Мнение Daily: Изпълнителна власт и анонимни сигнали е формула за произвол

Разчита се на твърде формален критерий за уличаване, без това да разкрие и засегне предпоставките и механизмите на самите корупционни въздействия и тяхното генериране

Не става ясна връзката между обединяването на двата вида декларации - за имущество и за конфликт на интереси и необходимостта от създаване на изцяло нов орган. От една страна се посочва, че предотвратяването на корупционно поведение се осъществява чрез деклариране на интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности, като се употребяват изразите "деклариране на интереси" и "декларации за интереси". Същото касае и термина "конфликт на интереси" и "частен интерес" без достатъчно разграничаване на хипотезите.

Има и термини, които са с неясно значение - като например "необяснимо богатство". Последиците от боравенето с подобен неясен термин ще бъде намеса в правната сфера на отделни хора, като е възможно това да се случи на основание анонимен сигнал. Така се отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм.

Решението да се разглеждат анонимни сигнали е неприемливо. Такава възможност граничи с опасност за неоправдано засягане на основни права и с риск за неефективност на работата на институциите.

Комбинацията от големи правомощия за орган на изпълнителната власт и приемането на анонимни сигнали в неукрепнала в демократичните практики страна може да доведе до сериозни последици за баланса на институциите и защитата правата на хората, които не са съизмерими с бездруго съмнителния резултат от работата по такива сигнали.

След Брюксел

Те ни познават много по-добре, отколкото ние тях. Фотограф : Pool

От 30 години подценяваме джихадизма

Асием eл Дифрауи, германски политолог и експерт за джихадизма, пред "Дойче веле"

Целта на атентатите в Брюксел като столица на Европа е да бъдат ударени всички европейци. Учудват ме обаче пропуските на белгийската полиция и лошото сътрудничество на европейско равнище.

Може би беше прекалено голямо взаимното тупане по раменете след арестуването на Абдеслам преди дни. А при неговия арест бяха намерени детонатори и се появиха нови заподозрени, за които службите до този момент не знаеха нищо. За разлика от Париж през ноември, белгийските сили за сигурност не обявиха най-висока степен на тревога и не блокираха Брюксел.

Всички подцениха възможностите и организацията на джихадистите. Първоначално имаше изненада, че тези хора се оказват толкова многобройни. Арестите от Брюксел всъщност трябваше да ни накарат да се замислим, че навярно има още много терористични клетки.

В момента, разбира се, никой няма да тръгне на висок глас да критикува белгийците и да ги поставя в неловко положение. Факт е обаче, че там вече от 30 години работата се върши през пръсти. Та нали и парижките атентати бяха подготвени именно в брюкселското предградие Моленбек!

Това, което трябва да се направи, е най-вече да се задълбочи европейското сътрудничество, и то много сериозно. При това и в превантивната работа и в усилията да се намали равнището на радикализация. Но според мен липсва достатъчно политическа воля, няма я готовността на държавите да се откажат от свои суверенни права. Друго обяснение нямам.

Белгия почти няма разработена политика на превенция. Европейският координатор по антитерористичната дейност Жил Керкховен още преди година каза, че тепърва трябва много да се наваксва. Ами да наваксат най-после! И нека Германия да ги подкрепи. Опасността ще бъде по-малка, ако всички работим в една посока. В момента най-важното е да не се връщаме към решения в рамките на националните държави и да не изпадаме в паника.

Вече от 30 години ние подценяваме джихадизма като проблем. В момента всички гледат само към "Ислямска държава", която аз предпочитам да наричам ДАЕШ. Но работата не опира само до ДАЕШ. Има още много други групировки.

Става дума за една закостеняла и широко разпространена идеология, срещу която ние не успяваме да се борим с обединени усилия. Тази идеология има сериозни социално-икономически корени най-вече в Южното Средиземноморие, при нашите непосредствени съседи.

А ние, европейците, нямаме обща политика за ликвидиране на корените на джихадизма. Имаме нужда от план "Маршал" за Южното Средиземноморие, което е хранителната среда на джихадизма.

Екстремистите искат най-вече да поляризират европейците. Те ни познават много по-добре, отколкото ние тях. Затова непрекъснато се опитват да внесат разкол в нашето общество, да ни уплашат. Но ние не бива да играем по свирката им.

Позиция

Състезание по неадекватност

От коментар на Александър Николов в webcafe.bg

"Днес има много човешки животи, които вече просто ги няма на този свят." Така Цветан Цветанов коментира атентатите на летището и в метрото в Брюксел. Родният политически и управленски елит сякаш участваше в състезание по неадекватност и бисери, които можеше и да са смешни, ако не бяха по трагичен повод.

"Европа харчи милиарди за тия хора, съвет след съвет, мерки след мерки, само и само за да бъдат добре. Няма някъде така да са интегрирани, няма някъде в света така да се грижат за тези хора", обяви премиерът Борисов.

"Дано това в един момент вразуми тези, които решават външната политика в света", изрази надежда той и добави: "Политики не можем да преосмисляме, всички си дадохме и парите, и териториите, за да може тези хора да живеят по-добре. Не е честно."

"В сегашната ситуация има риск от терористична заплаха, но конкретно срещу България няма", каза министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова след заседание на Националния щаб по сигурността. Невероятни експерти по сигурността имаме, след като за три часа са успели да стигнат до този извод.

И докато от МВР успокояваха нацията, че у нас всичко е спокойно, за огромна част от българските медии основна тема беше евакуацията на Цецка Цачева от Брюксел. Първо "пращахме" фалкона, после еърбъса, накрая се оказа, че самата тя е разпоредила, че ще се прибере с граждански полет.

Докато се вълнувахме как ще се прибере Цецка Цачева, Меглена Кунева обяви, че няма да отложи нито едно свое пътуване до Брюксел заради "това поредно безпрецедентно и трудно за квалификация злодеяние, което освен отнемането на човешки живот иска да отнеме волята и да насади страх в сърцето на всички, които споделят европейските ценности". Това хем поредно, хим безпрецедентно събитие предизвика реакция и от бившия лидер на ДПС и настоящ на ДОСТ Лютви Местан: "Глобалният характер на това зло предполага минимум симетрично глобално противодействие от страна на световната демократична общност, държави и нации. Всяка мярка ще предизвиква нова мярка."

Според лидера на ПЕС и бивш премиер Сергей Станишев "Ние живеем в света такъв, какъвто е. Той е много по-несигурен от света, в който сме свикнали да живеем." Каквото и да значи това.

Съдейки по това, което имаме като политическа класа, и това, което имаме като служби за сигурност, добре че на всеки ъгъл има дюнери, докато чакаме "джипките на Камерън".

От първо лице

Защо нито един "антитерорист" не се легитимира?

Антитерористичното учение на МВР във вторник вечерта през преживяванията на Николай Паунов, описани в профила му във Facebook

Излизам си аз от метрото на НДК и виждам светлини, преграждения, полиция. Един от полицаите ми казва "Елате с мен". Мисля, че ще ме преведе покрай огражденията, но всъщност ме завежда на една поляна, оградена от полицаи, където чакат още около 200 души, оставя ме и се връща.

Постепенно осъзнах, че съм арестуван. Реших, че трябва да се изчака няколко минути. Хора всякакви - към полунощния час предимно младежки компании, но и възрастни хора, семейства (деца не видях). Повечето приемаха с усмивка ситуацията, младежите се шегуваха, снимаха с телефоните и т.н. Пред пилоните на НДК се виждат линейки, пожарни, Гражданска защита, всичко, както си трябва.

След около половин час си заваля един хубав студен дъждец и всички осъзнаха, че всъщност не ги пускат да отидат никъде, дори до тоалетна в близкото заведение, нито им дават дъждобрани. Веселието попрестана.

До мен двама италианци (оказаха се студенти по медицина) звънят на някого и обясняват, че полицията ги е задържала, взела им е документите и изобщо не знаят какво се случва. Заговорих ги и им обясних, че се провежда антитерористично учение и предполагам, че скоро ще свърши. Никой не им се беше представил и обяснил какво става. Помолиха ме да попитам къде са им документите, защото утре (днес, 23 март) си летят за Италия за Великден.

Обърнах се към най-близкостоящия полицай. "Ами те български знаят ли?" Не. "Е, значи сме се представили, ама те не са разбрали." Казвам му да намери някого, който говори английски, за да им обясни задържането им. "Ти нали говориш италиански. Ще им кажеш да чакат."

Попитах защо сме задържани. "Не сте задържани, да виждаш белезници?"

Така ли, тогава искаме да си тръгнем. Веднага. "Ще си тръгнете, когато ви дойде редът." Искам да говоря с длъжностно лице, което отговаря за операцията. "А бе, какво искаш от мене бе, човек. Хвани някой от ония с големите болтове!"

Тръгваме с италианците да търсим някой от "големите болтове". Спират ни. Обяснявам, че търсим длъжностно лице, че италианските граждани не знаят за какво са задържани и ако са задържани, искат адвокат. "Хехе, ще им дойде адвокат, ей сега ще им дойде, да не се притесняват им кажи, хехе!" Казвам му: "Аз се притеснявам, защото, като осъдят държавата, от моите данъци ще им плащаме обезщетение." "Еми, ще им плащаш. Аре, бегай!"

Минава още половин час. Всички вече бяхме мокри и премръзнали. Обикалят субекти с брандирани якенца "ДАНС", други с жилетки "НСБОП". След още половин час се създава нещо като организация. На една маса струпват купчина от 100-тина документа и започват да викат хората един по един и да си записват нещо.

Италианците се добират и ме молят да отида да превеждам. Техните документи (хартиени) са поставени отстрани - чакат последни и ще минат последни. Обяснявам на ДАНС-аджията, че след няколко часа летят и молбата им е да ги обработят по-ускорено. След като превеждам нещата от документите, преминаваме на по практически теми - защо са в България, какво учат, къде живеят. Записва на някакво хвърчащо листче. "Кажи им сега да чакат!". Какво да чакат? "Ако нямат регистрация за криминални прояви, скоро ще ги пуснат да си ходят."

Хората започват да негодуват. Някои жени започват да плачат и да молят да ги пуснат. Започна поетапно освобождаване по групи.

Оттук нататък - въпросите:

1. С какво право хора са принудително държани като животни с часове под дъжда, без да им се даде никакво обяснение, без да поиска съгласието им?

2. Защо нито един служител не се легитимира и не регистрира изразеното желание за правна помощ от задържаните?

3. Защо не беше издаден протокол за осъществените процесуални действия по задържане, който да удостовери събитието и да е надлежен документ за по-нататъшни правни действия - търсене на отговорност от държавата или най-малкото представянето му пред работодател, ако някой от хората е на работа нощна смяна?

Видяхме как действат терористите със значки в тази държава. А учението според мен бе провал и всички тези хора мръзнаха бадева. На мен никой не ми поиска личната карта и никой не ме регистрира. Влязох и излязох от "операцията" анонимен. Цялата т.нар. "организация" по идентификация и проверка беше един голям надут балон. Бум! Трябва и акъл.

Отговорът на МВР

Всички изисквания са спазени, не е имало чужди граждани