Образование

Вторият живот на пустите училища

Екип млади български архитекти разработиха концепция и архитектурен проект, заставайки срещу демографската криза, с който България взима участие със свой павилион на Венецианското биенале за архитектура

Мария Дойкова

Сграда на бивше училище в с. Славяново © Александър Думарей

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Идеята на екипа е възраждане на обезлюдените райони в България и изоставените сгради на училища в тях.
Фотографът Александър Думарей представя темата, избрана от българския екип, чрез своите фотографии.
Карта с информация за изоставените сгради ще помогне на потенциалните инвеститори.

Попът, даскалът и кметът някога са били трите най-важни личности в едно малко населено място. Съответно църквата, училището и кметството са били най-важните сгради в малкото населено място. И ако църквите и кметствата някак продължават своето съществуване по един или друг начин, то в 207 населени места в България сградите на бившите вече училища са напълно изоставени и се рушат.

Това определено не е радостна картина и нейните причини, както и последствия са истински трагични. Демографският срив в България през последните години е вероятно най-сериозната катастрофа, пред която се е изправяла страната ни. Но статистика (виж графиката) дава идея на група от млади български архитекти за проект, насочен към противодействие на обезлюдяването в стотици населени места в родината ни.

Проблемът не е само български, при все че мащабът тук е огромен, но това не означава, че няма решение. Евростат например отчита, че не всички страни от ЕС ще регистрират до 2100 г. демографски спад. При някои държави ще се отчете демографски растеж, отчасти благодарение на миграцията. Такива страни са Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Швеция. Това само по себе си означава, че процесите на демографската криза и обезлюдяването на определени региони могат да бъдат обратими, стига да се адресират правилно. Импулсът за действия в тази посока в България дойде от един експозиционен проект, участник в Биеналето за архитектура във Венеция.

След Венеция и участието си на биелнале, изложбата се премества в България. От 19 декември българският павилион може да бъде видян в галерия Топлоцентрала, където експозицията ще продължи до 15 февруари 2024.

Поне 1435 изоставени училищни пространства и съществуващи сгради, част от тях и паметници на културата, са именно обект на концепцията, която екипът български архитекти разработва, за да вземе участие на тазгодишното издание на Венецианско биенале. Концепцията сама по себе си не е радостна и засяга демографската криза в България, но това, което Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова успяват да направят като добавена стойност към проекта, е добрата и съществена част от инициативата.

Като резултат от нея всъщност младите архитекти изследват възможностите за възраждане на изоставените училища и обезлюдяващите се райони. Връзката между обезлюдяването на градове, села и цели райони в България и закриването на училища, а съответно на изоставянето на техните сгради, е взаимна. Едното води до другото и обратното. Ако няма хора, няма деца, няма и училище, но ако има училище, значи има деца, съответно има и хора.

Това, което четиримата ни дават като информация от своя проект, всъщност е равносметката за събитията, процесите и резултатите от тях, които са се случили в нашата страна за три десетилетия.

"Образованието е придвижването от тъмнина към светлина"

"България всъщност е най-свиващата се популация в глобален мащаб, а ние потърсихме архитектурния образ на това изчезване на нашата нация", каза за "Капитал" Борис Тикварски, който е куратор и част от екипа на POV Architects.

Така се ражда проектът "Образованието е придвижването от тъмнина към светлина". А той е базиран на работата на Александър Думарей - белгийски фотограф, който в периода от 2016 до 2020 година прави една серия от снимки, озаглавена "Училище". Тогава на него му прави впечатление, че "в България е особен начинът, по който се изоставят тези сгради". За пример Александър дава такива закрити училищни сгради в Естония и Латвия, където обаче "те някак се консервират и се запазват във времето". "Ние (в България) действаме някак по-стихийно по отношение на изоставянето на сгради", пояснява Борис.

Основната цел на архитектурния проект е да се покаже по нов начин проблемът с обезлюдяването на България под формата на изложба в павилион на снимките на Александър. Като естествен резултат от интереса обаче младите архитекти допълват идеята и с възможността да бъде създадена виртуална карта със събраните данни, която да е обществено достъпна. А като контрапункт на тъжните снимки на Александър и за да има светла нотка към темата, заснемат и серия от видеа с хора, които по един или друг начин са въвлечени в темата с изоставени архитектурни проекти.

"Една от основните идеи на павилиона беше всъщност да хвърли светлина и да даде гласност на това, че има един такъв сграден фонд, който има своята ценност - и духовна и материална, и емоционална, който е напълно забравен, за който никога досега не е говорено, който носи проблем след себе си и на който проблем никой не търси решение", поясни Божидара Вълкова.

Така архитектите допълват проекта с организации и частни лица, които вече са започнали и възстановили сгради на изоставени училища в България и са ги възродили за живот. Един такъв пример е сградата на изоставеното училище в с. Голяма Желязна, което трима предприемачи превръщат в международен кампус за занаяти и готварство. Възстановена по подобен начин е и стара сграда на училището в с. Осоица, което сега е частно училище.

"При нашето проучване установихме, че голямата част от затворените училища всъщност се превръщат в складове за сено и обори", казва Борис. "За съжаление много са малко все още примерите, които можем да изброим като възродени сгради, а още по-малко като възродени сгради с образователна цел", допълва още той. Оказва се, че интерес към сградите има, но той е предимно за превръщането им в хотели, старчески домове или дори сгради за промишлени нужди, но не и отново в училища.

Няма хора - няма сгради

"Сградите на училищата в малките населени места са всъщност много специфичен казус, защото подобни сгради в големите градове и там, където има търсене на свободни пространства, са голяма ценност, докато в селата са оставени на произвола на времето", добавя Божидара.

Това всъщност е големият парадокс, в големите градовете като София и Пловдив например не достигат сгради за училища и децата продължават масово да учат на смени. Концентрирането на големи групи в големите центрове от своя страна пък довежда неминуемо до обезлюдяването на стотици малки населени места. "Така ние съзряхме дълбочината на проблема и при нас съвсем естествено възникна въпросът какво става, след като хората изчезнат. Какво се случва с тази цялата социална инфраструктура, която е съществувала на това място, и как това разрушава връзката между цели села", казва Борис Тикварски.

Това, което осъзнават архитектите, е, че всъщност проблем от такъв мащаб не може да бъде решен от тях, още по-малко в рамките на времето на изложбата. Осъзнават обаче, че е време проблемът да бъде показан.

Карта на надеждата

Начинът според тях е, като добавят някаква стойност към снимките на Александър. "Искахме това да се превърне в платформа за дебати и самият павилион да се оживи", поясни Тикварски.

Началото поставят с картографиране на проблема. Всички данни, които успяват да съберат, те обработват под формата на карта, която маркира местоположението на сградите, описва тяхното състояние, дава демографска картина на населеното място, състоянието на инфраструктурата, пътища и гари. А крайната информация служи за определяне на потенциала за развитие, който има всяка конкретна сграда. Картата все още е в процес на изграждане, тъй като информацията в нея е изключително голяма. Тя ще функционира в онлайн платформа, в която ще бъдат нанесени всички данни.

Платформата ще бъде споделена на сайт, като очакванията на екипа са до края на годината тя да бъде готова и да могат да я представят на предстоящата изложба в "Топлоцентрала" в София, която ще се проведе в периода от 19 декември до 15 февруари. Самата изложба в "Топлоцентрала" пък ще бъде допълнена и от лекционен панел от европейски преподаватели в сферата на образователните процеси и стратегическото планиране и опазване на архитектурно наследство.

Голяма подкрепа инициативата получава и от студентите по архитектура в пети курс в УАСГ - София, от катедра "Обществени сгради" и катедра "Теория и история на архитектурата". Те проявяват готовност да продължат работата по проекта, като потвърдят и обогатят данните от проучването на тримата архитекти, както и да изготвят архитектурни проекти за възстановяване на сградите, които да могат да се ползват от бъдещи инвеститори. Защото "държавата няма никаква стратегия за опазване и възстановяване на сградите, които са част от културното ни наследство, и всичко е в ръцете на частните инвеститори", споделят архитектите.

В тази връзка POV Architects предвиждат създаването на дигитален близнак на група от около 50 от изоставените сгради, които имат най-голям потенциал. Това, разбира се, има само проектна дейност, защото физическото възстановяване на сградите всъщност зависи единствено от частните инвеститори. "Надяваме се с тази стъпка сградите да бъдат припознати не само като хотели или старчески домове, а и като сгради за културна и образователна дейност", изрази надежда Борис.

Печелившият павилион

POV Architects (Борис, Божидара и Мария), графичните дизайнери на "Студио Франк" (Майк Фритш и Костадин Кокаланов) и фотографът Александър Думарей. Това е екипът на проекта, който е избран сред 34 български и 64 международни участници на 18-ото издание на Венецианското биенале за архитектура - 2023 г. "Цялостната концепция на форум като биенале е именно повдигане на критични теми и въпроси, като се върви към тяхното решение", посочи Божидара.

Борис, Божидара и Мария са състуденти от университета по архитектура в София, като след завършването си започват работа на различни места в Европа. Въпреки това обаче продължават да поддържат контакт един с друг и именно участието на такива конкурси ги събира за съвместна работа. Приоритет за четиримата е участието им в български конкурси или в конкурси, в които да бъде засегната българска тематика.

Конкурсът, на който те са избрани, всъщност е обявен от Камарата на архитектите в България през декември 2022 г. Биеналето се провежда под представителството на българската камара на архитектите (КАБ) и е подкрепено от Министерството на културата. "И двете организации наистина положиха усилия, първо, изобщо България отново да участва на Венецианско биенале след толкова дълго прекъсване и, второ, да представим проекти, които да бъдат наистина достойни за това участие", каза Божидара Вълкова.