Експонати с изтекъл срок на годност

Всичко опира до хората

"Когато директорът и персоналът са отдадени на работата си, те намират начини да развиват контакт с публиката на всякакво ниво", смята тя, но признава, че работещите в културните институции са поставени в нелека ситуация. "И най-добрите директори са сложени в среда на вакуум", съгласна е Весела Герчева, преподавател в департамент "Археология" на Нов български университет, която работи по проект за създаване на детски кътове в българските музеи. Според нея, ако до 1989 г. музеите и галериите са имали идеологическа и политическа роля, от 1990 г. насам те изпадат в състояние, в което никой не изисква и не очаква нищо от тях и никой нищо не им дава. "Представете си какво означава да работиш 40 години в тоталитарна, абсолютно непазарна среда и след това изведнъж да те накарат да правиш маркетинг план", коментира Герчева и е убедена, че хората могат да бъдат ефективни, ако имат ефективна организация.

Проблемът обаче е и че в голяма част от държавните и общинските културни институции персоналът не достига - няма например експерти по комуникация с публиката, PR специалисти, музейни педагози, които да разработват образователни програми. За общо 26 галерии в страната например общият брой специалисти, които работят в тях, е 206. Така често организирането на една изложба е оставено в ръцете само на един уредник, без предварителен план и организация. Целият този хаос в допълнение с ниските заплати може да обезнадежди и най-големите оптимисти сред младите изкуствоведи и куратори. Така в музеите и галериите остават много обезкуражени хора, които не вярват, че нещо ще се промени.

"Хората, които работят в музеите и галериите, не са наясно, че са важни за обществото", смята Весела Ножарова и дава пример с проект, в който е участвала преди Нощта на музеите в Пловдив преди две години. Заедно със свои колеги организира уъркшоп за служители на културните институции за това как се измисля и комуникира изложба. В начaлото хората идват с раздразнение и с нагласата, че щом няма пари, няма как нещо да се промени. След като виждат обаче нагледно, че качествени неща могат да се постигнат и без много средства, всички много бързо се запалват и се включват с идеи.

Николай Ненов, директор на един от добрите примери за български музеи - Русенския исторически музей, вижда и друг проблем в културната сфера - обучението на кадрите. Специалност музеология не съществува в нито едно висше учебно заведение в България, мениджърските умения също не са застъпени в обучението на хората, които работят в културните институции. "Основната ни грижа в момента е да превърнем експонатите в разкази", коментира Ненов. Според него, за да не бъдат музеите скучни, експозициите трябва да бъдат представени така, че да бъдат важни за съвременните хора, да дават отговори за настоящето, а не да се оглеждат само в миналото.

Корените на проблемите

при управлението на културните институции са до голяма степен и в това, че ролята им на социално-образователни центрове е някак забравена сред морето от апатия. Не е ясно какво държавата и общините изискват от тях срещу макар и малката сусбсидия, която получават. А всъщност музеите и галериите са важна част от образователната среда - ако един урок по биология например се проведе в Природонаучния музей, където учениците да виждат нагледно какво точно им се преподава, това би събудило много по-голям интерес от суха лекция в класната стая. Освен с образованието много културни институции губят връзката дори с туристическия бизнес, който всъщност може да работи в тяхна полза, като води големи групи от туристи в техните зали. Друг е въпросът, че ако няма гид, който да разкаже историята на експонатите на езици, различни от българския, смисълът се губи.

Весела Ножарова и Весела Герчева са убедени, че администрацията трябва да определи стандарти за работата на музеите и галериите, дори по отношение на правенето на изложби и комуникацията с публиката. Ако държавата и общините изискват и подробни отчети от културните институции, които да не се изчерпват с бюджет, финансов отчет и бюджет на експозициите, и правят анализ защо дадени събития и изложби се получават, а други не, това може би би накарало музеите и галериите да подобрят качеството на услугите си.

Според зам.-министъра на културата Тодор Чобанов подобни стандарти биха създали проблеми, защото "подготовката на изложба е творчески процес, процес на демонстрация на възможностите на хората, които управляват музея". Така изискванията на Министерството на културата се свеждат до това как се създават и функционират музеите и галериите, как се инвентират предмети във фондовете, как се назначават директорите и какви дейности могат да изпълняват. Всяка година във ведомството правят анализ въз основа на отчетите на музеите, пишат препоръки и методически указания. По отношение на десетте държавни музеи и галерии министерството може да взима решения, но за 200-те общински (които получават субсидия от държавния бюджет само за издръжка и заплати и дофинансирането идва по желание на местните власти)

Топката се прехвърля

"Музейното дело страда от остра финансова недостатъчност, която до голяма степен е обвързана с факта, че общините не приоритетизират музейното дело като тема", коментира Тодор Чобанов. Според него едно от обясненията за това е, че кметовете разсъждават в рамките на 4-годишния си мандат и често не се интересуват от дългосрочните измерения на културното наследство.

По думите на Чобанов раздвижване на системата може да стане с делегираните бюджети за музеите, които са сред приоритетите на културното министерство. Тази реформа изисква обаче сериозна подготовка и за разлика от театрите, които при добър мениджмънт могат да минат направо на самоиздръжка, музеите много рядко могат да направят такъв тип приходи, които да покрият техните разходи на 100%, особено в българските пазарни условия. Все пак, ако добрите културни институции биват поощрявани по някакъв начин, ако има повече възможности за проектно финансиране и музеите не разчитат единствено на субсидията си, то това би довело и до конкуренция в сектора, която в момента въобще не съществува. Още повече че музеите и галериите трябва да осъзнаят, че се конкурират за свободното време на хората не само по между си, но и с театрите и най-новите филми в мултиплексите.

При всички положения сигурно е, че срокът на годност на сегашния модел отдавна е изтекъл и огромна част от галериите по-скоро имитират смисъл. Това, че имат някаква колекция, не означава, че хората са длъжни да я гледат. На български дори  думата музей се е превърнала в синоним на скука. Изразът "това трябва да отиде в музея" означава нещо остаряло и неинтересно, което заслужава да бъде забравено. Е, сега е дошло време старата организация на тези пространства да отиде в историята. Защото времената са други, този модел вече очевидно не работи и хората заслужават нови, модерни и интересни музеи и галерии.

По темата работи и Зорница Стоилова