За изкуството да си лидер и лидерството в изкуството

Или как светът би бил по-добро място за живеене, ако хората работеха не само за заплатата в края на месеца, а и за кауза, в която вярват

Младата канадка Шарлот Съливан успява да накара много хора да се замислят за околната среда и климатичните промени само с една своя рисунка
Младата канадка Шарлот Съливан успява да накара много хора да се замислят за околната среда и климатичните промени само с една своя рисунка
Младата канадка Шарлот Съливан успява да накара много хора да се замислят за околната среда и климатичните промени само с една своя рисунка
Младата канадка Шарлот Съливан успява да накара много хора да се замислят за околната среда и климатичните промени само с една своя рисунка
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Кой е Иън Съдърланд

Д-р Иън Съдърланд е асистент професор и директор на докторската програма към Училището по мениджмънт IEDC-Bled, Словения.

В момента води различни курсове – основно културна социология, науки свързани с лидерството, социална теория и социо-музикология.

Д-р Съдърланд има бакалавърска и магистърка степен по музика от Memorial University в Канада, както и докторска степен по социология и философия от University of Exeter, Великобритания.

Занимавал се е с изследователска дейност в Центъра за науки свързани с лидерството към Exeter. Той изнесе лекция в четвъртък в София за изкуството да си лидер.

 

Оркестърът свири четвъртата част от симфонията. По някое време един от челистите напуска сцената. Може би има спешна нужда да отиде до тоалетната? Случва се. След малко си тръгват още няколко от музикантите. После още няколко. Да не би да има някаква епидемия? Вниманието на унгарския княз Естерхази вече е съвсем приковано в сцената. Накрая си тръгва и диригентът – капелмайсторът Йозеф Хайдн. На сцената има двама музиканти, които изсвирват последните ноти. Що за симфония е това? Какво се случва?

Това е "Прощална" или просто Симфония 45 на Йозеф Хайдн. Една от най-известните от всички 104 симфонии на австрийския композитор. Това е и първата симфония в историята на музиката, която завършва с бавна част. Но по-голямата революция е, че тя предвижда музикантите да се оттеглят от сцената постепенно, като незабелязано предават партията си на останалите от оркестъра. И днес симфонията се изпълнява по същия начин, така че да не се изненадате, ако музикантите си тръгнат преди вас от залата. (вж. видеоклип на изпълненението й тук)

А унгарският княз Естерхази, пред когото симфонията е представена за пръв път, определено е бил изненадан. Но той разбира и посланието й – музикантите са изморени, имат нужда от отпуск. Предисторията е, че князът не им разрешавал да напускат имението или да довеждат семействата си там и отказвал да изслушва всякакви оплаквания по този повод. Хайдн обаче намира начин да му покаже недоволството на оркестъра от несправедливото отношение. Естерхази разбира посланието по правилния начин и целта е постигната – музикантите получават право на почивка.

Подтекстът на историята и предисторията

Изкуството има много общо с лидерството. И не просто, защото благодарение на изкуството в световната история са останали запазени образите на различни лидери от Александър Македонски или Гай Юлий Цезар до Джон Кенеди. А защото понякога самите артисти са като отворен учебник по лидерство, а уроците от тях могат да бъдат използвани и в съвременния политически и иконоически свят. Това е идеята, която се опитва да разпространи д-р Иън Съдърланд. Той е директор на докторската програма към Училището по мениджмънт IEDC-Bled в Словения. Философ, социолог, пианист и човек, който вярва, че съвременните лидери не само се раждат такива, но и могат да научат много не само благодарение на собствения си опит, но и от изкуството и неговите послания.

Какво всъщност успява да постигне Хайдн? Той забелязва проблема и използва музиката, за да внуши на княз Естерхази идеята, че оркестрантите са изморени и демотивирани. Имат нужда от почивка, за да продължат да вършат работата си качествено и с желание. Хайдн въздейства на сетивата – слуха (промяната в темпото на музиката), зрението (намаляването на броя на музикантите), усещането (нещо се случва, музикантите не искат и не могат да свирят повече). «Различните форми на изкуството, също както и лидерите, трябва да могат да показват нови начини, по които едно нещо може да бъде видяно, чуто и усетено и така да предизвикват нови начини на мислене, нов подход за вършене на нещата и дори нов начин на живот», казва д-р Съдърланд.

Новите лидери

Съвременните лидери трябва да могат да се ориентират в глобалния поток от информация и непрекъснати промени, да успяват да улавят най-важното и да го интерпретират, за да могат да предадат послението на хората около тях, смята експертът. Той често цитира и една мисъл на Айнщайн: "Не можем да решим проблемите със същото мислене, което сме използвали, за да ги създадем».

Да имаш лидерски качества не е въпрос на възраст, а на разбиране на проблемите и намирането на изразни средства те да бъдат представени, за да се търси и решението им. Съдърланд намира друго доказателството за това - Шарлот Съливан, която успява да накара много хора да се замислят за околната среда и климатичните промени само с една своя рисунка. При това, когато печели наградата с нея в конкурс на ООН през 2008 г., тя е само на 13 г. "Желанието ми е всички да се грижат за околната среда", казва Шарлот. Спрете се на рисунката й за известно време и се опитайте сами да достигнете до посланието.

А ето как я обяснява и самата Шарлот: "Бих искала да изразя необходимостта всеки да действа, тъй като климатичните промени се случват сега. Човешката фигура в рисунката ми изобразява правителствата и глобалният бизнес, бездействащи над света. На заден план червеното, оранжевото и жълтото представят топлоелектрическите централи и глобалното затопляне на планетата, докато тези, които могат да действат използват чадъра, за да се прикрият. Чадърът илюстрира това, че светът е обърнат отвътре навън от вятъра". Артистите улавят глобалните тенденции и ги представят по въздействащ начин на хората, така както и мениджърите трябва да направят това пред своите служители.

Въпрос на кауза

Лидерите трябва да вдъхновят и да карат останалите да действат. Но те трябва да действат по такъв начин, че крайният резултат да е "красив". Защото няма нищо по-лошо от лидери, които успяват да увличат масите, но заради своята безотговорност или личен интерес създават проблеми не само в компанията, за която работят, а понякога дори за целия свят.

Ако политическите лидери на САЩ бяха помислили първо за човечеството, а не за спечелването на битки и власт преди спускането на бомбите над Хирошима и Нагасаки или войната в Ирак. Ако висшето ръководство на Lehman Brothers беше направило нещо, за да предотврати фалита на банката и старта на ипотечната криза, вместо просто да си затваря очите и да се радва на големите си годишни бонуси, докато това е възможно. Ако изпълнителният директор на BP се беше фокусирал върху проблема с разлива на петрол в Мексиканския залив, а не беше предпочел да отиде на яхтена регата почти веднага, след като се случи екологичната криза. Ако вашият пряк ръководител ви вдъхновява да ходите с удоволствие на работа и да се занимавате с ежедневните си дейности с желание и вяра, че резултатът си заслужава, защото работите не само за себе си и за заплата, а за нещо много по-важно...Ако... Ако всичко се случваше не заради личната изгода, а заради кауза, която е много по-голяма от отделния човек, с мисъл за по-доброто бъдеще на света, на компанията или някаква обща идея за "по-добро" ... Тогава може би светът наистина щеше да бъде едно много по-добро място за живеене.

Звучи ви идеалистично? И все пак, ако всички повярват в този идеализъм, може би повече няма да има световни хуманиратни, екологични или икономически кризи, смята д-р Съдърланд.

Когато идеята вдъхновява

Историята на американския композитор и диригент Ерик Уитакър е показателна, че хората биха се впуснали в проект, стига той да ги вдъхновява и да им дава усещането, че правят нещо важно и ценно не само за себе си, но и за обществото, казва д-р Съдърланд. Уитакър ще остане в световната история на музиката, а и в световната история по принцип, с проекта си за т. нар. «виртуален хор». Всичко започва от един видеоклип, който Бритлин Луси качва в You Tube - нейното видеопослание до Уитакър, в което тя изпълнява сопрано частта от композицията му ‘"Сън". Когато видеото стига до композитора по препоръка на негов приятел, той не само е изключително впечатлен от изпълнението й, но и започва да си мечтае какво би било, ако още 50 човека запишат своето изпълнение, клипчетата се сглобят и се създаде един истински, макар и виртуален хор.

Уитакър решава да провокира хората с идеята си. Записва видеоклип, на който дирижира виртуалния хор без музика и го пуска в You Tube. Прави запис и на музиката, който всеки може да свали от личния му блог, чрез който анонсира проекта си. Резултатът е доста над очакваното. Получава не 50, а 185 записа от 12 държави. И всички са включени в проекта, а може би само истински професионалисти ще усетят, че някои от гласовете не са на много добро ниво. Всички участват в проекта доброволно, без възнаграждение, вдъхновени от идеята. Дори и Скот Хайнс, който изчиства записите от странични шумове и сглобява крайния продукт, свършва трудоемката работа доброволно. Резултатът - само за първите два месеца от пускането на клипа с виртуалния хор в You Tube той вече е гледан от над 1 млн. души. Проектът се разраства. През април 2011 г. беше пуснат и новият запис на хора, като в него вече участват 2051 души от 58 държави. А в края на септември Уитакър обяви, че планира и трета част на проекта си. Почувствах се част от нещо голямо и значимо, казва самият Уитакър. По думите му той вече приема участниците в хора почти като семейство, а и те изживяват истинска връзка помежду си.

"Красотата" на лидерството се крие в това да бъдем част от нещо, което е по-голямо от самите нас, казва д-р Съдърланд. Само, когато хората вярват, че това е така, са склонни да следват идеите, които им се представят. Затова той препоръчва – вдъхновявайте хората около вас и ще можете да разчитате на добри резултати. Мотивацията, дори и финансова, не е за подценяване, но хорта винаги ще имат нужда и от кауза, в която да вярват.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    anona avatar :-|
    anona
    • + 1

    Алтернативно тълкувание на картината:

    Жълто, червено, черно - знамето на Германия е на фона, обгърнато в дима от оръдията, докато светът се изплъзва из ръцете на мургавия човек от малцинството :P

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал