Истинският смисъл на матурите
За първата болезнена крачка към връщането на дисциплинирано усвояване на знанието
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Три пъти "ура" за министъра на свършената работа! Каквото и да си говорим за матурите, колкото и да ги харесваме или критикуваме, едно не може да се отрече - един министър свърши една работа.
Даниел Вълчев каза, че ще въведе матури. И ги въведе. И дори проведе. Звучи просто, но не се случва често. Разбира се, че преди да бъдат въведени матурите, трябваше да се извършат множество други неща, но нека не се отдаваме на това любимо национално занимание мрънкането и да признаем, че една свършена докрай работа е по-добре от десет свършени наполовина и сто в процес на задълбочено обсъждане.
Провеждането на матурите показа преди всичко, че е възможно да се провеждат неща. Че на тези матури им предстои сега да бъдат усъвършенствани, развивани, обсъждани, няма съмнение. Няма съмнение и в това, че обществото трябва да постави матурите в някакъв контекст. Този въпрос има два очевидни отговора и няколко не съвсем очевидни.
Доста се говори за това, че матурите са важни, защото са външно оценяване и дават представа за това кой къде е и кое училище е добро и кое не. Това е така донякъде, но подобна интерпретация на матурите е малко цинична. Ако основната ти цел е да разбереш
Кое училище колко е добро
няма защо да го правиш на гърба на учениците. Има далеч по-евтини и безболезнени начини. Ако направиш един тест от типа на PISA или TIMSS (това са тия тестове, които ни казват от години много тревожни неща за българското образование, а ние не реагираме), ще получиш по-добри резултати за стандартите на образованието и няма да товариш децата с изпити.
Доста се говори и за това колко хубаво е, че като има матури, приемът в университетите ще се канализира и стандартизира, ще бъде по-честен, по ефективен и по-ефикасен. Дали това е така, не е сигурно. Сигурно е обаче, че на матурата не бива да се гледа предимно като на улесняваща университетите кандидатстудентска процедура. Университетите няма какво да ги мислим, те не са деца и могат спокойно сами да си изработят приемни процедури и да си ги провеждат.
Дисциплиниращ фактор
Матурите са първата болезнена крачка към връщането на дисциплинирано усвояване на знанието. Крачка на принципа каруцата пред коня, но крачка в правилната посока. Матурите са дисциплиниращ фактор. Добро образование без дисциплина не е възможно. Може да прозвучи пресилено, но ако изследваме задълбочено образователните стандарти в България - сега и преди 20 години - ще открием, че единственият сериозен отрицателен фактор сега в сравнение с преди 20 години е липсата на дисциплина. Днес има свобода на словото, необятен достъп до информация, компютри, целият свят е в дланта на всеки тийнейджър. Всичко е по-добро. Всичко с изключение на дисциплината. Това не е интуитивно заключение. Ако се вгледате в докладите PISA и TIMSS, ще видите, че (а) България има най-голям спад в училищната дисциплина от всички изследвани страни и (б) всички останали фактори, изследвани там, са си, общо взето, наред.
В някакъв смисъл матурите напомнят на веселата шопска приказка: "То пак ще си стане каквото си беше, но много зор ще видим." Напомнят ми и на още една приказка, която баба ми Надя обичаше да ми набива в главата: "Повторението е майка на знанието." Тези две изречения биха могли спокойно да очертаят добрия път за решаване на най-тежкия образователен проблем в страната. Бих казал и най-тежкия политически проблем на България. Ниските образователни стандарти.
В България 28.8% от 15-годишните са почти неграмотни. (Пак според PISA.) Те дори и да знаят буквите, и да могат да разчитат думите, не разбират много ясно изреченията. В Турция този процент е малко над 10%. Сигурно, ако запиташ един политик дали това, че България, членка на ЕС, е три пъти по-неграмотна от Турция, страна, която смятаме, че няма място в ЕС, той ще ти отговори или, че това са лъжи, или че това е много сериозен политически проблем. И наистина е. Като имате предвид, че около 10%, при това най-способните, от завършващите средно образование заминават в чужбина, може лесно да пресметнете какво става на националната сцена. Средностатистически България и Румъния са драматично по-неграмотни от средноевропейските стандарти. България обаче е страната с най-рязко падналите стандарти. Когато говорим за национална сигурност, неработещо законодателство и съдебна власт, за мафия и организирана престъпност, за унищожаване на природата, безразборно строителство или който искате "сериозен" политически проблем, трябва да го разглеждаме в контекста на националната неграмотност.
Неграмотността захранва обилно всички тези проблеми. И ако някой иска да ги реши, трябва да запретне ръкави и да натопи ръце до лактите си в образователната бъркотия на България. Именно тук матурите са важен механизъм. И така би трябвало да бъдат развивани в бъдеще. Те са отправна точка, от която може да започне да се реставрира
73 коментара
Убава статия, даге!
Напълно съм съгласна, това е стъпка в правилната посока!
Докато ни учат учители, получаващи по 400 лв. заплата, с която не могат да си платят тока, парното, водата... няма да има подобрение в системата на образованието. Не може да искаш от специалист с висше образование да работи добре в ЕС за 200 Е заплата!!!
Ей, хора! Защо толкова се оплакват родители и младежи от матурите? Учила съм в Квебек 11 години, и там всяка година се държат държавни изпити по всички предмети за всички класове, без право на избор на предмета. Единствената разлика е, че оценката от държавния изпит формира част от финалната годишна оценка за годината по всеки предмет. Какво толкова се оплакват, да си сядат на каквото трябва и да почнат да учат нашите младежи. Разбира се там се преподава с цел изпълнение на критерийте определени от министерството на образованието и изненанди няма на така наречените матури...но все от накъде трябва да почнем тук в бг.
А какво ще кажете на твърденията, че на много места яко се е преписвало?
Скъпи ми г-н Попов, ако си мислите, че "стъпката в правилна посока" не е препъване - според мен сте в доста голяма заблуда. Веднага ще кажа защо.
Първо - още миналата учебна година имаше матури (пробни, незадължителни), чиято цел в едни нормални държави е да се стиковат изискванията за количествена оценка по различните предмети, да се отиграят техническите положения и т.н. Каква поука си взеха от МОН и специално "реформаторът - седенковец" Д.Вълчев? Никаква!
Защото - във всички училища е имало занижени изисквания към квесторските задължения, до последният момент не се знаеше алгоритъма, по който ще се изчисляват резултатите на учениците, после като се разбра - смях! Трябваше да се изчакат всички изпитни работи, да се види кой какви ги е свършил и тогава, за да не излязат многото двойки и въобще ниски оценки, се взе решение каква да бъде скалата на измерване!?
И така, определен брой точки отговарят на определена оценка по всички предмети(напр. 15 верни отговора на теста отговарят на оценка "3" ), само че едно е теста по история, друго по математика, български език....
Дааааа, г-н Попов, нещата са доста различни с идеята, която се опитвате да внушите. Няма геройство, нито герои тук. Всичко е зле замислена, зле свършена работа.Но това е типично за годините на управление на този.... доцента.
А, и матури си е имало и преди. И аз съм имал матури, може би и вие, така че да не обиждаме Д.Вълчев с незаслужени похвали. Той не го заслужава.
Статията ми се струва доста непрофесионално написана. Основните й тези са непотвърдени логически. Пример за това е, че твърдите - Има по-добра форма на проверка на училищата, това са "едни други тестове" , но не обяснявате какви са, което значи, че читателите трябва да се доверят на вашата преценка, което е много некоректно или да отидат в гугъл и да почнат да се ровят, за да разберат за какво иде реч. Също така твърдите, че дисциплината е била по-силна преди, а по-слаба сега, от къде знаете това ? Не виждам данни, а дори и да има данни можем ли да сравняваме данните за едно и също нещо в период от 20 години, преди и сега все пак има различни форми на дисциплина. Това предположение е направено на основата на лична субективна преценка, вероятно повлията от постоянно оплакване на всички за липсата на дисциплина.
@Ученик
Тук --http://www.capital.bg/show.php?storyid=405447-- можете да прочетете за тестовете PISA, макар според мен Юлиан Попов да ги е описал добре - това са международни стандартизирани тестове, чиито последно издание показа някои доста обезпокоителни неща за българското образование.
Статията е наистина добра сперед мен - завършил съм преди 5 години (вече завърших и университет). По самата статия като цяло няма какво да се добави, за което авторът има моите поздрави :) Относно коментара на Фокси:
...........................
Защото - във всички училища е имало занижени изисквания към квесторските задължения, до последният момент не се знаеше алгоритъма, по който ще се изчисляват резултатите на учениците, после като се разбра - смях! Трябваше да се изчакат всички изпитни работи, да се види кой какви ги е свършил и тогава, за да не излязат многото двойки и въобще ниски оценки, се взе решение каква да бъде скалата на измерване!?
И така, определен брой точки отговарят на определена оценка по всички предмети(напр. 15 верни отговора на теста отговарят на оценка "3" ), само че едно е теста по история, друго по математика, български език....
.........................
Прав/а си напълно, НО никой не казва, че всичко е свършено в българското образование, а точно обратноно - просто, че това е 1 стъпка в правилната посока. Моля не критикувай автора за това, че бегло си прочел/а статията. Ако не си спомняш матурите ги готвят май от поне 10 години, за това поздрави за свършената работа макар и непълна да е тя.
На мен ми се струва, че не е добро описанието "това са международни стандартизирани тестове, чиито последно издание показа някои доста обезпокоителни неща за българското образование." . Тезата тук е, че едните са по-добри от другите, но ние няма как да разберем дали това е така или не. За да можем да преценим ние трябва да знаем какви са прилики и разликите с матурите. В направеното описание единствената разлика е, че едните са международни, а другите не. Иначе добро описание може да се намери на много места в нета, но за какво ни е да четем Капитал, ако можем да намерим всичко в гугъл, до колкото знам редакторите не са се спряли на някакъв новинарски формат, а на анализаторски.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.