Ветото за околната среда изисква размисъл за здравето на хората и за идните поколения

Шестнадесетдневното "препускане" през парламентарните зали не само бе "на тъмно", но и в драстично нарушение на процедурата по обществено обсъждане, записана в Закона за нормативните актове, която изисква минимален срок на дебати от един месец. Изискването за прозрачност на законодателния процес и широко обществено обсъждане на проектите за закони се смята за гаранция за предотвратяването както на политическа корупция, така и на некачествено законотворчество, което може да доведе до накърняване на правата на милиони граждани. В случая обаче явно са надделели по-належащи според мнозинството в парламента интереси.

Позиции против ветото

По повод отправените искания за вето бе разпространена позиция на четири работодателски организации в обем от две страници и половина, с която е заявено мнение, че приетият законопроект по никакъв начин не ограничава правото на жалби, нито застрашава законосъобразното протичане на екологичните процедури. Позицията не съдържа коментар на посочените в искането за вето и мотивите към наложеното вето нарушения на конституцията, но затова пък се твърди, че касационната инстанция представлява "повторно разглеждане на казуса на ВАС" (Върховния административен съд), което е "неоправдано и всъщност не отговаря на обществения интерес". Текстът не изглежда да е минавал през правна редакция, иначе най-малкото касационно производство нямаше да бъде наречено "повторно разглеждане на казуса".

Становище по президентското вето зае и председателят на Комисията по околната среда в Народното събрание. Според разпространена в някои медии информация Ивелина Василева е заявила, че "Отпадането на обжалване пред втора инстанция е практика в редица европейски държави".

Заявление за достъп до обществена информация от август 2017

Програма Достъп до информация (ПДИ) изпрати заявление за достъп до обществена информация до Народното събрание, с което поиска копие от "наличното в Народното събрание проучване, изследване, анализ или други подобни материали, отнасящи се до уредбата в други държави на материята, свързана със съдебния контрол върху административни актове за одобряване на ОВОС, послужило като основа за твърдението на г-жа Василева.

Изрично посочихме, че ако не получим изричен отговор в законоустановения 14-дневен срок, ще приемем, че такова сравнителноправно проучване/изследване не е налично в съхраняваната от Народното събрание документация.

Срокът за отговор на внесеното в деловодството на парламента на 17 август заявление изтече на 31 август 2017. Отговор не постъпи, което вероятно означава, че цитираното изказване на председателя на парламентарната комисия не е подкрепено с никаква фактология.

Ново разглеждане на ЗИД на ЗООС – отново "на тъмно"?

В началото на новата парламентарна сесия започна разглеждането на законопроекта след връщането му от президента. ПДИ и останалите подкрепили искането за вето неправителствени организации не са получили покана за участие в заседанието на водещата комисия въпреки бележките на президента за необходимостта от широко обществено обсъждане. Допускаме, че може би такова обсъждане ще се проведе допълнително. Междувременно е необходимо да припомним някои важни положения, свързани с ефекта от този проект на закон.

Кои проекти се засягат със законовите изменения

Според законопроекта премахването на касационната съдебна инстанция се отнася до т.нар. проекти от национално значение със стратегическа важност. В законодателството липсва определение на тази категория. Такъв статут се предоставя на даден инвестиционен проект по решение на Министерския съвет. Прегледът на издаваните до момента такива решения показва, че за обекти от национално значение са обявени до момента автомагистрали, АЕЦ "Белене", Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО), газопроводите "Южен поток" и "Набуко", АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ-ове и др. Според действащото законодателство липсват дори критерии, според които МС определя такива обекти. Липсва и каквото и да било ограничение за броя и вида на определените обекти от национално значение. Едва ли е необходимо да припомняме непрозрачността и щетите, които нанесоха на хазната и на обществения интерес проекти като АЕЦ "Белене", "Южен поток", НХРАО и т.н.

Правата на гражданите и бизнеса

Нека заявим ясно, че противопоставянето между интересите на инвеститорите и правата на гражданите е изкуствено и вредно. В съвременното демократично общество икономическата свобода на предприемача и правата на човека, които са въздигнати във върховен принцип и в българската конституция, вървят ръка за ръка. Държавата е призвана да се бори както с престъпленията на отделния индивид, който не желае да спазва закона и вреди на останалите, така и с представители на бизнеса, които престъпват закона и в името на печалбата не се спират пред никакви правила. И както това, че един човек е по-богат от друг, не е причина да му бъде позволена по-голяма волност по отношение на законовите правила, така и по-богатият бизнес, свързан със строежа на ядрени централи и съоръжения, ТЕЦ-ове и магистрали, т.е. тъкмо с такива "проекти от национално значение", не е редно да се радва на повече волност и свобода да нарушава закона от останалия бизнес. В подписалите позицията организации на работодатели и индустриалци членуват хиляди фирми, които нямат никаква полза от промените в ЗООС, които всъщност облагодетелстват шепа милиардери. Обратното обаче е налице – че привилегированите пред съда инвестиционни предложения по проекти - мастодонти "от национално значение", могат да засягат неблагоприятно интересите на много фирми и сектори, различни от строителния бизнес.

Затова буди учудване позицията на индустриалците, която е точно обратната на становището им по проекта за изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Там бизнес асоциации и правозащитни неправителствени организации се борят рамо до рамо за по-високо качество на закона и ефективен и достъпен съдебен контрол именно на касационната инстанция по дела срещу административни актове, част от които са и делата по ОВОС. Останалите детайли от пейзажа в обсъждането на проекта за промяна в АПК са същите като при ЗООС – неспазване на сроковете за обществено обсъждане и бързане да се реализира набелязаната от вносителите цел – ограничаване на достъпа до правосъдие.

Несъответствие на ЗИД на ЗООС с конституционни разпоредби и принципи на правото

В искането за вето бяхме обърнали внимание на няколко важни въпроса от гледна точка на съобразността на проекта с конституцията. Ролята на Върховния административен съд, изтъкната и в президентското вето, да осигурява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване (чл. 125), съчетана с принципа за защита на основните права (чл. 56 ), не позволява конституционно защитени ценности като здравословната околна среда и здравето на хората да се ползват с по-ниска степен на защита от други права. Затова е в противоречие с принципа за правна симетрия предложението гражданите да имат защита пред две съдебни инстанции при някой малък проект, а проекти мастодонти, които боравят със стотици милиони и с милиарди и могат да доведат до много по-мащабни вреди за околната среда и здравето, да се разглеждат само в една съдебна инстанция.

Нередно е и противоречи на принципа за разделение на властите и предложението правителството, което стои начело на изпълнителната власт да решава самостоятелно кои проекти са "проекти от национално значение със стратегическа важност" и така да си избира дали съдебният контрол в един или друг случай да е в една или в две инстанции. Твърдението в разпространената позиция на работодателите, че съществуването на Висш екологичен експертен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите било достатъчна гаранция за правата на хората, показва или неразбиране на правната проблематика, или незнание относно състава и функциите на този съвет. От една страна, той е част от изпълнителната власт, от друга страна, се състои главно от държавни служители и освен това – този съвет няма правомощия да решава по законосъобразността на решенията на министъра да одобри ОВОС на проект.

Неточно и граничещо с невежество е твърдението, че един и същ съд щял да разглежда по два пъти едно и също дело, така че се получавало "повторно разглеждане". Касационните дела по производства, в които тричленен състав на Върховния административен съд е бил първа съдебна инстанция, се разглеждат от петчленен състав, състоящ се от изцяло различни съдии. По правило в тази процедура не се спори по фактите, а по правото, като се преглежда дали решението на първата съдебна инстанция е действително, допустимо и съобразно с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и дали е обосновано.

Основателните жалби

Един от мотивите на вносителите на законопроекта е, че щели да се избегнат неоснователни жалби до съда. Като се премахне обаче съдебният контрол в касационната инстанция, ще бъдат възпрепятствани и основателните жалби. Това законодателно решение подлага на риск милиони хора както у нас, така и в съседните и други европейски държави, тъй като редица мащабни проекти оказват въздействие и отвъд държавната граница. Става въпрос също така не за какви да било права, а за правото на живот и на здраве, които са предпоставка за упражняването на всички останали права на гражданите. В този ред на мисли звучи цинично позоваването на обществения интерес да бъдат усвоени средства от еврофондове за сметка на възможното въздействие върху живота, здравето и здравословната околна среда на милиони хора. Възможно е балансирането на двата интереса – и проектите да се развиват, и гражданите да са живи и здрави. За тази цел е необходимо да се предприемат качествени и устойчиви проекти и да се осъществява ефективен и задълбочен съдебен контрол за законност на действията на изпълнителната власт.

Противното оставя горчивия привкус за решение, взето в интерес на малцина, сред които изпъкват босовете от т.нар. ядрено лоби или добре известен олигарх, предизвикал гражданските протести през 2013 г., който днес, изглежда, има определени интереси в строителството на инфраструктурни проекти.

Заключение

Не са известни дискусии в други европейски държави, чрез които да се цели премахването на съдебния контрол. Съдът е стожер на законността и премахването или ограничаването на работата му е абдикиране на държавата от отговорностите й и отваря вратите на незаконността и произвола. След като наскоро бе представен проектозакон, основен мотив за чието изготвяне бе възстановяването на чувството за справедливост /антикорупционния законопроект/, нека депутатите се замислят дали е справедливо да се създава привилегия за единици, която може да се отрази на правата на милиони. Справедливо ли е шепа представители на едрия бизнес да се ползват с привилегията законността на начинанията им да се гледа със занижено внимание, докато средният, дребният и по-малко влиятелният едър бизнес, както и гражданите да се подчиняват на строги правила, контролирани от двуинстанционна съдебна система в областта на административното правораздаване.

Не бива да се забравя също, че ефективният съдебен контрол по такива дела се явява и ключово средство за борба с корупцията в публичния и частния сектор именно там, където става въпрос за големи парични потоци. Очакваме народните представители да вземат отговорно и балансирано решение, като следват върховния принцип за защита на правата на личността.