Децата не могат да PISAт: Кризата в образованието ощетява директно хората и икономиката

Тъжно, най-тъжно

Резултатите на PISA от 2006 г. насам описват парабола - първоначално повишение на постиженията, пик (в периода 2012 - 2015 г.) и спад, който връща средните постижения през 2022 година до нивото от 2006 г. (виж графиката). Сравнени с тези на други държави в ЕС, резултатите на България са лоши, откакто участваме в изследването, но тази година спадът е особено сериозен.

В периода от 2018 до 2022 г. разликата между най-добрите ученици (10% с най-високи резултати) и най-слабото представящите се ученици (10% с най-ниски резултати) не се е променила значително в математиката, четенето и науката. В математиката постиженията спадат със сходна степен както при учениците с високи, така и с ниски резултати.

В сравнение с други страни учениците в България постигат по-ниски резултати от средните за ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) в математика, четене и наука и страната ни е много под средното ниво сред 38-те членки на организацията. Тя е последна в ЕС по математика и природни науки и предпоследна по четене.

Какво знаят и какво не знаят

Делът на функционално неграмотните българските ученици (т.е. такива под критичния праг на минимални постижения, или под второ ниво от скàлите) и в трите области е тревожно голям - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки (виж графиката). В България 46% от учениците постигат поне ниво 2 по математика, което е значително по-малко от средния резултат за страните от ОИСР (средно 69%) и нарежда страната ни на последно място. Това означава, че по-малко от половината български ученици могат да интерпретират как проста ситуация да бъде представена математически (например сравняване на общото разстояние по две алтернативни маршрута или превръщане на цени в различна валута). За сравнение - над 85% от учениците в Сингапур, Макао, Япония и Естония постигат това ниво или по-високо.

Само 3% от учениците успяват да постигнат ниво 5 или 6 по математика при средно за ОИСР 9%. На това ниво се предполага, че учениците могат да моделират сложни ситуации математично и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми в тях.

В четенето 47% от българските ученици показват ниво 2 или по-високо (средно за ОИСР 74%). Това означава, че тези ученици поне могат да формулират основната идея в текст от средна дължина, да намират информация, базирана на ясни и понякога сложни критерии, и да разсъждават за целта и формата на текстовете. Тези данни нареждат България на предпоследно място (преди Кипър) в цялата класация на PISA.

Само 2% от учениците постигат ниво 5 или по-високо в четенето, т.е. могат да разбират дълги текстове, да се справят с абстрактни или неочаквани концепции и да правят разграничения между факт и мнение.

В науката 52% от учениците достигат ниво 2 или по-високо, т.е. могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и да използват такава информация, за да определят в прости случаи дали заключението е обосновано на базата на предоставените данни. А само 1% от учениците се нареждат сред върховите постижения в науката и могат творчески и самостоятелно да прилагат знанията си за науката в разнообразни ситуации, включително в непознати случаи.

Неравенството в образованието

Според данните само 7% от учениците в неравностойно положение в България успяват да постигнат резултати в горната четвърт по математика и могат всъщност да се считат за академично устойчиви въпреки своето социално-икономическо неравенство.

"България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света, където постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат", посочват експертите от "Заедно в час".

Скъсаната връзка между образованието и реалния бизнес и неговите нужди ще предизвика нови неблагоприятни тенденции на пазара на труда Фотограф : Юлия Лазарова

На практика образователната система в България не успява да компенсира негативните ефекти на социално-икономическата семейна среда на учениците. Разликата между младежи от семейства с по-висок икономически статус, които учат в т.нар. елитни училища в големи градове, и връстниците им от професионални гимназии в по-малки населени места и от непривилегировани социално-икономически слоеве е огромна.

Какво (ще) правим сега

PISA всъщност показва, че сегашните 15-годишни са с една учебна година по-назад в знанията си от 15-годишните през 2012 г. Това говори много за образователната ни система, защото "резултатите на учениците най-общо са функция на два фактора - начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми", посочват от "Заедно в час".

Действията на образователното министерство обаче от години не изглеждат последователни и адекватни. Ден преди обявяването на резултатите от PISA и вероятно "мотивирани" от тях, МОН даже обявиха промени в обучителните програми. Те включват и още едно оценяване - този път входящо за учениците в IX клас.

"Това ново изходно ниво за осмокласниците и входно за деветокласниците е една много краткосрочна мярка, която цели да покаже, че там (в министерството) нещо се прави и, общо взето, "да не се изложим пред чужденците", коментира опитите за промени преподавателят по история Емил Джасим пред NOVA.

Така видовете оценявания (входящи и изходящи) в различните етапи на образованието вече ще станат пет. А изхождайки от резултатите от НВО след 4, 7 и 10 клас, както и на зрелостните изпити, можем да се направи извод, че не изпитът, а подготовката за него е важната и съществена част от образователния процес.

"Входните нива са добър инструмент за учителите, за да разберат какво е нивото на учениците им в началото на годината и накъде трябва да насочат усилия. След това те би трябвало да правят и текущи замервания. Но това е в отговорностите на учителите и ако те са добре подготвени, ще съумеят да използват различните форми на оценявания в полза на учениците си. Не виждам полза от още един централизиран национален изпит, който би внесъл по-скоро смут и при учителите, и при учениците и родителите им", коментира за "Капитал" Люба Йорданова от екипа на "Заедно в час". "PISA също така не е изпит, който взимаш, ако си решавал много задачи от този тип. PISA е инструмент, който дава картина за цялостното състояние на образователната система и как се справят държавите. За да повишим резултатите си, трябва да направим цялостни и големи промени, не малки стъпки", добави още тя.

Добрата стъпка всъщност от страна на МОН е заявката за истинска промяна към учебни програми, които да развиват компетентности в учениците. "Имаме нужда на световно ниво да се преосмисли какъв е смисълът на образованието. Общественото, публичното образование започва да губи смисъла си сред младите хора. Ние трябва да търсим кое ще им помогне да намерят своите кариери", обясни в интервюто си за БНТ зам.-министърът на образованието Наталия Митева. Всичко това обаче трябва да върви и с коренна промяна на подготовката на учителите и директорите.

"Има нужда от смела промяна на подготовката на учителите и директорите, от оценка на качеството на продължаващата квалификация и осигуряване на ефективни допълнителни обучения", апелират в свое отворено писмо обединение на 25 професионални и бизнес организации, които застават зад каузата за реформа в училищното образование.

Те изразяват подкрепа за истинска реформа в българското училищно образование и заявяват готовност да сътрудничат с всички политически партии, държавни и местни институции. "Нека превърнем българските училища в място, което подготвя учениците за успешен личен и професионален живот в XXI век", се казва в писмото.

"Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да подкрепим да се реализират стандарти за качество в образованието", заяви министъра на образованието проф. Галин Цоков при официалното представянето на резултатите от теста на PISA. Наистина, не тренировката за изкарване на по-високи резултати и решаване на конкретен тест са ключът към успеха, а образование, което да научи децата как да учат и как да мислят.