Мнения Daily - МВР е като стар, крив и тъп нож

Всяка година в бюджета на държавата се залагат около 1 милиард лева за МВР, като заради непрекъснатия недостиг реалните разходи стигат до 1,2-1,3 милиарда. Някои казват, че това е огромна сума за страна като България и затова исканията за повече са си направо изнудване. Донякъде са прави. По данни на Евростат в последните 2-3 години България се намира около второто място в ЕС по дял на разходите за сигурност.

Същевременно обаче, като се види за какво се харчат тези 1,2-1,3 милиарда, може да се каже, че те са и страшно малко. Огромната част от тях са за заплати, обезщетения при пенсиониране (споменатите 20 заплати) и осигуровки на служителите. За т.нар. капиталови разходи остават мизерните 1,2%, или между 12 и 15 милиона. Което означава, че няма достатъчно пари дори за най-елементарните консумативи, камо ли за модернизация и преоборудване, за да се промени днешното предтехнологично състояние на министерството.

След като сега полицаите си получат своите 15-20%, общата сума ще нарасне със 100-150 милиона. Но дори и милиардът да стане милиард и половина, при тези условия пак нищо няма да се промени. МВР ще си остане същият недомислен, недодялан и допотопен инструмент, който не върши работа. Нещо като стар, крив и тъп нож.

Големият въпрос е всъщност този: може ли да се направи така, че този милиард или милиард и 300 милиона лева да стигат за едно министерство, в което много по-малко, но много по-мотивирани и квалифицирани хора с по-високи заплати и модерно оборудване да работят много по-ефективно и да се ползват с много повече обществено доверие?

-----------

Срещата на Тръмп и Путин

Вашингтон може да извоюва отстъпки за Украйна

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Портал Култура"

Фотограф : CARLOS BARRIA

Първата официална среща между Тръмп и Путин е вече факт: тя продължи два часа и петнадесет минути, двамата явно имаше какво да си кажат и дори Мелания Тръмп не можа да ги раздели. От това, което се знае досега за разговорите, голяма част от преките опасности бяха избегнати и корабът на международното положение продължава да си плава по стария курс. Въпреки това и двете страни успяха да изпратят важни послания, предназначени както за вътрешната им публика, така и за Европа.

Руската страна изглежда еднозначно доволна от срещата по следните причини:

– Рандевуто продължи повече от предвиденото. Всичко това е знак за важността, която Тръмп отдава на Русия като международен играч.

– Тилърсън заговори за "позитивна химия" между двамата лидери – ясен сигнал, че Белият дом иска да предотврати изострянето на отношенията с Русия с оглед решаване на вътрешнополитически трудности за Тръмп, породени от разследването на "руските връзки" на администрацията му.

– Наративът на Путин за "липсата на руска намеса" чрез хакерски атаки не бе приет от американската страна (макар Лавров да заяви обратното).

– Тръмп не постави публично ясни условия пред Путин по нито един въпрос. Това не означава, че в конфиденциалните разговори такива условия (особено по Украйна, Сирия и Иран) не са били поставени от Тръмп. Но важното за Путин бе, че те не бяха огласени, което създаде впечатление за пълна равнопоставеност.

– Решението за "специален посредник" по изпълнението на минските споразумения за Украйна е добро за Русия – по този начин тя формално заявява добронамереност, без да се ангажира с нищо конкретно.

– Тръмп избра Путин като основен лидер, с който да комуникира. Това поставя Европа в неловко положение.

Посланията на Тръмп

Като цяло задачата на Тръмп бе да демонстрира, че не се е отказал от сближаването с Русия, но без това да води до размиване на американските приоритети и ангажименти към традиционни партньори в НАТО.

– Затова срещата с Путин за Тръмп всъщност започна във Варшава. Тук той постави своето индиректно условие Русия да "спре дестабилизацията" на Украйна.

– Пак във Варшава на Русия й бе дадена възможност (под споменатото условие) да се върне сред "защитниците на Запада", като стане отново "отговорна държава".

– Като контраст в Берлин Тръмп създаде публичната представа за пълна равнопоставеност с Русия, което безспорно ласкае Путин. В този смисъл стратегията на Тръмп ще се окаже успешна само ако видим в рамките на месеци отстъпки от страна на Москва по Украйна.

– Стратегията на Тръмп може да се окаже успешна и Москва да склони на отстъпки поради факта, че кризата в Украйна започва да се превръща в тежест за Русия. Малко по малко украинската икономика се стабилизира, докато Донбас (под контрола на Москва) в момента е икономически несъстоятелен.

– Избирайки Полша преди Берлин, Тръмп демонстрира и отношението си към ЕС. В момента Варшава и Будапеща са проблемните деца на евросъюза.

– Същевременно Тръмп избегна пряка конфронтация с ЕС. В речта си във Варшава той бе внимателен да не антагонизира директно Берлин, Париж и Брюксел, въпреки че предпочитанията му са определено към национална визия за политиката, а не за наднационална.

-------------

Графитите по Паметника на съветската армия

Монументите на Червената армия са символ на окупация

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Ако Русия иска да бъде приета като част от цивилизования свят, то тя трябва категорично да се разграничи от собственото си съветско наследство. И да не се опитва да го натрапва на близки и по-далечни държави. Така, както Германия се е разграничила от националсоциализма. Така, както Турция доскоро следваше завета на Кемал Ататюрк и се стараеше да се отличава от Османската империя.

Отношението към историята, включително към собствената, е един от най-важните показатели за това доколко една държава е модерна. България също е в дълг към своята модерност, защото все още не се е разграничила напълно от злокобното си комунистическо минало. Българският комунизъм обаче поне един грях не е направил - не е лишавал други държави от собствената им независимост (с изключение на участието ни в инвазията в Чехословакия през 1968 г.) и не е избивал без съд и присъда хиляди хора в тези държави. Паметниците на Съветската армия в Източна Европа са не толкова символ на победата над хитлеризма, а спомен за сталинизма, който владееше тези държави близо половин век.

Поради това Русия трябва да се разграничи от СССР и да отдели тази част от историята си. В противен случай към нея винаги ще има всякакви съмнения, при това съвсем основателни. Няма как хем да твърдиш, че уважаваш независимостта на една държава, хем непрекъснато да й напомняш за времето, в което тази държава на практика не е съществувала, защото е била твоя губерния. Или съветска република.

Малка вметка - никой никога у нас не е посягал на паметника на Цар Освободител.