Застинали във времето

Отлична статия Николета. Образованието беше втората най голяма причина поради която аз емигрирах и следните фактори оказаха най голямо влияние:
1) кандидат студентски изпити, които бяха невероятно субективни;
2) корупция сред преподаватели, също свързана с кандидат студентски изпити, уроци и пр. глупости;
3) оценяването също беше невероятно субективно, ако успееш да се набуташ в някоя професия, където синчетата на министри и пр. не искат да учат;
4) скучна образователна система;
5) остарели теории;
6) липса на желание от страна на професорите;
7) липса на интерес от страна на работодателите, които се гърмяха по улиците;
8) липса на перспектива в бъдеще; и много други.

Ако тези неща се променят, много българи ще останат в БГ.

Парите в крайна сметка ги има, казва Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Проблемът е, че всички ние ги изливаме в система, която няма стимули и вътрешна воля за промяна."

Всеизвестно е мнението на Г. Ангелов и сие за това че по процент на БВП България отделя почти толкова колкото и в западно европеските държави. Обаче това е сравнение като процент. Сега въпроса ми към тези които ги пишат тези работи - моля дайте реалните пари които се отделят за издръжка. В евро или в лева - в каквото искате. Тогава да видим коя държава колко отделя.
Защо има повече млади хора които предпочитат да завръшват образование в чужбина - а случайно да Ви е хрумнало че след това тези хора много по-лесно могат да останат в тези държави??? Това е начин за емиграция... И говори следното - че бизнеса в тези държави търси млади хора, току що завършили висше образование, плаща добри пари за тях и ги цени... Къде е това нещо в България???
Защо нито една публикация не зададе въпроса - защо български студенти завършили чужди университети не се завръщат в България да работят тук? И отогвора е очевиден - защото бизнеса в България не им плаща достатъчно... Защо тогава се търси под вола теле и се обяснява всичко с това че няма достатъчно качествени специалисти. Има - ама те искат заплащане, а не мрънкане за какво ли не...

Напълно съм съгласен.Аз съм студент 4-ти курс и преди няколко дни гледах обява за работа за студенти в София.Стартово заплащане 300-500лв.Финансовите проблеми са единственото нещо,което ме задържа тук.И вече започвам да си мисля, че е по - добре да пожалиш още 4 години за образованив в чужбина отколкото да си стоим в България.

Към авторката. Не мога да не изразя съгласие с по- голяма част от засегнатите аспекти в статията. В нея обаче проблемите на образованието се разглеждат твърде едностранно. Освен в самата образователна система, проблемите на образованието и на българската наука трябва да се потърсят и извън нея.
При мен възниква въпросът за това дали българският бизнес е "дазрял" за по-високо качество във висшето образование, тъй като моето лично впечатление е, че в преобладаваща степен бизнесът изостава от развитието на висшето образование в България. Не може да се твърди категорично, че ВУЗ-овете в България са единствената причина за напускането на студентите в посока на ЕС и САЩ. Обикновено това е безпереспективността, която те виждат за своята реализация в България, а тя е обусловено от много други фактори - икономически, политически, социални и не на последно място на "разширяването" на гараниците на страната. Процентът на напускащите неквалифицирани кадри е по-нисък от този на квалифицираните отнесени към съответните общи съвкупности характерни за България.
Образованието(в случая висшето) в основна степен е с характер на инвестиция за съответния индивид и неговото семейство, от което произтичат и нормалните очаквания за по-висока възвръщаемост за завършващите абсолвенти. Завършвайки тук висшето си образование, абсолвентите се изправят пред пред реалностите на търсенето и предлагането на пазара на труда за квалифицирани човешки ресурси, при което е налице и абсолютна и относителна асиметрия. Резултатът е, че периодът на откупуване на инвестицията в образованието се изтегля за неопределено време.
Вие задавала ли сте си въпросът колко получава един асистент или доцент, професор по химия, физика, математика, биология и пр. от преподавателската си дейност? Твърде недостатъчно , за да мисли и да съсредоточи интелектуалния и физическия си капитал в посока на своето усъвършенстване и израстване като, преподавател, учен и изследовател. Най-малкото защо му се налага да се "разконцентрира" в посока, която му носи допълнителни доходи, тъй като да си беден научен работник днес не престижно, а не е почтено спрямо членовете на семействата на тези хора, от които обществото иска себеотдаване в научната и преподавателска дейност. От друга страна каква е перспективата пред завършилите тези специалности в България? Направете проучване и ще установите, че голяма част от завършилите ги, нямат възможности за работа, реализация и кариерно развитие. А те наред с инженерните специалности са пътят към "религията" на управляващите наречена "високотехнологично общество". Що се отнася до завъшилите право и икономика ,то те имат превилегията да си намират по-лесно работа, но не и тази, която заслужават......Тук се сблъскаваме с необходимостта по-голяма част от собствениците да бъдат образовани в необходимостта от промяна на подхода на управление на техиния бизнес, който те продължават да разглежда през призмата на собствената си илюзия за неповторимост и гениалност. Не познават нито принципите на маркетенга, нито на управление на чонешките ресурси. Да не говорим, че управляват и финасите си по твърде старомоден (не казвам консервативен)начин. ... Мога да напиша дисертация на тази тема, но ще се огранича с заключението и молбата си да не се заклеймява българското образование като "виновно" пред българското общество. То самоте е жертва на безпринципната политика водена от десни, от леви и от либерални политици, в т.ч. и ВАК!!!!!!!

антоне #2, нормално е да се измерва в процент, а не в абсолютни цифри, а България отделя съвсем малко, за разлика от другите държави като Германия. Един престижен университет не се издържа с такси и субсидии само, а с инвестиции от компаниите. Големи университети получават проекти и пари от рода на 20 милиона евро годишно. Това е оутсоурсинг в изследването и компаниите си избират универистетите! Темата е засегната в статията, в смисъл, че ректорите и деканите трябва да имат пряка връзка с бизнеса.
Като споменах бизнес, малко са компаниите, които искат да инвестират дългосрочно в човешки ресурси и не са заинтересувани да инвестират в този дългосрочен процес. Това е второто число, което ни е нужно, именно, колко се инвестира в образование, преквалификация в работният процес.
Мотивацията на университетските преподаватели?Ето това иска да направи Даниел Вълчев и го подкрепям много. Толкова приятен и целенасочен министър не съм виждал отдавна. Диференцирано заплащане, делегирани бюджети и др. Той се захваща се с процеса образование, който ще бъде завършен и ще даде плодове в следващите 10 години, което означава, че с неговите усилия и реформи, ще се окичат други правителства.

Всеки един студент да се замисли какво струва образованието му като си представи след получаването на дипломата в университета, има ли знанията да открие собствена фирма и с тези знания да я управлява. Може ли, тогава е инвестирал много в себе си и инвестицията се е получила!

"Капитал" потърси отговор от няколко мениджъри "Човешки ресурси" в различни компании и непредставителната класация, до която стигна по техните думи е: най-предпочитани са възпитаниците на частен университет - Американския (АУБ). Следват Стопанският факултет на СУ, Техническият университет в София, Стопанската академия в Свищов, визуалните и социалните специалности в Нов български университет.

Няма да назначат някой, който след време ще им ритне табуретката, я
Всичко завършило ИЗВЪН изброените заведения намира работа бързо без да се ограничава в националните граници

Същото не може да се каже за студентите от Американския (АУБ), Стопанският факултет на СУ, Техническият университет в София, Стопанската академия в Свищов, визуалните и социалните специалности в Нов български университет. Защо ? Много ясно. Бизнес света отвън не отговаря на образователното ниво вътре. Докато ги преквалифицираш, отиде първия милион.

Коментари в няколко блога от тази седмица ме навеждат на мисълта, че завършилите студенти в България нямат обяснение защо са го направили. Най-зле са отзивите от ТУ или всичко дето днес се води креативната класа, кодописачите.

Осемте точки на Антон К важат и за мен + образованието ми навън бе практическо подкрепено, ерго нямаше ден в който да не знам приложението на току що наученото.
Такова усещане в бг университет няма.

сега осъзнавам цифрите, които са ориентирани само за висше образование, но нека да погледнем цифрите за ОБРАЗОВАНИЕ. Разходите за ученик/студент в България от страна на държавата и частният сектор през 2004 възлиза 1821.2 милиона евро или около 4,25% от БВП, а е Европа се инвестира през 2004 5535.2 милиона евро! За изследвания данните са 0,50 % от БВП за България, 1,85% за Европа, 2,51 % за Германия.
Анализирайте проблемите от зародиш, защото една държава не се крепи на висшето си образование, а на средното и ако няма качествено средно такова, няма да има и качествени студенти. Процесите си влияят един на друг. Пък да не говоря, че образователната система не е ориентирана въобще към миграционните фактори и промяна на обществото, визирам над 700.000 цигани по неофициални данни на ЕУ и 400.000 по официални данни на НСИ!

хармония.асистентът с правилен мироглед разбира, че професорите му са тези, на които дължи своето съществуване и по тази причина той е част от тяхната плът и кръв. различаваме два типа академични хора според начина, по който изпълняват синовния си дълг. При първият професорите са наистина честни и благонамерени, отглеждат и образоват асистентите си с неподправена искреност, а накрая на живота си им оставят всичките си достижения и академични реликви. По правило тези професори благославят проектите на своите асистенти. И когато се оттеглят от активен живот, ние не намираме за странно и необичайно, че асистентите им поемат грижата за тях, каквото и да им струва тя. Такава е университетската природа. Когато се сблъскаме с човек, който зарязва своите неща, за да ни помогне или услужи, ние сме склонни да проявим прекомерна щедрост към него дори когато тя е насочена срещу собствените ни интереси. Какво да кажем тогава за дълбочината на чувствата между професори и асистенти? Нима тези чувства могат да се измерят? Но какво се получава,, когато професорите изобщо не са мили, а се държат по гаден и егоистичен начин, постоянно мрънкайки че заслужават всичко, което им принадлежи? Когато не дават нищо на асистентите си, а в същото време настояват за пълното им внимание? И когато постоянно се оплакват от тях, обвиняват ги за всичките си старчески неволи ии ги злепоставят пред хората? Дори такива ужасни стари професори заслужават да бдат почитани като учители. Тяхната злоба трябва да бъде укротявана, а старческото им оглупяване да се приема топло, без да се показват признаци на раздразнение. Това всъщност е истинската академична автономност и състрадание.

Нещата са доста сложни.
Това сочат и обширните коментари.
Не са виновни само ВУЗ-овете.
Не са виновни само фирмите,които не инвестират в образовани.
За,Бога,Братя,Работете!
Другото идва от само себе си.
И в България има успели,завършили и по обикновени университети и с по-обикновени преподаватели,същите, с по-ниско ниво на знания и преподаване.
Но кагато някои иска, образованието е само базата.
Другото е "джаст ду ит".

докато работех в су винаги съм се чудил на огромното разхищение на средства за безсмислени неща, ако се оптимизират разходите съм сигурен, че поне този университет може да е по-добър. има толкова бездънни ями, които гълтат много средства, има много дейности, които могат да се опитимизират в рамките на цялата институция, но няма кой да види нещата глобално, освен като общ бюджет и искане за повече пари