Книга | "Скрит потенциал" на Адам Грант

Потенциалът не се определя откъде ще тръгнеш, а колкото далеч можеш да стигнеш, пише психологът

Румяна Тихолова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Един от водещите принципи на организационния психолог Адам Грант е да спори като човек, убеден в правотата си, и да слуша като човек, убеден в грешките си. "Най-важните ми постижения дойдоха в области, където започнах със сериозен недостиг на талант, споделя той. Ако преценявах според ранните си провали, щях да съм се отказал."

Книга | "Идващата вълна" на М. Сюлейман: В търсене на мирно съжителство с AI

Ще се съгласим, че не е лесно: от най-лошия състезател по скокове във вода в училище той се нарежда сред елита на този спорт в САЩ. Успеха си отдава на треньорите, които, вместо да се втренчат в необещаващото начало, работят върху развитието. "Потенциалът не се определя откъде ще тръгнеш, а колкото далеч можеш да стигнеш", пише психологът в "Скрит потенциал" (Hidden Potential: The Science of Achieving Greater Things, Viking, 2023).

Двигателите на усъвършенстването

След "Дай и ще получиш", "Новаторите" и "Помисли пак"* това е поредната книга, в която той разчепква двигателите на усъвършенстването. Обединяваща е идеята, че винаги можем да се подобрим, намирайки неутъпкан път. Да не бягаме от провала, защото се учим от него, да загърбим конформизма и лесните решения, след като от зоната на удобство не се покоряват върхове, да търсим сътрудничества и ментори - все пак постижението е функция не само на досегашното знание, но и на това, което предстои да научим. Успехът в крайна сметка е танц между големи усилия и радост. За напредъка се нуждаем от система на стимули и качества на характера, която, подобно на строителните съоръжения, позволяващи на работниците да се изкачат нависоко, Грант нарича "скеле". "Очарованието на скрития потенциал е, че дори сами не предполагаме колко далеч можем да стигнем."

Когато Евелин Глени се явява на приемен изпит в Кралската музикална академия в Лондон, комисията я отхвърля: не открива в нея обещаващ професионален музикант. По-късно академията я приема с овации, но засега преценката е вярна: кандидатката е глуха. Глени не се отказва - въпреки прогресираща загуба на слух още от дете, е завладяна от ритъма на звуците. На помощ идва учителят по музиката от училище. Той използва страстта на Глени, за да изгради "скеле", което да издигне таланта над ограниченията. Учи я да усеща различните височини във вибрациите с части на тялото, докато то се превръща в "огромно ухо", инструмент. След десетилетия изпълненията й като първия в света солов перкусионист ще пълнят зали, ще донесат отличия, сред които три награди "Грами", историята й ще вдъхновява милиони.

Едва ли някой завинаги е избягал от капаните на огромните очаквания, съмнения, прегряване или мъките, че не напредваме достатъчно бързо. Перфекционизмът е спирачка за мотивацията и прогреса - затова, съветва Грант, откажете се от идеалното изпълнение и се помирете с най-доброто възможно постижение, което ресурсите осигуряват към момента. Не преувеличавайте неизбежните пукнатини, видими за вас, но приемливи за другите. Малките победи носят повече удовлетворение от липсата на победи, нали? Довеждат и до иновации.

Книга | "Илън Мъск" на У. Айзъксън: Геният има много лица

Тадао Андо се учи на боксовия ринг, че изчаквайки да нанесеш перфектния удар, никога няма да победиш. В архитектурните си достижения приоритизира визията и устойчивостта, която му осигурява бетонът, а не уюта на обитателите. Всяко победа ни учи кое да пожертваме и кое да направим добре.

Често ни се струва, че грешките са трупат, строят кули, под които се губим. Протакането е емоционална реакция, е не недъг да управляваме задълженията. Както и "линеенето" или "посърналостта", чувство на трудно обяснима скука и празнота. Психолозите са открили обяснение - напредъкът рядко се развива линейно, а по-скоро следва лупинги и завои, насаждайки усещане за застой или лутане. Дали да продължим?

Избор между стратегии

"За да изкачим върха, трябва да се върнем към базовия лагер", съветва Грант. Оттам по-лесно анализираме. Да отстъпим още по-назад? Движението, дори и назад, е за предпочитане пред тъпченето на същото място. Дългият път изисква избор между стратегии: променяйки метода, ефективността обаче първо спада, защото се учим. Грант предлага пример от баскетбола: когато звездата на отбора се контузи и напусне, отначало играчите се представят по-зле, но после се усъвършенстват. Когато се върне, отборът печели дори повече мачове отколкото преди излизането му. Отсъствието е накарало всички да изпробват нови техники, развивайки скрития потенциал на отбора.

Как да изберем подходящ кандидат за работа? Предложете на интервюираните работен проблем, за да проверите инициативата и изобретателността пред лицето на нова информация. Оценете и желанието да търсят помощ и дават съвет. Често качествата, с които посрещаме предизвикателствата и жаждата за развитие - способността да градим "скеле", са по-добър ориентир за бъдещ успех от дипломите и миналото. Не избягвайте "пропаданията" в професионалната биография - както Грант казва, за да станем още по-добри, понякога трябва да се върнем назад.

*Издадени на български от издателство "Кръгозор" през 2021 и 2023 г.