел (и съответно ниска цена на газа) дори за него тези пари имат значение.

В резултат на лишаването на "Овергаз" от контракт за внос на газ всички индустриални клиенти, които се бяха прехвърлили при него, се върнаха при "Булгаргаз". Българските клиенти обаче загубиха малко по-евтин доставчик.

Втората версия е, че руската компания не е доволна от парите, които ще вземе от напускането си на "Овергаз инк", и затова подхожда с тежката артилерия. Но според източници от "Овергаз" процесът все още не е стартирал, за да се смята, че това води до неговите текущи проблеми.

По-вероятната причина за лошите чувства е оплакването, което "Овергаз" подаде през 2011 г. в Европейската комисия, че без мотиви не е допускана до газопреносната мрежа на страната от "Булгартрансгаз". Обяснението на газопреносното дружество винаги е било, че капацитетът му е вече резервиран, най-вече от "Газпром". Оплакването сега се използва и като основен аргумент от ЕК в антимонополното разследване срещу руската компания. На практика "Овергаз" се оказва в ситуация, в която се оплаква от единия си акционер. Постъпката в крайна сметка ще се окаже от полза на европейските потребители, но със сигурност не е довела до хармония в брака между "Овергаз" и "Газпром".