Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Съвети за съкратени
- Опитайте се да реагирате професионално, а не емоционално, когато ви съобщават лошата новина.- Консултирайте се с юрист, за да се възползвате от всичките си права за компенсация, предвидени в трудовия ви договор.
- Постарайте се да запазите нормални делови отношения с работодателя. В съкращението често няма нищо лично и не е изключено след време отново да имате възможност да се върнете на същото място.
- Преди да започнете да търсите нова реализация, на първо място трябва да излезете от ролята на жертва и да промените вътрешното си състояние. За да се съвземете по-бързо, можете да се възползвате от мотивационните обучения, предлагани от бюрата по труда например, да потърсите съветите на психолог или кариерен консултант.
За средни и висши мениджъри
- Важно е да минете през изходящо интервю, за да сте наясно какво кара компанията да се раздели с вас. Дори да няма такава практика в организацията, настоявайте за обратна връзка от мениджъра. Нещата, които ще научите от този разговор за себе си или за бранша, могат да са важни за по-нататъшната ви стратегия.- В случай че сте освободен заради стеснение на пазара, а не заради липса на компетенции, проучете кои сектори са в добро здраве и къде се търсят хора,
за да може да се преориентирате.
- Ако обаче причината е неубедително представяне, би трябвало да помислите как да се развиете. Моментът е подходящ да потърсите програми за специализация или преквалификация или курсове за придобиване на личностните умения.
- Ценни насоки за ориентация могат да предложат консултантските агенции. Някои от тях следят отблизо и заплатите, което ги прави компетентни да отговорят на важния въпрос: "Колко да поискам?". Някои от тях предлагат и различни психологически и личностни тестове. Те ще ви помогнат да си изясните къде е потенциалът ви.
- При никакви обстоятелства периодът на безработица не бива да надхвърля шест месеца. Защото през това време професионалистите губят контакти и реална представа какво става в сектора, колкото и да се опитват да се поддържат във форма.
- Използвайте мрежата си от контакти. Не се притеснявайте да говорите с познатите си и да потърсите от тях съдействие за подходяща реализация.
- При липса на всякаква друга приемлива възможност решението може да е работа на проектен принцип в консултантския бранш. Така оставате на пазара, печелите пари, развивате се личностно и професионално и в същото време продължавате да си търсите постоянна работа. Бихте могли да помислите и за стартиране на собствен бизнес.
За експертни позиции
- Информирайте се какви са последните тенденции в писането и оформлението на CV. Помислете как да представите знанията и уменията си по подходящ начин в новата форма.- Помислете кои са широко приложимите ви умения и на какви позиции в какви компании могат да са ви полезни.
- Регистрирайте се в бюрата по труда. Възможно е някоя компания да търси там хора именно с вашите квалификации.
- Помислете как да си осигурите онлайн присъствие. Регистрирайте се в различни кариерни сайтове и професионални социални мрежи. Потърсете информация за полезни стратегии за търсене на работа в интернет.
- Бъдете гъвкави. Икономическата криза и причинените от нея съкращения налагат да се примирите с предложения за по-ниски позиции от очакваните, които съответно са обвързани и с по-ниско възнаграждение.
- Когато изгубите работата си, преценете кои са най-важните ви финансови задължения. Ако спешно се нуждаете от нов източник на доходи, разгледайте какви са възможностите за временна заетост.
- Проучете каква е актуалната информация за средното заплащане за желаната от вас позиция.
"Работата е като шапката, която слагаш на главата си. И дори да си без панталони, не се
Цитат от филма "Аризонска мечта"
Във времена на криза мисълта да се "оголиш", оставайки без работа, е сред онези, които те карат инстинктивно да чукнеш на дърво. И все пак не при всички заклинанието "хваща". Въпреки розовите очила на министър Емилия Масларова фактите сочат, че липсата на постоянна работа е вирус, взел повече жертви от свинския грип - без да се съобразява с възрастта, позицията и финансовия статус. Заразеният сам търси своя антидот и преценява колко дълго може да издържи и какво може да жертва в името на оцеляването. Всеки реагира по собствен начин и проявява различна склонност към компромиси – разбира се, не без участието на обективните фактори.
Петър*, 40 г., висш мениджър, София
"Започваме от типа бизнес – кой е собственикът, какви са му целите и горе-долу там приключваме със съвместния разговор. Тоест до финансовото въобще не се стига." За Петър липсата на постоянна работа също е резултат от икономическата криза, но историята му е далеч от класическия пример. Първо, защото е напуснал доброволно предишната си работа, и, второ - категоричен е, че не може да си позволи да направи компромис с йерархичната позиция, която е заемал, и да приеме каквото да било предложение. "Всеки си прави биографията. Един път имаш възможност да я правиш и стъпките трябва да са една след друга." Той има зад гърба си 3 успешни продуктови лаунча. Смята, че на неговата възраст човек не трябва да експериментира. Освен това, ако се задоволи с по-ниско стъпало, "това би трябвало да създаде най-малкото неудобство и дискомфорт пред управляващите във фирмата, на които ще съм доста сериозен конкурент". Петър е част от жертвите на масовото обезглавяване на висшия мениджмънт, които с разочарование, но без излишен патос, отбелязват затишието на трудовия пазар. Откакто е без постоянен договор, се занимава основно с консултантска дейност. Издържа се от "неформални доходи" и няма финансови затруднения. В периода си на "безработен" е получил 4 предложения за работа. На две от фирмите обаче собствениците били от близкоизточна държава - факт, който противоречи на един от основните му принципи. "Стилът, начинът на работа, методите, подходите, вътрешните процедури, с които се управляват процесите, регламентите, липсите на интриги, чисто бизнес подходът са характерни само за Централно и Северноевропейските народи. Южноевропейските, източноевропейските, а камо ли пък Близкият изток – там положението е трагично."
Очаква истинската драма в България да се усети в края на годината, когато всичко заделено е вече изядено. За себе си няма сериозни притеснения. "Нека да не се заричаме, но лично аз смятам, че поне в близките 10-ина години няма да предприемам компромисни действия."
Симеон, 30 г., архитект, София
"Работиш си тихо и кротко в хубавата фирма, където си свикнал да ходиш сутрин, вършиш си работата, както си свикнал, и един ден всичко потъва, фирмата затваря, пуска кепенците." Преди 6 месеца балансираният работен ритъм на Симеон, затвърждаван в продължение на 5 години стаж по специалността, се променя. Малката фирма, в която работи, фалира, а служителите остават с по една заплата назад. Днес ежедневието му може да се опише с няколко думи така: бременна съпруга, остатъци от последните 200 лева (половин месечен наем) от Бюрото по труда и безотказно търсене на работа по всички установени канали - познати, приятели, интернет, вестници. Минал е на програма екзистенц минимум - "плащаш си тока, ядеш и се молиш да не ти се скъсат панталоните." Радва се, че поне не е взимал кредит. Повечето му колеги са в същото или подобно положение - довършват проекти, работят за фирми, изпълняващи задгранични поръчки, или разнасят вестници на улицата... Сравнява ситуацията си с положението на Рамбо. "Един вид вече никой няма нужда от теб. До вчера спасяваш родината, а днес не можеш и пуканки да продаваш."
До момента е ходил на 6-7 интервюта по обяви за работа по специалността – на колкото всъщност са го поканили. "Казват ти: да, да, току-виж сме те взели, много те харесваме. След това не се обаждат. Дори не разбираш дали са взели някого, или проучват пазара и впоследствие се отказват." От бюрото по труда му препоръчали да прегледа обявите. Най-много го впечатлили онези, в които сред изискванията било вписано и владеене на турски език.
Единствените варианти, които е имал в безработния си период, са били прикрити предложения за незаконна дейност. "Тяхната идея е: Ти слагаш подписа си, те взимат парите, стават богати, а ти отиваш в затвора, ако стане нещо.." Мислил е да се преквалифицира, но не иска с лека ръка да захвърли натрупаните знания и опит и да рискува да загуби тренинг. Въпреки това усеща, че ако скоро нещо не се промени, компромисът е единственото, което му остава. "И чушки ще продавам."
Валя, 59 г., моделиер-конструктор, Пловдив
"Борбена съм и до последно търся. Дори ако тук не ме харесат и не ме устройва, пак ще търся." Валя току-що е приела поредното предложение за работа - трето от началото на кризата. Ще започне, макар да осъзнава, че парите, които й предлагат, са по-малко, отколкото би трябвало. Въпреки това има нужда и от тях, и от усещането да се чувства полезна и да бъде сред хората. За последната половин година е свикнала нещата да приемат (не)очакван обрат и да се съгласява с оферти, които иначе вероятно не биха й били по вкуса.
Нейната криза започва в началото на ноември, когато директорът на фирмата, в която работи, събира служителите си и им съобщава, че екипът ще бъде намален с 5-6 души, сред които е и тя. Едномесечното й предизвестие трябва да изтече дни преди навършване на пенсионна възраст, но ръководството на фирмата склонява на малка отстъпка. На 10 декември Валя е освободена. Дни по-късно подава документите си за пенсия и започва да търси нова работа - основно по обяви във вестника, не ползва компютър. "Имам енергия за работа, искам да работя, 39 години, 5 месеца и 17-18 дни трудов стаж. Представете си: всяка сутрин ставаш, тръгваш на работа, вечер се прибираш. Вкъщи изведнъж се оказваш никому ненужен." Докато трае изчислението на пенсията й (която към момента е 124 лева), Валя намира малко ателие, което търси моделиер за абитуриентски облекла. Започва там, но в продължение на месец поръчки не идват. Следва събрание на служителите от познатия тип: дейността на фирмата ще бъде преустановена. Валя отново е без работа. Началото на април идва с нова надежда и нова работа - пак по обява във вестника. Само две седмици по-късно, в навечерието на Великден, обаче историята се повтаря: "Дамата ми каза: "Мила, съжалявам, няма да можем да продължим с теб - работя по програма от трудовата борса, натискат ме оттам да взема хора."
Въпреки поредицата от неуспехи Валя отново разгръща вестника с обяви и две седмици по-късно е на прага на поредното работно предизвикателство с надеждата, че този път няма да е толкова мимолетно. Уверена е, че дори ако историята дублира предишните, това няма да е последната врата, на която ще почука. "Всеки решава за себе си. Аз не се чувствам обидена и огорчена от по-ниското заплащане и по-различния труд. Важно е да работя и да върша нещата с удоволствие."
* Имената са променени
4 коментара
специалистите са като счетоводителите
с тях зле, без тях два пъти по-зле
докато настоящите мениджъри/собственици са се вторачили само в парите и нямат дългосрочна визия.. спиралата ще се затваря и специалистите ще намаляват, деквалифицират , а останалите ще струват все по-скъпо
никой не е крив на фирмите че гледат на служителите като на роби, а не като на капитал/актив, който притежават.
ами да се огледат каква му е цената и колко струва въстановяването му... ако им е изгодно... да го разпродадат/уволнят...
напомням им че става дума и за мултиплициране на ефекта: лоша репутация, отлив на клиенти, загуба на бизнес... не е просто спестяване на една заплата
в страната на еднодневките кой ще ти мисли за дългосрочни визии.
Собствениците на фирми нямат представа какво ще работят следващия месец, то за развитие на капитала(човешкия) си мислиш.
След като фирмите се насочват в даден отрасъл не защото имат конкурентно предимство от експертиза и т.н. а защото съседа каза че там е "голяма далавера" за какво да си говорим
Дано кризата в България измете част от боклука и останат само читавите фирми
Цитат: "Той има зад гърба си 3 успешни продуктови лаунча."
Не разбирам, на някои журналисти толкова ли са им ограничени способностите за изразяване на български, че не могат на родния си език да обяснят едно толкова просто понятие и го заменят с "лаунч". И да, звучи тъпо. Съветвам авторката да направи справка как точно се произнася "launch" преди да го изписва с кирилица. Не че това ще и помогне кой знае колко.
Аре де #3, важното е че разбрахме за к'во иде реч.
Аман от тия "драсни-пални клечица" вманиачения, вместо кибрит.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.