Пламен Панчев: Общественото недоверие към професионалното образование вреди на бизнеса

Какви нужди и очаквания има бизнесът към образователна система по отношение на кадрите за индустрията и покривали ги тя?

Работодателите отчитат липса на по-специфични умения в кадрите, от които несъмнено има нужда, вкл. т. нар. soft skills, които се наблюдават и при работата в екип, но не това според мен е основният проблем. Разбира се, че има нужда да се работи по изграждането на такива умения и тяхното подобряване, но компаниите споделят с нас, че има нужда от решаване на проблема с ниския интерес към професионалното образование, от страна на учениците, студентите и най-вече родителите.

Ние очакваме именно професионалното образование да създаде кадрите за компаниите, но не успяваме добре да покажем индустрията, която България има. Сред обществото има недоверие към квалификации, свързани с инженерство и технологии, защото хората не виждат възможност за реализация в индустриалната сфера. Тоест стремежът ни трябва да бъде именно в това да убедим младите хора и техните родители, че България е индустриална държава. А тази нагласа можем да променим само с добре поднесена информация относно възможностите за придобиване на професия, обърната към индустрията. Същото важи и за програмите за преквалификация, придобиване на нова квалификация и ученето през целия живот. Защото появата на нови индустрии, мобилност и дигитализация изискват и придобиването на нови умения.

Има ли според вас нужда от мащабна промяна в образователния модел - какви отваша гледна точка са най-големите му недостатъци сега?

Мащабни промени не можем да направим бързо и ефективно, защото мащабните промени почти никога не се случват, но хубавото сега е, че все повече се засилва взаимодействието между образованието и бизнеса и това е пътят, по който трябва да се върви. Промените следва да са с малки и разумни крачки заедно с образователната система, такава, каквато е. За нас битката е за завръщането на професионалното образование. Хубавото е, че бизнесът разбра, че трябва да е много активна страна в този процес. Далеч сме още обаче от висшето образование да излиза такъв специалист, какъвто бизнеса иска. И все пак този процес е много по-добър, отколкото преди години, което е заслуга и на двете страни.

Като недостатъци можем да отбележим липсата на съвременно оборудване в средните професионални училища примерно, която също започва да се запълва и вече се наблюдават добри примери в тази посока за добре оборудвани училища, със съвременни програми за обучение. В тази посока много разчитаме на министерство на образованието, което да продължи изграждането на STEM центровете в училищата и оборудването с нова техника.

Сътрудничество на бизнеса с университетите и училищата - в което вие сте активна страна, е една част от решението, но как според вас може да се надгради още този механизъм?

Бизнесът иска програмите за обучение в професионалните училища да се случват с негово участие. Това е основното, върху което трябва да се работи. Нужна е съвместна работа и воля и от двете страни. Добри първи крачки има чрез създаване на нови специалности в училищата на места. Ние имаме добри традиции в професионалното образование и бихме желали да се върнем към тях. В "Тракия икономическа зона" предприехме множество инициативи с участието на бизнеса и големи компании като "Либхер", "Шнайдер", "BTL" и други, които представиха своите бизнеси. Направихме форум за ранно кариерно ориентиране за прогимназиален етап, на които да покажем индустрията и възможностите, които тя предлага.

Съществуващите сега програми за преквалификация или придобиване на нова квалификация достатъчно добри ли са?

На този етап компаниите се справят сами с тази задача. Това се случва лесно, където бизнесът е голям и силен, но за малкия и среден бизнес трябва да е организирано чрез браншовите организации и други обединения, за да могат да обхванат и хора, които са извън системата и не работят. Пример може да бъда нашият обучителен център в индустриална зона Раковски. Вече пет години той работи активно с пет професионални гимназии и отделно обучава фирми в зоната, но поръчки за обучение и квалификация получаваме и от компании, които са дори от съседни градове. Обучението в центъра за ученици от професионалните гимназии е с подкрепата на фондация "Америка за България".

"Тракия икономическа зона" е и в основата на стратегическия проект за въглеродно-неутрални индустриални паркове. Какви са предизвикателствата пред формирането на кадри за въглеродно- неутралната индустрия?

Развитието на стратегията за въглеродно-неутрални индустриални паркове изисква развитието на нови нови знания и умения, защото самата стратегия е изключителна новост за инвестиционната среда. Идеята е в създаването на устойчива среда, която да привлича компании, които изискват достъп до въглеродно неутрална енергия, възможност за включване в местен цикъл на кръгова икономика, опазване на биоразнообразието, умно управление на водния ресурс и отпадъците, използване на зелена енергия в парковете. Освен че ще допринесе за ускорен икономически растеж, тази стратегия ще създаде модел, който ще може да се прилага в други страни. Така че трябва да бъдат разработени и програми за обучение и начини за подобряване на информираността по процесите по откъсване на икономическия растеж от равнището на парниковите емисии.

Има ли нужда България и бизнеса от по-цялостна екосистема за обучение цял живот - как според вас би изглеждала тя, кой трябва да участва в нея?

Има, разбира се, такава нужда - и от по-дългосрочни програми. Ние сме разработили донякъде такъв подход, но за да го направим по-цялостен поне в нашия регион за период между пет и десет години, ни е необходимо тясното сътрудничество с държавата и общините. Работим добре с регионалния инспекторат по образование, сериозен партньор в инициативите са и общините, които също могат да окажат силна и важна подкрепа. Работата с Агенцията по заетостта може да се подобри. Активността обаче трябва да започне от бизнеса.

Освен бюджета, може ли според вас да се впрегне по-активно и друг финансов ресурс за подобрения в образованието, специално за нуждите на индустрията?

Със сигурност има полза от допълнителни начини за финансиране. Истината е, че когато види активност от бизнеса, министерството също проявява готовност за подкрепа по един или друг начин. Потенциалът тук е в публично-частното партньорство. Няма по-добре работещ механизъм - публично-частното партньорство трябва да е пътят, по който и частни пари да работят в публичен интерес.