Книга в кашона

Дух и форма

По въпроса за функцията, която площад "Славейков" трябва да изпълнява, мнозинството от търговци, клиенти и обикновени минувачи преплита мненията си около една теза - да не се променя. "Когато нещо ми трябва, идвам тук", категорично заявяват купувачите. Като доводи в полза на статуквото се изтъкват разпознаваемостта на мястото и неговата популярност не само в столицата, но и в другите градове от страната, та дори и зад граница.

Макар модернизацията и оптимизирането принципно да не намират критици, според някои архитекти "самоорганизиращият се принцип на градската среда" трябва да се запази. "Аз по-скоро бих култивирал тази функция, бих я оформил, но в никакъв случай не бих премахнал стихийните сергии. Това е въпрос на традиции, които градът създава", коментира братът на премиера арх. Георгий Станишев. По думите му, макар подобни стихийни пазари да има и в Париж и Берлин, те не носят интелектуален характер - фактор, който придава на столицата ни уникалност.

Идеята за колорита на книжния пазар обаче не се споделя от всички. "Моето мнение е, че той трябва да се реформира и да добие по-европейски вид, а не като сега - на нищо не прилича. Като мине човек през пазара, нито масите са естетически добре изглеждащи, нито търговците имат условия за съхранение на книгите вечер, а ги прибират по кашони ", твърдо застава зад преустройството главният архитект на София Петър Диков, като допълва, че ще настоява общината да отпусне средства за реновация и реконструкция. Въпреки че, както сам признава, е скептично настроен към идеята за обществена дискусия за бъдещето на площада, той смята, че подобно обсъждане би било полезно, защото " в много от случаите гражданите имат по-вярна визия от професионалистите".

Арх. Георги Кътов от I/O Architects също поставя мнението на хората в центъра на вземането на решение за функциите на мястото. И според него в сегашния си вид "Славейков" е " грозен и смисълът от него не е голям, защото там се продават същите книги, които се продават в книжарниците". Кътов смята, че столицата страда от огромна липса на публични пространства, която е и в основата на популярността на моловете като места за срещи. За да се постигне оптимално решение за централния столичен площад, правилният път е да се организира архитектурен конкурс, убеден е той.

Възможното решение

Липсата на места за срещи и разговори е основен проблем на градското пространство и според архитектите от Fordewind Architects - Борис Енев и Евгения Ходкевич, които работят и в София, и във Виена. Те са на мнение, че в моментния си вид актът на продаване и купуване на книги измества онова, което се крие зад литературата - мисленето. Отчитайки обаче сантименталната роля на площад "Славейков" като "трогателен остатък от времето, когато четенето беше съществен елемент в живота на гражданите", архитектите са категорични, че мястото трябва да запази функциите си, но и да поеме първоначалното си предназначение на място за срещи и обществени събития - своеобразен citylounge.

Предложението им е за частично въвеждане на второ, почти ландшафтнo ниво на площада чрез система от рампи и платформи. Според тях по този начин в горната част ще се създаде желаното място за отмора - с пейки в близост до короните на дърветата, с възможност за малка градска сцена, а в долната рампите ще формират организирано и ясно обособено пространство за книги-павилиони, билетен център и дори литературно кафене. Архитектурната им идея предвижда линията, дефинирана на пл. "Славейков", да бъде продължена към и в безистените около площада - за да се приобщят и тези обществени места към публичното пространство (вж илюстрацията).

Всичко това на този етап е в сферата на пожеланията. В сивата реалност на настоящето книжният пазар "Славейков" се е превърнал в естествен символ на прехода и на тази София, която познаваме. Образ на статуквото. С бездомните кучета, със забързаните хора, с булевардните търговци с пренебрежително-нахално отношение към клиента, с културата, прибрана в кашони от банани, с търкалящите се фасове и найлонови торбички, с продажбата на нелегални стоки. Интересно е, че все пак никой все още не смее да закрие пазара.