Общество

Операция "Мавзолей"- край или продължение

СДС започва предизборната кампания с премахването на гробницата

Ива Рудникова

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Премиерата на "Мумията" мина, последната серия на "Мавзолея" предстои. След дългогодишни ту бурни, ту вяли дебати гробницата на Георги Димитров ще бъде взривена. Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев демонстрира не напълно забравени от миналото методи на взимане на решения. Заповедта за премахването* на мавзолея беше пазена в тайна от обществото и медиите близо седмица след нейното издаване. В деня, след като "малката" тайна се превърна в голяма новина, се появи и първата официална информация. Грижовният стопанин Преди време се проведе публично обсъждане на проекта за реконструкцията на Централната минерална баня в столицата и превръщането й в музей и балнеолечебен център. По-голямата част от Съюза на архитектите се противяха на тази идея. На въпрос, отправен към главния архитект на столицата Стоян Янев, защо не е имало дебат за съдбата на банята, той отговори: "Дебатирахме в общината и решихме. Банята е общинска собственост и общината ще прави с нея каквото си иска . Очевидно такъв е управленският подход при взимането на решения. Случаят с гробницата на Димитров е сходен. Мавзолеят е държавна собственост, държавната собственост се управлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството и той, използвайки тези свои правомощия със съзнанието на добър стопанин, ще прави със сградата каквото си иска. Без да обяснява.

Когато дни преди предварителните избори случайно или не изпуснатото от Софиянски "ще го махаме" учуди мнозина и се възприе като предизборен ход, надали някой е вярвал, че толкова скоро ще се стигне до амонит. Може би това е и причината от погледите на обществото да убегне и благословията на премиера Костов пак в тази насока. Тогава министър-председателят на среща с избирателите на СДС в район "Красно село" каза: "Най-категорично, най-твърдо заставаме зад намерението на г-н Софиянски да махне оная празна гробница от центъра на София и със сигурност ще я махнем, и то преди изборите. Ще я махнем заради тази абсолютно глупава нейна безполезност и заради това, че е един символ, от който нашият град въобще не се нуждае. Аз мисля, че и нашият президент би трябвало да подкрепи тази идея, защото не знам дали знаете, но неговите прозорци гледат точно срещу тая сграда... Очаквам, че той също ще бъде "за" там да се развие един наистина красив градски център. Да си подарим нещо за 2000 г., за новото столетие, знаете колко са важни тези мигове от живота на едно общество, а ние вече можем да си подарим нещо в София и го обсъждаме. Трябва да се направи нещо, което да ни остане за спомен. Не винаги се излиза от един век и се влиза в друг. И аз си мисля, че точно това място на нас специално ни трябва." 100 кила ракия давам Вицепремиерът Бакърджиев обяви, че дарява 1000 лева за срутването на мавзолея. Ако беше с по-друга ценностна закваска, административният шеф на зидари и мазачи щеше отдавна да отдели символична сума за потягането на културни и исторически паметници, а не да наддава за ликвидирането на партийни знаци. "Събарянето на мавзолея е изцяло мое дело. Като отговарящ за държавните имоти в нашата страна трябва да бъда справедлив и принципен", прочетохме от страниците на "Нощен труд" откровенията на Евгений Бакърджиев. Когато на 5 август по покана на кмета на София Бакърджиев също се появи в Съюза на архитектите, за да се запознае с идеите за централната градска част, по нищо не личеше, че само след няколко дни ще реши да руши мавзолея. Тогава той беше доста лаконичен: "Според мен от най-допадналите на комисията като виждане проекти може да се извлекат добрите идеи. В голяма част от проектите като решение мавзолеят не се предвижда да остане в това пространство пред двореца. Повечето от тези идеи са свързани със самото възникване и строителство на този мавзолей". Това кратичко изказване завърши с философското прозрение на вицепремиера: "Всичко измислено, колкото и дълго да трае, му свършва времето". И времето явно дойде. За да не се бърка кой кой е и какво прави, Бакърджиев смени безболезненото демонтиране (както Софиянски държеше да се нарича акция "мавзолей-off") с категоричното премахване. Пажове на Бакърджиев обясниха, че са търсили по-хуманен начин за заличаването на мавзолея, но подходяща алтернатива нямало. "Тази сграда не заслужава и един притиснат пръст", каза с апломб в радиоефира Теодор Дечев, зам.-министър на труда и социалните грижи. Той обясни, че няма да е редно войничета от Строителни войски да се потят да демонтират мраморния куб и да рискуват здравето си там. С ехиден глас той разказа за слабия взрив амонит, "с който на село си палят печките". Пластични маневри

Мавзолеят на Димитров трябва да бъде вдигнат във въздуха до 8 септември. Мотивите: незаконен е, грозен е, продължава да травмира паметливите граждани, пречи. В България е пълно с непозволени строежи. В София има много уродливи сгради. Справка - обитаемите от стотици хиляди хора панелни паметници на социалистическото строителство. В почти всички градове днес гражданите продължават да бъдат затискани от тежки комунистически обеми - бивш партиен дом, профсъюзна централа или железобетонно гнездо на държавно предприятие. Взривът не е решение на никакъв проблем. Ако искаш да прогониш сенките от миналото, по-естествено е да налееш с ново съдържание формата. След Освобождението сградата на турския конак не е съборена. Въпреки мрачната й слава на мястото, където Левски е бил осъден на обесване. Нещо повече - конакът е прероден в дворец. Народната власт пък се отървава от притеснителния символ на царя, като нарежда вътре платна - това е и до днес функциониращата Национална художествена галерия. Напоследък сапьорите на мавзолея обсъждат варианта там да се нанесе президентът. Църквата "Св.Седмочисленици" е била джамия, преди да стане православен храм. В чекмеджетата, където са лежали досиета и материали с гриф "Строго секретно" в партийния дом в Благоевград, днес американски студенти държат joint ("весела" цигара, която се пуши вързано). Сградата на ЦК в София се поочовечи само като й свалиха петолъчката и я напълниха с ЦИК, парламентарни комисии и депутати. Взривяването на мавзолея ще бъде чудо за три дни и пепел за малко по-дълго. Дългите и евтини обяснения и провинциалните хвалби на "ръката, която ще натисне копчето" обаче остават. Управляващите трябва наистина да са закъсали откъм самочувствие и вкус, за да правят ехидни коментари и да триумфират на фона на несъществуваща съпротива. Пред камери и микрофони представители на изпълнителната власт не спряха да се подиграват с малцината вресливи старци, обсаждащи гробницата.

Те обаче не отчитат - интелигентните, критични хора няма да хукнат към площада да защитават сградата на мавзолея. Вместо парче камък от мавзолея като сувенир те ще останат с далеч по-студен спомен.