Образованието в Китай става все по-несправедливо към бедните

Двата най-престижни университета на Китай - Пекинският университет и Сингуа, са в столицата. Всяка година, повече студени от Пекин са приети в университета Сингуа, отколкото са общо кандидатите от Гуангдонг и Шандонг. Населението на тези две провинции е десет пъти по-голямо от Пекин.

В анализ, публикуван през 2015 г., учените от Сингуа и Станфордския университет отбелязват, че е седем пъти по-малко вероятно за студените от селата в най-бедната една пета от окръзите да получат място в университет и 14 пъти по-малко вероятно да влязат в елитен университет, отколкото техните градски колеги.

В тези окръзи шансовете за момичета и етническите малцинства са още по-малки. "Много, много ясно е, че сега е много, много по-трудно за бедно дете от провинцията да влезе в добър университет", казва Скот Розел от Станфорд. Той изчислява, че около 75% от градските деца постъпват в университет в сравнение с 15% от децата от селските райони. Почти 80% от децата под 14-годишна възраст попадат в системата хукоу. През 2017 г. У Шяогън, сега от китайско-американския университет NYU в Шанхай, казва, че по-малко от 17% от студените в елитните университети са имали провинциална регистрация на домакинството, преди да започнат да учат в тях. Моделът не се е променил от тогава, казва У, "дори може би е станал по-зле".

Това е, защото неравенството в обществото става по-явно. Децата на богатите семейства имат достъп до най-добрите училища, както и уроци след училище и извънкласни дейности. Родители им могат да си позволят домове в добри райони в близост до училището. Китай осигурява девет години безплатно задължително образование, но събира такси за държавно висше образование. В бедните райони таксите могат да достигнат повече от 80% от нетния доход на човек, едно от най-високите нива в света. Някои студенти предпочитат да започнат работа: неквалифициран работник във фабрика може да изкара на месец толкова, колкото беден фермер печели за година.

Проблеми за бедните

Влизането в университетите беше блокирано през последното десетилетие от управлението на Мао Дзедун. След възстановяването на приема през 1977 г. университетите разчитат най-вече на резултатите от изпита за влизане в тях. През 2003 г. Китай започна да позволява на някои университети да набират студенти със специални таланти като спорт и изкуство. Отново богатите са главните печеливши - само те могат да си позволят да платят за необходимото обучение.

От десетилетия насам държавните училища в по-бедните райони играят ключова роля в това да предложат на добрите ученици от провинцията шанс да влязат в университет. Но много от тях са затворили в резултат на миграцията към градовете. В същото време нараства конкуренцията за места в добри средни училища. Ма Хен посещава училище в родното си село. Но най-добрата гимназия в окръга няма да приеме деца от селата, освен ако не плащат допълнителни такси или ако нямат връзки. Неговите родители са успели да използват връзки, за да го изпратят в училище. Той казва, че това го е насочило към път, който го е довел до гимназията и след това до университет.

Децата в селските райони в Китай се сблъскват с препятствия на всеки етап от развитието си. За бебетата в селските райони има по-голяма вероятност да са недохранени и да им липсва родителско внимание. Докато влязат в основно училище, много имат заболявания като анемия, лошо зрение и глисти. Около 60% от учениците от бедните райони страдат от поне едно от тези заболявания, казва Розел.

Тези, които въпреки малките шансове стигат до елитните университети, се чувстват социално изолирани. През 2020 г. студент от провинцията описа в социалните мрежи, че се чувства "загубен и объркан" в университета, след като е напуснал "лесната среда" на училище. Повече от 100 хил. студенти, много със селски произход, са го подкрепили, споделяйки, че се чувстват като аутсайдери и се оплакват от перспективите за работа. Измислили са нов термин на китайски - xiao zhen zuotijia, който означава "зубрач от малък град".

Физикът Уан Чианюуй разбира оплакванията им. Той е избрал да учи финанси в училище, мислейки си, че ще му бъде по-лесно да си намери работа с такава специалност. Само след като е видял няколко от неговите съученици да си намират стажове в големи финансови фирми, използвайки връзките на родителите си, той "наистина е разбрал разликата" между него и тях. Уан е сменил фокуса си към компютърните науки. За разлика от някои други зубрачи от малките градове той за негово успокоение е получил предложение за работа. 2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved