Високата цена на ниските образователни постижения
Подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху българското благосъстояние
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За автора
Асенка Христова е изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието и старши експерт в Европейската експертна мрежа за икономика на образованието към Европейската комисия.Образованието е ключов фактор за икономическия растеж, за преодоляването на съществуващите неравенства на пазара на труда и за социална кохезия. От теоретична гледна точка образованието се разглежда като инвестиция в човешки капитал. То осигурява на хората уменията, които ги правят по-продуктивни и формира знанията и компетентностите, които позволяват да се генерират и разпространяват нови идеи, да се развиват иновации, да се внедряват и използват нови технологии.
По-доброто образование е свързано с повишаването на производителността на труда, с подобряването на производствените възможности в икономиката, със създаването на заетост и с генерирането на по-високи доходи. С други думи, доброто образование е тясно обвързано с просперитета на отделния човек и на цялото общество.
Редица емпирични изследвания показват силна историческа връзка между образователните постижения и растежа на националните икономики. Наскоро Европейската експертна мрежа за икономика на образованието публикува специално изследване,измерващо количествено икономическите ползи от предприемането на реформи, които биха довели до подобряване на образователните постижения за всяка от страните в Европейския съюз. Моделирани са четири сценария за подобряване на образованието, които са съобразени с динамиките на образователните реформи в отделните страни.
Всички сценарии и прогнози отчитат времето, необходимо за постепенно увеличаване на резултатите на учениците и за навлизането на пазара на труда на значим дял по-добре образована работна сила. Образователните постижения се измерват чрез резултатите по математика и природни науки от Програмата за международно оценяване на учениците – PISA. Базовите стойности, спрямо които се проследява промяната са резултатите от PISA-2015. Времето за постигане на ефектите от реформите е до 2035 г., когато родените през 2020 г. деца навършат 15 години (възрастта за участие в PISA).
Икономическите ползи се простират в рамките на очакваната средна продължителност на живота на тези деца – 80 години, до 2100 г. За изчисляването им се използва прогнозата за брутния вътрешен продукт (БВП) за 2020 г. на Международния валутен фонд (МВФ, 2019), преизчислен при паритет на покупателната способност (ППС) - за България тази прогноза е 158 млрд. евро (ППС). Във всички сценарии икономическата полза се изчислява като дисконтирана стойност на увеличението на бъдещия БВП (при ППС). За България перспективите са следните:
Сценарий 1: Подобряване на образователните постижения средно с 25 точки в PISA по математика и природни науки до 2035 г. При отчитането на ефекта на евентуалните образователни реформи, които биха довели до реализирането на този сценарий, БВП към 2100 г. би бил с 30% по-висок, отколкото при запазване на сегашното положение, т.е. без реформи. В номинално изражение икономическата полза (изразена в по-висок БВП при паритет на покупателната способност) от реформите, които биха довели до повишаване на резултатите на българските ученици в PISA с 25 точки, се изчислява на 85 млрд. евро до 2060 г. и на 535 млрд. евро до 2100 г.
Сценарий 2: Всички ученици постигат резултати над второ равнище в PISA до 2035 г., т.е. получават базовите умения, необходими за конкурентно и продуктивно участие в икономиката. Под второ равнище в PISA са резултати до 420 точки по математика и до 410 точки по природни науки. Икономическата полза от образователните реформи, които биха довели до формирането на универсални базови умения, се изчисляват на 95 млрд. евро до 2060 г. и 771 млрд. евро до 2100 г. При този сценарий ползата за България, измерена като съотношение от сегашното БВП е една от най-значимите в ЕС - 489%.
Предвид високия дял на ученици със слаби постижения в част от страните, включително в България, се предлага и по-умерен сценарий за преодоляване на слабите постижения, според който делът на учениците, които не могат да покрият критичното второ равнище по математика (по-малко от 420 точки) и природни науки ( по-малко от 410 точки) се свива до 15%. Реализирането на реформи с подобен резултат би донесло на българското общество допълнителни 304 млрд. евро за 80-годишен период. Този ефект е значително по-нисък от ефекта на формирането на универсални базови умения сред абсолютно всички ученици, но остава значителен спрямо размера на икономиката – 193% от сегашния БВП.
Сценарий 3: Подобряване на образователните постижения на всички заплашени от отпадане ученици с 25 точки в PISA (по математика и природни науки). В т.нар. PISA еквивалент това на практика предполага увеличаване на средния престой в училище на всички потенциално заплашени от отпадане ученици с 1 година. При този модел делът на заплашените от отпадане ученици съответства на сегашния дял на ранно напусналите образователната система млади хора (18-24 години), който за България е оценен на 13.8%. Очакваната икономическа полза от образователни реформи с подобен ефект е 69 млрд. евро за период от 80 години. Макар съвкупният ефект при този сценарий да е най-нисък спрямо останалите три, на индивидуално ниво (за заплашените от отпадане ученици) той е съществен.
Сценарий 4: Повишаване на дела на учениците с високи постижения (пето и шесто равнище в PISA по математика и природни науки) на над 15% от всички ученици. Поради ниския относителен дял на учениците с високи постижения в момента, България е една от страните с най-големи потенциални ползи спрямо размера на икономиката – 79% по-висок БВП от сегашното ниво след 80 години. В номинално изражение очакваният икономически ефект от фокусиране на политиките върху увеличаване на високите постижения е 21 млрд. евро до 2060 г. и 124 млрд. евро до 2100 г.
От проведените досега шест етапа на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) в България (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г) се вижда, че в продължение на почти две десетилетия българската образователна система поддържа:
1/ Устойчиво висок дял на учениците с резултати под критичния праг на постижения (под второ равнище и в трите основни познавателни области – четене, математика и природни науки. Много тревожно е значителното увеличаване на дела на учениците под критичния праг на постижения, което отдалечава страната от реализирането и на двете разновидности на сценарий 2 (придобиването на универсални базови знания), свързан с потенциалното реализиране на най-съществени икономически ползи .
В момента 44% от учениците не успяват да покрият критичното второ равнище по математика, т.е. не притежават знания и умения, които да им позволяват да правят преценки или да взимат решения в различни лични и професионални ситуации, в които се изисква математическа грамотност. С други думи, 44% от българските ученици не могат да използват математиката в прости житейски ситуации. Наред с това 47% от българските ученици не притежават базова природонаучна грамотност, която да им позволява да интерпретират данни или да намират подходящо научно обяснение в ежедневна ситуация - най-високата стойност от последните 12 години и влошаване от почти 10% в рамките само на три години.
Показателят "дял на учениците с резултати под второ равнище" често се използва от анализаторите като индикация за феномена "образователна бедност". На практика тези ученици не притежават базовите знания и умения, необходими за ефективното и продуктивното им участие на пазара на труда, за успешната им трудова и житейска реализация и за пълноценната им интеграция в модерното общество.
За тези български ученици бъдещето на автоматизация, дигитална трансформация, бързо променящи се бизнес-модели и характеристики на професиите, е свързано с по-висока уязвимост, несигурност на работните места и по-висока безработица, по-ниски доходи, по-нисък потенциал за преквалификация и кариерно развитие, неконкурентноспособност и живот без перспектива. Не случайно премахването на образователната бедност е и сценарият, при който може да се очаква най-значимата икономическа полза за България. Засега той изглежда и най-нереалистичен, предвид изключително високият дял на учениците с ниски постижения.
2/ Нисък дял на учениците с високи резултати (на пето и шесто равнище). Делът на учениците с високи постижения по математика и природни науки е много далеч от целевия дял (над 15%) за реализиране на сценарий 4. Нещо повече, този дял намалява и в двете познавателни области, включени в сценария. Особено тревожен е ниският дял на учениците с високи постижения по природни науки който се свива от 2.9% през 2015 г. на 2% през 2018 г.
Потенциалните последици от поддържането на ниски образователни постижения са големи. Бързата и съществена промяна в тези постижения не е утопия. Редица страни (Полша, Германия, Португалия и др.) успяха да постигнат забележителен напредък в рамките на по-малко от 15 години. Общото при всички тях е сериозното преосмисляне на същността и ролята на образованието и изграждането на широк обществен консенсус за провеждането на добре структурирани и координирани радикални реформи. Това е придружено с пълно преосмисляне на значението и използването на данните и доказателствата при провеждането, наблюдението и оценката на образователни политики.
Всяка образователна система се отличава със собствена парадигма за същността на образованието, неговата роля за формирането на човешкия капитал, разпределението на ролите и отговорностите в този процес, характера на формираното знание и начините на преподаване и учене. Българската парадигма все още е фокусирана върху образователен модел, характерен за индустриалния мениджмънт от началото миналия век и отличаващ се с висока степен на стандартизация, формализъм, стремеж към унификация и акуратност, предаване на фактологично академично знание и формиране на тесен набор от много специфични умения. Този модел е подходящ за статична система, при която знанието е фиксирано и универсално, "предава" се еднократно и е достатъчно за цял живот. Приспособяването му към днешната индустриална организация, базирана на грандиозни скокове в еволюцията на знанието, наличността и достъпа до информация и развитието на технологиите, предполага бърза, добре обмислена и съществена промяна. Вместо да "научи" веднъж завинаги, училището трябва да създава умения да се учи постоянно.
Основна предпоставка за по-добри постижения е преосмислянето на съществуващата образователна парадигма и създаването на широка обществена подкрепа за целенасочени, комплексни реформи, отчитащи:
(1) нуждите от промени (от нови програми, учебно съдържание, система за развитие на качествени учители, интегриране на технологии, хомогенизиране на качеството на образованието в отделните училища в посока предлагане на еднакво добра образователна услуга и т.н.) и
(2) капацитета на образователната система да се справи и да поеме отговорността, обвързана с по-голямата свобода.
Механичното пренасяне на добри практики, увеличаването на инвестициите в образование или частичните интервенции не са достатъчни. Много емпирични изследвания показват, че съсредоточаването на политиките само върху ресурсите (финансиране, големина на класовете, съотношение "ученици на учител", обучение на учителите и т.н.) няма консистентна, статистически значима обвързаност с по-високите постижения на учениците без съществена промяна в стимулите и начините, по които се използват тези ресурси. Не случайно това е отправната точка, от която тръгват повечето страни, които преживяха под една или друга форма "шока от PISA" и успяха да постигнат бързи промени.
Залогът е голям - подобряването на българското училище може да има огромен ефект върху икономическото благосъстояние.
Още от Капитал
2 коментара
Статията не казва нещо ново, поне на тези , които се интересуват от тази тема, а и е базирана на прогнози и корелации, които измерват или предполагат количествени и качествени показатели, без да включват най-важния: етническия състав на населението в анализираните хоризонти!
По оценки на авторитетни институции , като ЦРУ, Евростат, ООН, в настоящо време циганското население в България е м/у 750 и 800 хил. човека или около 11% , от които само 0,4% са с висше образование (данни на ИС към БАН) и под 6% със средно образование, завършено с много компромиси.Над 70% от циганите са функционално неграмотни и непригодни за пазара на труда днес , да не говорим за бъдещето.
.Към тях трябва да прибавим и около 600 хил. турци също със слаби образователни показатели. Раждаемостта сред циганското население е над 20 промила , докато при останалата популация е под 7 промила.
Демографската прогноза е известна и трайно влошаваща се. Към 2060 г. населението ще под 5 000 хил. души, като относителния дял на етническите малцинства ще е между 32-36%, от които цигани около 22-25%.
Доколкото житейския модел, обичаите, социалното поведение, а още по-малко ниското място на образованието в ценностната им система, не се са променили последните 1600-2000 г. откакто са населили континента ни, всякакви декади на включване, лозунгите за интеграция и т,н., са и ще бъдат без резултат.
В този контекст и на фона на развитието на технологиите, специалните знания и ученето за цял живот, България е страна без историческа перспектива.
Всичко останало е само теоретични упражнения, без практическа стойност.
Съгласна съм образователните резултати да се корелират с икономическия растеж. Културните достижения винаги следват икономическите, а образованието "захранва" и икономиката, и културата.
Етническата и социалната принадлежност също са фактор при отчитане на резултатите от PISA.
Но, ако сравним какви УМЕНИЯ проверява този тест и какви ЗНАНИЯ притежават българските ученици, ще видим "от раз", че двата показателя нямат допирни точки.
Учениците, обучавани по новите Държавни образователни стандарти, не са дорасли до възрастта, "изследвана" от PISA. Ако след четири години отново сме на дъното, ще означава, че не сме успели да заменим знаниевия подход в родното образование с КОМПЕТЕНТНОСТНИЯ!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.