Тайният списък с партийни имена

Това законодателно решение е продиктувано от необходимостта за избягване на потенциално объркване на привърженици и избиратели кой точно е авторът на дадена политическа програма или действие. И вероятно това е основателно. До какви резултати подобно объркване би могло да доведе след себе си може да онагледи възникналият при предходните избори за Европейски парламент феномен "15/15".

В крайна сметка е ясно, че който вече е регистрирал политическа партия, използвайки определено име и абревиатура, той ще се ползва от защитата на партийната си "марка" и ще може да я защитава срещу всички съществуващи и бъдещи политически субекти, докато партията му не прекрати съществуването си. Така старото като света правило "първи по време, първи по право" намира приложение и по отношение регистъра на политическите партии.

От всичко това следва изводът, че партия, която желае да промени името си, какъвто е случаят с Политическа партия "Зелените", или да се регистрира за пръв път в Софийския градски съд би могла да го стори, само ако изначално знае за всички регистрирани наименования и абревиатури, така че да не рискува да повтори нечии чужди.

Това изглежда лесна задача само на пръв поглед, тъй като в дългия списък от регистрирани пред Софийски градски съд партии, човек може бързо да загуби творческото си вдъхновение за уникалност и оригиналност, ровейки се сред имената на забравени, никому незнайни и трудно отличаващи се една от друга партии.

Но търсещият красиво и оригинално име за партията си не трябва да спира дотук. Той трябва да се опита да бъде "уникален" в търсенето си и по отношение на всички запазени имена на партии, тъй като създадената българска регистърна система дава възможност за предварително блокиране на бъдещо партийно наименование или абревиатура от нова или съществуваща вече партия. Тук аналогът със списъка със запазени фирми в Търговския регистър е повече от очеваден.

Запазването е уредено с Вътрешните правила за издаване на удостоверение за уникалност на име на политическа партия от 2014 година, приети от Председателя на Софийския градски съд. То има действие за една година и може да бъде удължавано до три пъти. По тази причина, всеки регистрант на нова партия или партия, която желае да промени името си, трябва да се сдобие с удостоверение за запазено наименование, което се издава след проверка на регистъра на политическите партии и този на запазените имена.

Нещо повече, запазването на име и абревиатура е превърнато в абсолютно предварително условие за вписване на нова политическа партия или промяна в името на съществуваща партия в регистъра. Съдебният състав, разглеждащ вписванията, единствено проверява формално, дали наименованието или абревиатурата са запазени, тоест дали молителят разполага с удостоверение за запазено наименование или не. Ако такова удостоверение не е налице, съдът просто би следвало да отхвърли молбата за вписване, косвен съдебен контрол върху наименованията на партиите не се упражнява.

Този начин на създаване на система на уникалност на партийните имена прехвърля изцяло преценката и отговорността, дали определено наименование или абревиатура на партия съвпада с вече регистрирани от друг, на съдия от Търговско отделение на Софийски градски съд, натоварен от Председателя на съда с тази функция съгласно горепосочените вътрешни правила.

След всичко казано, читателят сигурно вече се досеща, че изборът на име на партия е нещо доста различно от кръщаването на новородено, което често се сдобива с името на дядо или баба си или пък с това на любим герой на родителите си от книги или филми.

Всяка партия би желала хем наименованието й да прави разпознаваема политическата й линия, хем то да е по своему уникално и оригинално. Първата част от желанието дава пространство на всеки политически субект да използва генотипни прилагателни като "демократичен", "социалистически", "зелен (екологичен)" или "либерален". Те правят разпознаваема политическата му линия и не би следвало да бъдат монополизирани единствено от една партия, независимо от броя на привържениците й и нейната история. Същото би трябвало да бъде в сила и за думи в наименованията, които не отразяват политическа линия, а съдържат конотации за непреходни послания за българите като "алтернатива", "бъдеще", "европейско", "развитие", "България" и други подобни. Напротив, втората част от съвършената формула, ограничава избора на наименование до съчетание от думи, което не позволява потенциално объркване с името на партия от същия политически спектър.

Дотук добре. Даже всичко изглежда лесно постижимо. На практика, обаче, регистърната партийна система в България превръща изискването за прозрачност на запазените политически "марки" в ребус, приличащ на тези от "Шифърът на Леонардо".

Първият проблем, с който се сблъсква всеки е, че въпреки че списъкът на регистрираните политически партии е публичен и може да бъде видян от всеки в интернет-страницата на Софийския градски съд, списъкът на предварително запазените имена и абревиатури на партии, които все още не са използвани, е на практика таен.

Този абсурд принуждава кандидат-регистрантите да гадаят, дали желаното от тях наименование е вече запазено и ако да, от кого и за какъв срок. Тази система "проба - грешка" струва на всеки осмелил се да опита да запази наименование за партията си сумата от 50 лева държавна такса за всеки предприет опит. Абсурдът придобива, обаче, космически измерения поради факта, че съдията от Софийски градски съд при отказа си да запази определено наименование или абревиатура, дори отказва да съобщи на регистранта с кое вече запазено наименование и/или абревиатура, желанието му съвпада и дали се повтаря целото име или само определена дума от него. Така желанието за запазване на така харесането партийно име може да струва стотици, а дори и хиляди левове, а списъкът със заплюти имена бързо да се изчерпа. Абсурдността на ситуацията се подсилва и от теоретичната възможност, кандидат-регистрант, който желае да запази повече от едно бъдещи имена да се дублира с вече запазено от самия него име. Така регистърната тайна може да доведе и до собственото му именно "харакири".

Картината става още по-сива от факта, че за отказа за запазване на наименование не е предвиден нарочен ред за обжалване, а косвеният съдебен контрол би бил, както преди малко казахме, невъзможен.

Наред с това, всъщност нито Законът за политическите партии, нито въпросните вътрешни правила на съда, не дават някакви насоки и критерии кои думи и техни словосъчетания биха били третирани като генотипни и родови понятия и кои като такива, отнемащи уникалността на вече регистрирано или запазено наименование. Явно и тук, както е и в марковото право, човек ще се нуждае от години опит за да развие някакво седмо чувството кое наименование е уникално и кое не е. Бихме могли дори да допуснем, че скоро може да възникне и нов сегмент в предлагането на юридически услуги, а именно специализация в регистърното право на политическите партии. За зла участ на партиите и за добра на адвокатурата.

Всичко това не ни позволява с лека ръка да махнем на тези пороци на регистърната система на партиите в България. Изглежда абсурдно правилата за запазване на наименования да произтичат от вътрешни правила на регистърния съд, а не в закон, особено като вземем предвид ролята на политическите партии като особени и свръхважни играчи в конституционната рамка на държавата.

Другият проблем е, че съществуващата система дава инструменти и възможности в ръцете на партийни "тролове", които нямат никакви намерения да развиват политическа дейност, но желаят да блокират с години определени "апетитни" партийни наименования без изобщо някога да регистрират каквато и да била партия. Същото важи и за представители на вече учредени но маргинализирани партии, които виждат в създадената система възможност за кверуланстване. Особено преди избори. Вероятно политиците ще осъзнаят и необходимостта от промяна на Закона за политическите партии – най-рано след следващите парламентарни избори.