Лоша работа

Същата, ако не и по-черна, е картината по света - милиони семейства се налага да променят начина си на живот. А прогнозите са за увеличаваща се безработица и бавно възстановяване. Все пак ситуацията може и да не е толкова мрачна - зависи кога ще дойде краят на кризата. И каква икономическа и социална политика ще провежда правителството.

Колко е зле

"През април регистрираните безработни са били около 260 хил. (7.04%), едва с 0.16 пункта повече, отколкото през март", съобщи социалният министър Емилия Масларова. Според нея това равнище ще се запази поне през следващите няколко месеца въпреки продължаващите съкращения в засегнати от кризата предприятия. Освободените, които си намират работа, са почти колкото новорегистрираните в бюрата по труда. А и в сравнение с повечето страни от Европейския съюз процентът на безработица е сравнително малък (само 7 държави са по-добре от нас по този показател).

Официалната статистика обаче не отчита хилядите, които не работят, но не са се регистрирали в бюрата по труда. Според експерти спадът на заетостта е много по-драматичен, отколкото ръстът на безработицата. "От октомври 2008 г. до април тази година без работа са останали 120-130 хил. души, не всички от които са се регистрирали като безработни. Ето например от 400 души съкратени от "Кремиковци" в началото на годината, в бюрата по труда да се записали само 170", каза Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ.

Картата на труда се изкривява допълнително и поради липсата на данни за сивия сектор и завръщащите се емигранти.

Повечето икономисти, работодателски организации и синдикатите са на мнение, че през следващите няколко месеца безработицата може да се задържи около 7% с мерките за стимулиране на заетостта, които вече са в ход. Освен това голяма част от неквалифицираните (които загубиха работата си първи) ще се насочат към сезонна заетост през лятото. Така до известна степен ще се компенсира безработицата. "А и ако има очаквания кризата да свърши скоро, фирмите ще предпочетат да запазят служителите си", коментира Георги Ангелов от "Отворено общество".

Септември ще бъде, май

През есента обаче се очаква нова вълна от съкратени предвид мрачните данни за развитието на българската икономика. Прогнозите са в края на годината процентът на съкратените да достигне двуцифрено число. Това означава около 100 хил. нови безработни, или това е цялото население на град като Сливен.

"Основната причина, поради която безработицата в България все още не е прекалено висока, е, че тя следва спада в индустрията с около шест месеца закъснение (това е световно явление). В България индустрията тръгна надолу през октомври миналата година, като най-силен бе спадът в края на миналата и началото на тази година. Това означава, че безработицата ще скочи през есента", твърди Симеон Дянков, главен икономист в Световната банка. Той дава пример с Латвия и Литва. Там колапсът в производството започва през август миналата година, когато нивата на безработица са като в България. Сега броят на хората без работа надхвърля 16%. Наблюденията на Дянков са, че когато производството започне да се съвзема, заетостта се увеличава много по-бавно. Този процес отнема повече от година - обикновено около 15 месеца. Това в случая за България означава, че 2010 - 2011 г. ще са годините с най-високата, двуцифрена безработица.

Според икономическата теория в условията на криза в повечето държави валутите се обезценяват, по този начин заплатите намаляват, износът става по-конкурентен и така пазарните сили подпомагат излизането от кризата. При фиксиран курс обаче девалвацията е невъзможна и единствената възможност да се увеличи конкурентността е да се намалят разходите за труд, като се намалят или заплатите, или броят на заетите.

По-малкото работещи означават по-ниски доходи на домакинствата, а оттук и намаляване в търсенето и натиск надолу върху цените. Свитото потребление пък забавя възстановяването на икономиката от кризата. Основните притеснения при спад на цените са от възникване на дефлационна спирала - при нея компаниите са принудени да намаляват цените на продукцията си, за да отговорят на намалялото търсене. Това обаче понижава приходите им, което ги принуждава да режат разходи и работна ръка. Последното още повече свива потреблението и усилва негативния ефект.

"Заради увеличената несигурност най-вероятно ще се наблюдава изчакване с дългосрочни инвестиции - кола на лизинг или жилищен кредит, и ще има повече стимули за спестяване. При много високи нива на безработицата ще има повече домакинства, които ще са затруднени да връщат кредити, което ще постави проблем пред банките и ще ги направи още по-предпазливи при кредитирането", твърди Георги Ангелов.

Вероятно ще се увеличи и сивият сектор. Неофициално множество малки компании признават, че прибягват до нетрадиционна мярка - изпращат служителите си на трудовата борса и след това ги вземат отново, но без трудов договор и без да внасят осигуровки и данъци.

"Може да има и натиск върху бюджета - веднъж заради искания за повече социални плащания и втори път под формата на намалели приходи от данъци", коментира Димитър Чобанов от Института за макроикономически напредък. "Нарасналият брой незаети лица увеличава и риска за пенсионната система", допълва Димитър Бранков от Българската стопанска камара.

Историята показва, че високата безработица не е само икономически, но и политически проблем. Ниската заетост крие опасност от социално напрежение, увеличаване на престъпността и нарастване на ксенофобията.

Видимата ръка на държавата

Подобно на всички останали правителства по света българското се опитва да задържи заетостта със средства от бюджета. Програмите са разумни, тъй като насърчават търсенето. Но само ако са за кратко, защото иначе ще поддържат изкуствено работни места, които ще изкривят пазара. А по всичко личи, че кризата в заетостта най-вероятно няма да е краткосрочна. Дори спадът в икономиката да свърши скоро, много работни места няма да се възстановят в близките години. Строителството например никога няма да се върне към бума си от последните години. Затова и хората ще трябва да мигрират от старите си професии към нови. Тъкмо тук идва ролята на правителството - да улесни създаването на нови бизнеси и закриването на стари, да увеличи средствата за преквалификация, както и да насърчи мобилността на пазара на труда.

"Възможните политики за задържане на безработицата в България са условно две, като изборът е между два вида стимули - фискален или данъчен. Под фискален стимул се разбира експанзия на правителствените разходи с цел директно постигане на по-висока заетост, докато под данъчен стимул се разбира намаляване на данъчната тежест (в случая върху труда) и постигане на по-висока заетост на изцяло пазарен принцип. Именно това е ключовият въпрос, пред който сме изправени в момента - дали правителството или пазарът да гарантира работните места на хората", твърди Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Повечето работодателски организации и макроикономисти отдавна настояват за по-ниски осигуровки. Европейският съюз също препоръча да се намалят данъците върху труда във всички страни членки. В България поне засега тази тема не е на дневен ред за отиващото си правителство: "Осигурителните вноски в България са по-ниски от средните за ЕС, а данъците ни са най-ниски в целия съюз. При това положение не можем да продължаваме да намаляваме осигуровките. Нали отнякъде трябва да се намерят пари, за да се покрие още по-голям дефицит в осигурителната система? Тогава ще трябва да увеличим отново данъците", заяви министър Масларова.

"Кризата е време за учене. Задръжте повече хора в университетите чрез специални програми за квалификация с финансовата помощ на правителството", съветва Симеон Дянков.

Отново стават актуални въпросите за въвеждане на почасово заплащане и правила за временната заетост, за което работодатели и синдикати отдавна настояват. "Сега работодателите стават по-предпазливи при наемането на хора и залагат на по-гъвкава заетост", твърди Йорданка Велинова от БСК. А от синдикатите отново припомнят за нуждата от законов регламент на надомния и дистанционния труд. По този начин ще се стимулира прозрачният бизнес.

България има още един шанс - европейските пари за пазара на труда, стига да направи така, че да бъдат използвани максимално ефективно.

Всички тези мерки няма да имат ефект, ако не се запази стабилността на икономиката. Не е отминала обаче опасността от масирани правителствени предизборни разходи, които допълнително да влошат макро- и бизнес средата и така да увеличат съкращенията. Затова и задачата на политиците е да не допуснат нещастието от това да загубиш работата си да се измерва в десетилетия.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Фотограф : Капитал

Автор : Капитал Преглед на оригинала