Как България да печели от миграцията
Време е да счупим глупавия мит, че българите в чужбина са безвъзвратно изгубен ресурс
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Екип на Капитал
"Вие луди ли сте, бе." Това чуват вместо "добре дошли, откога ви чакаме". Те са между 20 и 40. Дипломите им са от по-добрите университети на Западна Европа и САЩ. В CV-то им впечатляват имената на предишните работодатели - Google, Amazon, Unilever, Procter & Gamble, Goldman Sachs, McKinsey & Co.
Нямат нито една рационална причина да са тук. И никак не се вписват в пейзажа, скапан от корупция, цинизъм и цигарен дим. Не мрънкат и не се оплакват. "Не става" и "не може" за тях не са опции. Фокусът е върху какво умеят да правят и какво имат желание да свършат. Важни са им малките неща, които правят живота тук приятен - непринуденото общуване, подкрепата на семейството. Виждат възможности там, където сме свикнали да виждаме пречки - че е хаос, в който трябва да подредиш всичко сам, че има толкова неразработени области и толкова много да се върши, че няма как да ти стане скучно. Че имаш място да рискуваш, да експериментираш, да се проваляш. Тук са с нагласата да правят нещо смислено и полезно на мястото, което са наричали свой дом.
Българите, завърнали се от чужбина, са екзотични птици. Първо, за двадесет и няколко години свикнахме, че движението е отвътре навън и обратното изглежда неестествено. Второ, бяхме ги отписали. За тях се мисли като за онези един милион хора, които ги няма. Които се спасиха, а ние останахме да се борим с вятърни мелници. Липсата им нанесе трайни вреди върху икономиката, обезкръви цели сектори и образува неблагоприятна демографска структура, в която остаряващите стават все повече от работещите, а резултатът от изборите винаги се джурка в едни и същи от три до пет комбинации. И трето, дори не можем да плеснем с ръце "връщат се", защото все още твърде много други избират да си тръгнат.
Така сме привикнали да мислим за българите от чужбина. И грешим. Всъщност в огромната пропаст, която зее в отношенията между България и българските емигранти, се крият ужасно много пропуснати възможности. Които съвсем не е късно да наваксаме.
Защото макар да не са физически тук, присъствието им в страната е осезаемо. С намаляването на преките чуждестранни инвестиции българите, които живеят в други държави, се превърнаха в почти най-големия инвеститор в страната (виж графиката). Паричните потоци от емигранти възлизат на 744 млн. евро за миналата година и представляват 2% от БВП на България. Тези средства са източник на чуждестранна валута, увеличават националния доход, финансират вноса и допринасят за платежния баланс. Според доклад на Института за пазарна икономика емигрантските пари са и мощно средство за слабо развити региони, където цели семейства се издържат и потребяват благодарение на тях. Има обаче огромен потенциал да превърнем тези средства от социални помощи в инвестиции, които създават стойност.
По примера на страни като Ирландия, Шотландия и Израел, чиито граждани в чужбина са глобални посланици на своите държави, а уменията и контактите им се връщат под формата на бизнес.
Защо са важни българските емигранти
Дългосрочният ни растеж като икономика и общество зависи от три неща - инвестиции, човешки ресурси и технологии. Като работна сила и качество на кадрите обаче значително изоставаме, отбелязва икономистът от Industry Watch Красен Йотов. Всъщност в момента България дори губи инвеститори в полза на Румъния просто защото няма кой да работи.
За да създаде условия на хората да остават в страната обаче, България има нужда от стабилна и предвидима бизнес среда, която гарантира правото на собственост, от работеща съдебна система и ефективни здравеопазване и образование. С други думи, всички важни и трудни реформи, в които се проваля правителство след правителство. Докато чака да се появят съвестните и смели политици, които да ги случат обаче, България има два силни коза, с които може да навакса изоставането си - умните и амбициозни българи в чужбина и индустриите с голям потенциал за растеж като IT и аутсорсингът, които могат да привличат и висококвалифицирани чужденци. И двете са от ключово значение, ако се стремим да бъдем отворена икономика, която се възприема като инвестиционен център в региона.
"Факт е, че държавата е абдикирала от българите в чужбина и дори битува отношението сред държавната администрация, че е по-добре те да си останат там", констатира Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той наблюдава, че "изтичащият" поток от хора в последните години е започнал поне минимално да се балансира от "входящия" поток към България. Балансът обаче е крехък - "абсолютният реваншизъм, както и инфантилизмът във всяка публична проява както на управляващите, така и на опозицията, кара хората отново да са тревожни и да се появяват първите лястовички, които да искат отново да си тръгнат", отсича Брашнаров.
"Държавата трябва да осъзнае, че има много българи, които живеят в чужбина, правят смислени неща и не са престанали да бъдат българи", отбелязва и Асен Василев, който беше министър на икономиката в служебното правителство и самият той преди няколко години се върна от САЩ. Според него мисленето "те заминаха, а ние останахме" е непродуктивно, защото на практика една трета от работоспособните българи живеят в чужбина. "Тоест всяка разпоредба трябва да се приема с мисълта, че 30% от евентуалните й потребители живеят в чужбина. Докато това не се промени като мислене, аз не виждам как ще започне да се изгражда доверието, за да се завърнеш. Държавата трябва много сериозно да се замисли как се отнася към най-големия си чужд инвеститор - българите в чужбина", отсича той.
Същият акцент постави и изпълнителният директор на "Агрополихим" и експат в България Филип Ромбаут по време на годишната среща на "Капитал" на бизнеса с правителството. Той живее и прави бизнес в България от 17 години и смята, че върналите се през последните години българи са най-доброто, което се е случило на страната. "Трудно е, дори, бих казал, невъзможно само хората, които са останали тук с цялото си наследство от времето на социализма, да променят България и да я движат напред. Аз например имам много приятели - българи, които се върнаха в периода 2008-2009 г. и с тях е изключително приятно да се работи, защото те мислят различно. Това, разбира се, не означава, че няма качествени хора и тук, които никога не са напускали страната, но истинският прогрес идва, когато двете неща се комбинират", коментира Ромбаут. Според него дори не е нужно да сравняваме обемите на изтеклите мозъци с обема на върналите се, защото не това е важният показател. Важното е какъв е приносът на тези, които се прибират. "Не можем да сравняваме многото напуснали хора с връщането на един умен човек тип Бил Гейтс за България например. Не ви трябват милиони хора, за да оправите една държава, нужни са една критична маса от 100 - 150 сериозни хора, които могат да направят разлика."
Кои са магнитите за умни хора
Добрата новина е, че доста от хората, за които Ромбаут говори, са вече тук. Можем да благодарим на световната икономическа криза за присъствието на някои и на личната романтична инициатива за промяна на други, но е факт, че откриваме все повече завърнали се българи, които се занимават с предприемачество тук, имат собствен бизнес. Учени от чужди университети, които преподават или имат съвместни изследователски проекти с български университети. Хора, които са се посветили на решаването на проблеми в най-занемарените социални области като образование, здравеопазване и култура. Живи, вибриращи общности от хора, които на базата на контактите си буквално създават нови светове (виж историите им тук и тук).
Повечето от тях са прелетели обратно в България заради подобряването на стандарта на живот тук и усещането, че има потенциал за растеж. Всъщност както подчертава и Асен Василев, те са там, където има добавена стойност, където се случват интересни неща. "В България има сравнително малко на брой индустрии и компании, които предлагат подобни възможности", казва той. Но все пак ги има. Примери са софтуерната компания "Телерик" или производителят на стени за катерене "Уолтопия". "Те са намерили нишата на глобалния пазар, конкурират се с най-добрите в света и съответно и плащат добри заплати", отбелязва Василев.
Естествен магнит за висококвалифицирани кадри през последните години е IT и аутсорсинг индустрията в страната. Разбира се, това не е единственият интересен сектор, но е с крещяща нужда от служители. И тъй като трудно успява да ги набави от пазара, с радост внася кадри. В момента секторът дава работа на над 40 хил. души, а според анализи на БАСКОМ до 2020 г. те спокойно могат да станат 100 хил. души. В аутсорсинг индустрията делът на българи, върнали се от чужбина, и на чужденците е висок. Например близо една трета от служителите на Call Point New Europe в България в момента са точно такива хора. Компанията, която се занимава с аутсорсинг, е създадена през 2004 г. от Филип Угринов и френския му партньор Ксавие Марсенак. Днес тя има и стратегически инвеститор в лицето на канадската аутсорсинг компания TELUS International и дава работа на близо 900 души в България. По думите на Сирма Донева, директор "Човешки ресурси" в Call Point, 15% от тези хора са чужденци от ЕС или трети страни, а още толкова са и българи, скоро завършили висшето си образование в чужбина и завърнали се в страната.
Магнит за умни хора (както българи в чужбина, така и за чужденци) са и двете програми за финансиране на стартиращи компании на фондовете по JEREMIE - Eleven и Launchub. Те вече са инвестирали в над 70 компании. Близо 40% от тях са създадени от чужденци, решили да дойдат в България да реализират мечтата си за собствен бизнес, а немалка част от останалите компании са основани от млади и образовани в чужбина българи. Наскоро един румънски предприемач запита основателя на "Телерик" Васил Терзиев на негова лекция в университета в Станфорд, Калифорния, защо повечето млади румънски предприемачи предпочитат да дойдат в България. Терзиев отвърна, че основната причина според него е в отдадеността на хората предприемачеството в страната да се развива. "Впечатлен съм от духа на предприемаческото общество и как всеки чувства като своя лична мисия започнатото да проработи", отговаря Терзиев.
Тук е моментът да отбележим, че всичко това се случва без намесата на държавата. Това, с което тя помага, е само нисък данък върху доходите и сравнително ниска осигурителна тежест на фона на развития свят. И няма нужда ролята й да е много по-голяма от координираща. Тоест работата на умните политици е само да разпознаят секторите с конкурентни предимства на глобалния пазар и да насочат към тях инвестиции за образование, ноу-хау и подкрепа на българските компании, които се развиват в тях.
166 коментара
Може да спечели най-много ако се въведе електронно гласуване и заедно с емигрантите ще сме повече от матриала. Тогава и ще приключим окончателно с червената чума.
Уууууу, турците и китайците ни превзели бре, бракя!
А няколкото хиляди "сирийци" дето успешно ги интегрираме от миналата година, тях кога ше ги фане в анализите статистиката?
Виц на деня
Какво е първото нещо, което са казали извънземните, щом кацнали на земята?
- Абе, къде е тоя Дельо хайдутин?
До [#2] "pruch":1.подкрепям те за мнението ти.
2. защо пък трябва да им се радвам ^^откога ви чакаме". ^^ Ми,те да не кажат Тенк ю , че внасях за пенсии и здраве на децата и родителите им , когато ония си го нарамиха за Великата Американска страна...
3.На Чистачка и Мияч на чинии даже в "... предишните работодатели - Google, Amazon, Unilever, Procter & Gamble, Goldman Sachs, McKinsey & Co. .." ,не мисля ,че трябва да им правя метани
4.Е гласуване не е панацея.
5. НЕ мисля,че хора от Европата трябва да ми определят съдбата в България. Да си стоят там, да си гласуват Е, ако искат Я , но за там. Още повече, че в големи Европа страни не е разрешено и повечето хора са п/в, уважаеми : "Путлер Олимпийский " и вся твоя Чума.
До коментар [#5] от "oyh53308658":
2. Никой не е в Америка без децата си?????
Родителите ни са плащали за собственните си пенсии, и това че им пращаме долари ви поддържат търговския баланс, и тези долари са изхарчени във вашите магазини, не в нашите в Америка.
3. В Америка почти всички Българиа са образовани, Във фирми като Google, Amazon, Unilever, Procter & Gamble няма чистачки и миячи :) чистачките работят за фирмите които поддържат сградите :)
Съгласен съм че не трябва да гласуваме тъй като не плащаме данъци,
но това е лично решение, и докато имам бълграски паспорт имам конституционно право.
До коментар [#5] от "oyh53308658":
Батка, качи се на каруцата и заминавай директно в 19-ти век!
До [#6] "accidental": http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2 014/02/07/2236701_amerikancite_veche_ne_sa_optimis ti/?p=0#comments
Не ми казвай,че никой,защото като лекар познавам деца на Емигранти.
Ай,с,я, и ний знаим нещичко.
Вашите $ ,не ми поддържат търговския баланс,още повече,че не си чел,че годишно 1 билион губим от емигрантите,дето сме им плащали от детска ясла още.
Момче,не си хич наясно с пенсиите.Кой и кога ги е въвел в света ? Кога в БГ ..Пенсиите са пирамида, обърната с голяма основа надолу и връх...
И сега,когато всички тези върхове са обърнати,ти ли внасяш за пенсия и здраве на баща ми. ...
т.е.?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.