В момента няма връзка с този свят

Разбираемо е тогава, че според рейтинга работодателите не свързват университетите с някаква форма на престиж. Анализ на Българската стопанска камара, представен миналата седмица, показа, че качеството на работната сила спада през последните години именно заради нивото на образованието. Очевидно е, че университети и бизнес все така си говорят трудно, рядко и без особен интерес, което вреди и на двете страни дългосрочно. С две думи - нищо ново. Къде и защо обаче се къса връзката между бизнеса и висшето образование? Да чуем първо и двете страни.

Застинали в миналото

"Студентите, които излизат на пазара на труда, са неподготвени, а в голямата си част и неграмотни", категорична е Снежана Райкинска, изпълнителен директор на специализираната агенция за подбор в IT сектора "Булуърк". По думите й за 90 процента от хората, които излизат на пазара, бъдещите работодатели трябва да инвестират между 9 месеца и 1 година за скъпи обучения. Стига се и дотам университетът и дипломата да не играят особена роля при подбора на нови служители - просто защото бизнесът знае, че те не отразяват реално качествата и подготовката на кандидата. Причините според Райкинска се крият от една страна в ниското ниво на средното образование. В университетите, от друга страна, се преподават неща, които не са свързани с реалния бизнес, езиковата подготовка е слаба, а материалната база – остаряла.

Връзката между университетите и работодателите е заложена като условие още в документите за интеграция на България в ЕС, твърди политологът от Нов български университет Иван Начев. "Идеята е промяната в самата образователна система да бъде свързана с това какви кадри са необходими на българската икономика", припомня Начев. Според него обаче университетите са се откъснали от необходимостите на бизнеса, заради което и частният сектор не може да използва инструменти като стипендии и договори за стажове. Ако се вслушаме в мненията на завършили студенти, там намираме и друга причина за ниското ниво на образование - отношението на някои от професорите. "Голяма част от преподавателите са написали един учебник в най-добрия случай през 1991 г. и дотам спира и развитието им", смята абсолвент на УНСС, който работи в сферата на финансите. По думите му те ползват преподаването не за да учат студентите на нещо, а за да си продават учебника. Като се добавят и вече фолклорните препоръки за предпочитани марка алкохол, и малкото ентусиазъм на студентите се губи някъде към края на първата сесия. А това рефлектира и върху добрите преподаватели, които имат желание да развиват някакви умения у студентите си, но често срещат единствено апатия.

Няма кой да мисли за утре

"Университетите се движат бавно и са свикнали на едно сигурно, макар и ограничено, (държавно) финансиране", съгласява се ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Той обаче хвърля повечето вина върху отсрещната страна. "Само аз като ректор съм организирал около 6-7 срещи с бизнеса, от които нищо не излезе", казва Илчев. По думите му фирмите в България страдат от няколко много сериозни недостатъка. Първо - не знаят какви специалисти ще им трябват след шест-седем години (колкото е необходимо да излязат първите кадри на една нова специалност например), нито имат интерес към курсове за допълнителна квалификация на служителите си. Още по-лошо е положението с научните изследвания, които рядко привличат интереса на частния сектор.

"Връзката между бизнеса и висшето образование понякога се губи, защото всеки си гледа в своята чиния", смята доц. д-р Драгомир Бояджиев, преподавател в УНСС и основател на DB Interconsult. Според него образованието е откъснато от практиката, а бизнесът вади на преден план единствено ежедневните си нужди без да има стратегия как ще се развива.

Факт е, че няма нито една финансирана от бизнеса програма в български университет. Единствената българска компания, за която Илчев пък се сети да е търсила изследователска помощ в СУ (най-напред в класацията по научна продукция), е фирма за дограма.

Видима нужда и невидима ръка

Да сочиш другия с пръст е лесно, но заети да го правят вече години наред, университетите и бизнесът изпускат по-важното. В един отворен европейски пазар, на който конкуренцията е смазваща, а битката за талант - непрестанна, те са малки играчи без особен шанс за успех. "Университетите и работодателите се нуждаят и зависят един от друг и играта на "кой е виновен" няма да им реши проблемите", коментира за "Капитал" Хуан Мануел Морено, старши експерт по въпросите на образованието в Световната банка. Борис Тачев, директор "Човешки ресурси и администрация" в Globul, които назначават на работа над 30% от участвалите в стажантските и стипендиантските им програми, също е на мнение, че "взаимодействието с университети дава възможност на бизнеса да влияе върху подготовката на младите хора в насока, която би била успешна и печеливша".

Няма съмнение, че за да отговаря на непрекъснато променящата се среда, образованието трябва да е динамично - обновяване на програми, търсене на лектори от практиката, мобилност на студентите, дори формиране на печеливши дейности, които да издържат науката. Неща, които доста български университети като че ли са забравили. Самият Илчев посочва, че университетското издателство - печатница на СУ, няма нито един спечелен проект от европейски програми, при положение че има цели издателства в България, които се издържат изцяло от преводи на книги по такива проекти.

Българският бизнес от своя страна няма нито възможностите, нито желанието да бута университетите към по-пазарно поведение. Това могат да правят големи компании като HP и асоциацията на гръцките банки например (виж карето), но те са единици. Което оставя тази роля на държавата. Причината университетите да се вълнуват слабо от реализацията на студентите им е, че субсидията им не зависи от това. "Въпросът не е толкова, че държавата отделя малко пари за образование, а в това, че се опитва да раздели тези пари поравно между всички, независимо от качеството", смята и проф. Илчев.

Настоящият рейтинг може да се окаже стъпка в тази посока - при представянето му министърът на образованието обяви, че от средата на следващата година университетите ще бъдат финансирани по качество и реализация на студентите. Но има нужда от още. Всеки университет може да преценява какви програми да поддържа, но не би било излишно държавата най-накрая да определи няколко приоритетни области, които ще са й важни за ръста през следващите години и в които е готова да финансира активно добри идеи и програми. Тогава ще има истински мотив различните висши училища да се състезават с платформи. Тогава би могло да се случи най-накрая и сътрудничество с бизнеса в разработването на учебните програми, хора от компаниите да започнат да водят упражнения в университетите, да се обсъждат и реални казуси, а стажовете да носят истинска стойност. Така студентите биха имали и по-плавен преход към работна среда - с курсове, контакти и практики вместо с удар в лицето, който да им съобщи, че "няма идеална работа". Защото няма и идеални държави, но има такива, които опитват и такива, които не.