Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Може да звучи странно и дори еретично в ерата на новите технологии, но панаирът на книгата всъщност е доста посещавано събитие. Дори в късния делничен следобед пред почти всеки щанд се тълпят хора. Някои са дошли да разгледат просто за удоволствие, други търсят отдавна чакани книги. Сред тях преобладават хора на средна възраст и пенсионери, тук-там се разминаваме и с по-млади. Ученици обаче почти не се срещат. Те са в близкия мол, в запушеното кафене зад ъгъла или пък вкъщи пред поредно клипче от vbox7. В тази връзка резултатите от международното изследване PISA* на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които излязоха тази седмица, няма как да са изненадващи. Изводите, че голяма част от българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания, се потвърдиха най-малкото от матурите през последните три години. Всички те говорят за една образователна среда, която не разбира езика на учениците и не може да привлече тяхното внимание, за немотивирани учители и незаинтересувани родители, за държавно управление без визия и воля за ефективни мерки.
Проблемите обаче съвсем не се само в класната стая. Те се просмукват през прашните библиотеки, минават покрай безинтересните за децата музеи и стигат до обществото, което им предлага нищо повече от фалш.
"Не съм изпускал панаир от две години. Идваме, защото тук има страшни отстъпки и доста интересни неща." Павел** е осмокласник в столично СОУ и най-вероятно е един от малкото (под 14%) български ученици, които спадат към най-високите нива по четивна грамотност според PISA. Той разказва, че обича да чете основно исторически романи (в момента е на вълна Филипа Грегъри и "Шутът на кралицата"), има особено мнение за българската литература и купува книги за коледни подаръци. Дошъл е на панаира заедно със Силвия, която си пада по романтични романи и току-що е привършила "Любовта на Божур" на Лиза Сий. Силвия е деветокласничка в частно училище и си обяснява резултатите от PISA с новите технологии, които отнемат по-голямата част от времето на връстниците й. "След компютрите книгите са вече нещо като втора ръка", споделя и Павел. За повечето му съученици "четенето е нещо тъпо, нещо, което възрастните правят".
Един етаж по-нагоре срещаме група момчета от 11 клас, които са дошли да търсят тоалетна, но по пътя се спират пред щанд с конструктори. Техните асоциации за нещо за четене се изчерпват с вестник "Телеграф", програмата за телевизията и етикетите на кроасаните. На шега споделят, че последно са чели книги преди десет години и си спомнят за "Пипи Дългото чорапче" и две отхвърлени страници от "Ян Бибиян". В шегата им обаче прозира голяма доза истина. Младежите, които след година би трябвало да завършат средното си образование, спадат към тези над 40 процента български деца, които са функционално неграмотни - могат да четат и пишат, но не осмислят и тълкуват смисъла на прочетеното.
Образование без цел и посока
Причините за този огромен проблем могат да се търсят буквално навсякъде - в дискредитирането на учителската професия и загубата на авторитет на преподавателите, в липсата на дисциплина в клас, в нежеланието на родителите да участват в учебния процес. Ако трябва да се степенуват обаче, на първо място би се наредила закостенялата система на преподаване. Според доцента по литературна теория в Софийския университет Димитър Камбуров (интервю с него можете да прочетете тук) по литература например се стига до абсурдното положение от децата да се очаква да критикуват капитализма и да хвалят соцреволюцията, при положение че родителите им са предприемачи, а идеите за социално равенство са публично осмени като позорни, глупави и чужди на човешката природа. По думите му именно липсата на разкрепостеност в преподаването на литература (или отърсването от необходимостта да се идентифицираш с всичко, което четеш и разбираш) води до неспособността на българските ученици да четат и разбират текст, да извличат информация от него и да правят нещо с нея.
Любов Георгиева, мениджмънт консултант, който провежда обучения на родители и учители с техники за работа с новите деца, намира основния недостатък на българското образование в това, че се случва без лични изживявания. "То е направено, за да възпроизвежда информация без грешка. Никой не очаква от децата да разберат", смята тя. Ключова роля тук играе академичният начин, по който се предават знанията, и липсата на каквато и да е било връзка с реалния живот на децата. Още повече че децата не се поставят в ситуация да търсят решения, а вместо това правилните отговори им се изливат наготово. Това няма как да ги формира като личности с умения да общуват, да работят в екип, да си поставят цели и да се справят с проблеми - качества, които са жизнено необходими най-малкото след края на 12 клас. "Учителите спешно трябва да направят своята трансформация, защото миналото няма как да стане бъдеще", е мнението на Любов Георгиева.
Промяната в образователната среда не може да се случи и без намесата на държавата. Училищата трябва да бъдат поставени в конкурентна среда, а на педагогическите екипи трябва да се даде възможност сами да определят учебните си планове и програми. Само така те ще започнат реално да се състезават за ученици и по този начин да повишават качеството на образованието си. Няма и две мнения по въпроса, че по-високите учителски заплати гарантират повече ангажираност на колективите, а с това и по-високи резултати. В тази връзка думите на генералния секретар на ОИСР Анхел Гурия при представянето на резултатите от изследването, че "добрите образователни резултати са силна предпоставка за бъдещ икономически растеж на страните", трябва може би да висят над бюрото на всеки един български управляващ.
Няма връзка с този свят
Докато образователната система е застинала на едно място, децата я изпреварват с години напред. Те израстват с нови технологии и свикват да възприемат информацията чрез игра и картинки. "Мозъците им са устроени по различен начин, сетивата им са много по-изострени, способни са да поемат много повече информация от нас, а ние ги караме да учат линейно", коментира Любов Георгиева. Според нея това е причината те трудно да възприемат и осмислят традиционния тип информация. А старомодният начин на преподаване на учителите с гръб към децата, докато пишат на дъската, няма как да задържи вниманието на будните младежи. Георгиева разказва, че в Тайван например децата от първи клас учат чрез проекти. Ако например имат за задача да опишат своя свят, правят видеоинтервюта с роднините си, след това правят презентация пред класа и родителите си. Така те се чувстват лично ангажирани с това, което трябва да свършат като задача.
Средата, в която живеем, също не помага особено за културното развитие на децата. "Когато виждаш, че героите на деня са най-безскрупулните, най-циничните, най-необразованите, най-безпомощните езиково и културно люде, на които се кланят и политици, и медии, това няма как да те вдъхнови особено да преуспяваш в училище", коментира Димитър Камбуров. Откъдето логично следва и друг извод от изследването - близо четвърт от участвалите в PISA български ученици твърдят, че за тях четенето е загуба на време.
Откровено за книжчицата
Няма и до какво друго заключение да стигнат, ако прегледаме част от задължителната литература в училище. Докато единственото, което вълнува тийнейджърите, е кога ще излезе новата част на "Здрач", в училище им се налага да разсъждават върху "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак. На следващата година се срещат с "История славянобългарска" на Паисий, а гимназията ги изпраща със "социалните и исторически прозрения в творчеството на Смирненски" (от учебно помагало по литература). "За да се повиши престижът на четенето, трябва на първо място да се върне игровият момент в него, да се върне забавата на разгадаването и декодирането на текста", смята Димитър Камбуров. Или по думите му "за да разбереш какво ти казва Шекспир и какво ти казва Бойко Борисов, трябва да имаш принципно сходна нагласа да търсиш някакви скрити планове, някакъв подтекст, някаква налична, но умишлено или не прикривана информация". Това означава също учителите да се отърсят от повтаряните дълги години клишета, като например националистическите за свободата и смъртта в творчеството на едва ли не всеки втори български автор, и да започнат да говорят на езика на тези, които би трябвало да ги слушат.
По темата работи и:
Зорница Стоилова
* PISA изследва нивото по четене, математика и природни науки сред 15-годишните ученици от общо 65 страни, като акцентът тази година е върху четивната грамотност. От България са участвали 4508 ученици от 179 училища, основно от девети клас.
** Имената на децата са сменени.
25 коментара
Поздравления за авторката на тази статия!
В този ред на мисли, БНТ в края на 2008 г. си постави амбициозната задача да провокира интереса към четенето от страна на младите хора със стартирането на формата "Голямото четене", който беше по лиценз на БиБиСи. Той продължи шест месеца освен с предавания, а и с много други инициативи.
Е, предвид настоящото изследване, също и проучването на в. "Капитал" за продажбата на книги след приключването на проекта, представено ни в статията "Малкият ефект от "Голямото четене"", и рейтигнгите за 50-те най-гледани предавания, които се публикуват всеки месец (нито едно от предаванята на ГЧ не попадна в тях), както и много малкото статии, посветени на този формат, които успях да прочета при сърфирането си в Интернет (изключвам статиите, публикувани в медиите, медийни партньори на кампанията) - повечето от тях негативни, най-вече заради избора на "Под игото" за любим роман на българите, въпреки че този избор не може да се приема за категоричен, а и достатъчно представителен, за да се правят генерални заключения (а такива бяха направени) за това чете ли българина и какво - и заради проблемите с отчитането на гласовете в сайта на кампанията, и заради регламента, позволяващ един човек да гласува повече от един път за една книга в рамките на един ден, а и заради броя на подадените гласове (около 150 000 гласа - като това са подадените гласове, а не броя на зрителите, участвали в гласуването), показва, поне според мен, че този формат не е постигнал целта си. Това не попречи, разбира се, организаторите на формата от БНТ да продължават да твърдят и до ден днешен - с помощта на медийните си партньори и приятели, че проектът бил много успешен - може би имат своите основания, но в какво се изразяват те?!
Сега се подготвя нов сезон на този формат - "Малкото голямо четене", посветена на откриването на любимата книга на децата на възраст от 6 до 16 години, който, доколкото знам, ще стартира в началото на следващата година. В първия сезон на формата "Голямото четене" - около петнайсетина детски книги се класираха в първата стотица. Не вярвам, че този формат ще има по-голям успех от първия сезон и ще провокира младите хора да четат, както не го направи и първият. И не вярвам, че това е начинът - чрез такива сезонни проекти, в случая провеждащи се през две години, да се пробуди интересът на все повече млади българи към четенето!
Според мен БНТ трябва да помисли за седмично младежко предаване, посветено на книгите, което да се излъчва в гледаемо време и да е достатъчно атрактивно и същевременно полезно, за да привлече вниманието на младите хора към четенето. И сега има седмично предаване, всъщност то беше само за книги доскоро, сега е за култура - "Библиотеката" - но то според мен е малко елитарно, излъчва се в не особено подходящо тв време, и конкретно за книгите си мисля, че е по-скоро с рекламна цел...
http://polit-analizi.blogspot.com/2010/12/blog-pos
Резултатът с незаинтересованите от образованието деца се дължи на фрапантно некомпетентните образователни "реформи". "Реформи", при които средствата за образование (подобно на тези за наука, здравеопазване, пенсии и какво ли не още друго) непрекъснато са рязани. На практика, закрива се всичко с обществен характер и държавата се насочва към мизерстващия "трети" и "четвърти" свят.
"Реформите" в образоването (и навсякъде другаде днес) са "реформи" за пари и не стимулират интереса на учениците да учат и сами да дърпат напред, а залагат на принудата и на зубренето. Ако в много далечното минало почти всяко селско дете е ходело с много голямо желание на училище, защото е научавало множество интересни за него неща, днес образованието е високотехнологично - изисква ЗАДЪЛЖИТЕЛНО присъствие на техника (компютри и други, които ги има в почти всеки дом, но отсъстват от училищата). Днешните деца не изпитват никакъв интерес към училището и към ученето, а инвестициите в актуална техника у нас са невъзможни, защото нашите "реформи" само се чудят, как да свиват още и още и така фрапантно ниските средства за образование у нас.
Трябва да има по-голяма свобода. Всеки човек харесва различен вид книги, както и различна музика/филми и т.н. И докато при вторите ествествено има свобода, поради това че реално не се изучават в училище (въпреки че има предмет музика, той е доста различен от това, което всички разбираме под музика), докато при литературата има цензура. В днешно време ги няма часовете свободно време на миналото, има тик-такащ часовник, който отброява минутите до следващата задача или събитие. Единствения начин да се стимулира четенето, извън семейството, което явно не е достатъчно за всички, е училището. А точно там учениците буквално биват заливани с материал за четене, който не на всеки е интересен. Може да са класически български книги, може да е всичко, но трябва да е в рамки. Нека има и някакъв друг поглед върху книгата, нека всеки ученик да може да напише проект върху книга, която той лично харесва. Тогава книгата може да стане наистина интересна, което я прави желана.
Предлагам на лицето СТАНИСЛАВ ЯНКОВ да му бъде ограничено/забранено да пуска линкове в постовете си или да му бъде ограничено потването до 10 коментара под статия!
Писна ми от него!
Не е демократично, но нямам друга идея за такива нахалници ала ЯНЕ ЯНЕВ!
(+) подкрепям идеята
(-) неподкрепям идеята
Чета сигурно е 20-та статия, която да пояснява проблемите на българското образование. Чета за остарялата методика, за неразбираемата литература, за липсата на подход, за неосъществената интеграция на нови технологии, за неразбираемите учебници и ниските заплати... И съм съгласна. Тези проблеми съществуват. Но ми се струва, че изпускаме нещо. За да приложиш каквито и да е методи, трябва да имаш "публика", която да е готова да сътрудничи... С други думи, няма ли го желанието за наука, няма ли поне малко дисциплина, не можем да очакваме никакви чудеса от българската образователна система.
До коментар [#4] от "Oven":
http://polit-analizi.blogspot.com/2010/12/blog-pos
Има точка в изискванията за пускане на коментари в сайта, според която трябва да пишеш по темата на статията, под която е коментара ти. Твоят коментар с номер 4 отговаря ли на тази точка? Защото моят коментар с номер две отговаря НА ВСИЧКИ изисквания на сайта. Какво да те правя сега? Да те докладвам ли за нарушението? :) Няма да се занимавам с подобни глупости, защото дори не ми пречите. Живейте! (В интерес на истината, над 70 % от коментарите в този сайт, както е при всеки интернет-форум, са елементарни и буквално безполезни. Те спокойно биха могли да се заличат, а собствениците им да бъдат ограничени до пускането само на един, максимум два коментара, за да не развалят доброто впечатление от сериозните статии на "Капитал", ама...)
Не можете да ме опровергаете аргументирано и все налитате на цензура! Това ли е единственото спасение на всички, които не са в състояние да напишат нищо смислено?! :))))
Впрочем, "Oven", това единствения ти профил тук ли е или... Защото моят е само един и заставам със собственото си име зад всичките си твърдения! :)
До коментар [#5] от "reality":
http://polit-analizi.blogspot.com/2010/12/blog-pos
Интересът на публиката и нейното сътрудничество се култивират (нека не забравяме, че тук иде реч за деца, а не за програмируеми машини). И това е задължение на първо място на образователното министерство (проявява се в кадърните образователни планове, реформи и материално осигуряване), след което (на второ място) и на учителите. Ще си позволя да пейстна коментар на "klein blue" под сроден материал на "Капитал", който коментар счетох за толкова ценен, та даже си го и копирах! Ето го и коментара:
"От няколко месеца децата ми не учат в българско училище. За пръв път ги видях с книга. Може да ви е смешно, но в училище награждават с близалка, този, който най-добре е резюмирал писмено последната прочетена книга. Най-лудият е определен за нещо като пазач на тишината в училищната библиотека и се гордее с тази си (иначе нелепа) длъжност, която упражнява доброволно в междучасията. Домашните им са главно да направят презентация, да прочетат нещо в някой сайт. А изпитите - веднъж на семестър, отново са линкове към сайтове и теми, по които да се подготвят. Учебници няма. Родителите получават същите указания за изпита и са подканени да помогнат. Не става въпрос за това, че децата не могат сами. А за идеята, че всички сме ангажирани с тяхното образование. Цялата култура на учене е друга и в центъра й е "научи ме как да уча".
Наблюдението на сина ми: "Мамо, за пръв път виждам учител по математика да кара БМВ". Учителят е готин и горд, забавлява се, харесва му да работи това, което работи. И още нещо. Като закъснеят за училище, или избягат от час (което всъщност е непознат феномен) на личната им страница в училищния уебсайт пише: закъснял с 15 минути, няма извинение.
Зад всичко това стоят системи, дисциплина, друг вид финансиране. И не е чак толкова трудно. Говорим за близалки, компютри, признаване на труда на учителите и на факта, че всичко това не идва безплатно."
Капитал пак се опитват да пробутват пазарните малоумия като решение на проблемите. Защо първо не проверят, има ли такава "конкурентна" среда в първите в класацията. Например в Корея и Финландия. Но е много по-лесно да се дрънка наедро без факти, нали? :)
До коментар [#8] от "|":
Парите, които се дават във Финландия за образование на дете, са просто невъзможни за България. Факт. Освен това финландците са спокойни, възпитани и трудолюбиви (също факт), което се отразява на икономиката им, и индиректно (имат пари) и директно (старание на учители и ученици) на образователната им система.
Само за информация, във Финландия идеята още от детската градина чак до края на гимназията е, че всеки ученик, който изостава, трябва да бъде подпомогнат с много внимание. Някои дори се оплакват, че това кара децата (особено в по-малките класове) да правят проблеми само и само да им се обърне внимание колкото на проблематичните деца. И във всеки клас има по трима учителя на 20 ученика. А за да си учител е нужна магистърска степен по предмета плюс висше по педагогика. Абе много е добре ама това изведнъж е невъзможно да стане при нас, дори и да имаше пари, поради липса на кадри.
До коментар [#7] от "Станислав Янков":
Образователно министерство може само да изготви учебен план. Този план, за съжаление, не води по презумпция до по-заинтересовани, любознателни и дисциплинирани ученици (колкото и да ми се иска да е така). Не оспорвам факта, че много неща от този образователен модел трябва да се променят, но също така и осъзнавам, че демонизирането на Смирненски, Вазов и Йовков не е решението на проблема.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.