Младите италианци в България: София е космополитен град
Страната ни вече е на глобалната карта на възможностите за млади европейци
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Луана Лампуняни е от генерацията млади европейци, които не получиха шанса да живеят по-добре от родителите си. Всъщност не получиха дори възможност да живеят като тях, въпреки че са по-образовани, по-амбициозни и по-мобилни. На 35, с десет години стаж във фабрика в Италия (където "мозъкът ти изключва") и с няколко в космополитния Лондон, днес я намираме в София. Пристига тук уж за малко. Година по-късно започва нова работа в застрахователна компания. Но й е трудно да си представи колко дълъг ще е хоризонтът й тук. Първоначално идеята й е да се върне в Лондон, но кратка ваканция наскоро я разубеждава.
"Отидох, за да открия старите си приятели ужасно стресирани от живота там. Лондон преди беше много различен. Сега буквално целият свят се е преместил там и е много трудно да си намериш работа, освен ако не искаш да миеш чинии в ресторант", разказва Луана. Да се върне в родното Торино също й се струва немислимо. Приятелите й, които имат късмета да са на постоянна работа, я ненавиждат. Но нямат друг избор. "Замислих се, че всъщност аз живея добре в София. Измерени в евро, парите, които взимам, не са много, но мога да си позволя да живея сама, да излизам с приятели, да водя нормален живот", разсъждава Луана.
Това е основната причина много други италианци като нея, на границата на 30-те си години, да разглеждат обявите за работа в София. Това, че днес са тук, не означава непременно, че утре ще останат. Мобилността е част от начина им на мислене и на живот. Но за разлика отпреди и България е вече на глобалната карта на възможностите.
"Дълги години Италия се развиваше бурно, но този подем внезапно спря. Не съумяхме да продължим напред и все още гледаме в миналото. Преди 10 години един млад човек лесно можеше да развие свой собствен проект в Италия, но сега трудно ще си намери мястото там", казва 30-годишният Кристиано Грассо, който работи във веригата от италиански ресторанти Cipollini в българската столица. Кристиано е работил като готвач в Италия, бил е на стажове в Париж и Лондон, но днес се радва на спокойствието на София. Намира я за чист и подреден град, в който хората не бързат и не са толкова претенциозни като италианците.
Според 33-годишната Виктория Либераноме от малко градче в Южна Италия е страшно трудно да изградиш стабилен живот. Седмичните договори за работа са по-скоро правило, а с тях нито можеш да си купиш кола, нито да кандидатстваш за кредит, нито да си помислиш за семейство. И това е проблем, независимо какво си завършил в университета. "В общия случай заплатите са около 1000 евро и с тях едвам оцеляваш, докато в България с тези пари си супер", отбелязва Виктория, която в София работи по проект на Google Maps чрез Adecco. "В България има доста възможности за работа, когато знаеш английски плюс още един език", казва тя и добавя, че това е сред причините да усеща увеличаване на младите италианци в града.
Най-много са хората, които работят в IT и customer support сферата. Самата Виктория пристига в България, защото следва българския си приятел, с когото се запознават в Ирландия. Там тя е свикнала с доста по-висок стандарт на живот, но пък й харесват свободата тук и това, че София е по-скоро безопасен град. "Езикът беше голяма бариера. Кирилицата ми беше много объркваща, но тук доста хора говорят английски, така че се оправяш", разказва Виктория. И продължава: "Първоначално градът ми се стори сив, а хората по-студени и затворени, но с времето това се промени." Сега смята, че София всъщност е доста богата на култури и места, но трябва да си с местни хора, за да те допуснат до същинския живот. Виктория не страда за италианската кухня и всъщност предпочита българската. Забелязала е, че също като италианците българите държат на традициите, семейството и храната. Установила е също така, че една от неприятните общи черти са грубите таксиметрови шофьори. "Харесва ми тук, но бих и пътувала още", замисля се Виктория. А когато става дума за собствено семейство, тя отбелязва: "Може би бих отглеждала дете в по-развита страна, където има повече избор и повече възможности."
На същото мнение е и Луана. На 35 без връзка, тя се чуди къде са хората на нейната възраст и защо не излизат да се забавляват. "Чувствам се малко стара по заведенията", смее се тя. "Аз съм от хората, които правят това, което чувстват. В момента живея сама и мога да бъда навсякъде. Засега съм тук."
По темата работи и Десислава Лещарска
28 коментара
Преди две седмици возих на стоп поляци, които работят тук.
Публикувано през m.capital.bg
а сред пушачите пред офис сградите в София( Интерпред например) е пълно с млади хора говорещи на чужди езици, доста от които трудно ги разпознавам :)
А-ХА-ХА-ХА!
Селофия била космополитен град..
Добре, че българите още от миналия век все още ценим повече чуждоземското, отколкото родното... Какво ли щеше да напише тая Зорница, ако правеше статия за хората, идващи от източна България? Дето говорят меко?
Имам позната от Ню Йорк която работи в София и е много доволна,
тук Ню Йорк наема и беше 2500$ на месец и вземаше чисто около 4000 и беше пруфреадър. В София шефка на отдел и е нещо само защото е американка заплата и е 2500 евро и наема и е около 300 евро. Тази миграция е нормална. амбициозните и образованите на запад, търсещите по-лек живот на изток
Бг може би става за западни чужденци, но е чужда за българите, мащеха със своите крадливи и скудоумни институции, мислене, начин на живот, Чалгистан...
До коментар [#5] от "putlernopassaran":
БГ става и за българи. Примерно, в моето семейство двете заплати общо са 7000 лв. Което не е зле, а даже като сравнявам нашата семейната кола с останалите движещи се по улиците на София - явно повечето хора взимат по-големи заплати.
До коментар [#3] от "Селофия":
По-добре от източна България от колкото от Люлин
До коментар [#6] от "Лаборанта ☺":
Проблема не е в парите. Пари се изкарват, ма като ти разбиват примерно колата за която говориш през месец и трябва да се разпрявяш с глупости само... какви пари могат да го оправдаят това?
Поздравления за авторите. Много приятна статия.
има и още италианци, доста готвачи, защото там без 20 години чиракуване няма да ги оставят сами да ръководят кухня, а тук може и на 22 да им се случи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.