Наука от ученици за ученици

През май 2015 г. започват разговори с администрацията на Американския колеж за организацията на форума. След като получават зелена светлина, Цвета, Мишо и Ивана посвещават значителна част от лятната си ваканция, за да се свържат със спонсори, както и с потенциалното жури за проектите. "Обърнахме се към завършилите колежа, най-вече към организацията "Заедно в час" – изпълнителния директор Евгения Пеева и програмния директор Траян Траянов", разказват Мишо и Цвета. Те им помагат с контакти на хора от научните среди, които биха се включили като жури и гост-лектори в събитието.

Първият спонсор, който им подава ръка, е технологичната компания Telerik. Както Мишо обяснява, в тези среди мълвата се носи лесно, компаниите са свързани и скоро се съгласяват и други спонсори – Технополис, Synergy Global Financial Solutions, фирмата за дистрибуция на хардуеър Виртуална Зона и Фондът за ученически дейности на Американския колеж. FISSION участва и в конкурса за ученически проекти на Мтел – Мтел Талант. Класират се на второ място и получават финансиране от компанията в размер на 3 000 лв.

Общо събират малко над 5 000 лв., а бюджетът отива за настаняването на учениците, които не са от София, както и за журито, за награди и за храна в деня на събитието. Други ученици от колежа се включват като приемни семейства на гостите на форума. "Честно казано аз бях изненадана, защото не очаквахме да съберем много приемни семейства, че даже да останат такива без деца, защото някои участници в последния момент се отказаха", разказва Цвета.

Цвета Каменова Фотограф : Мартин Димитров

Популяризирането на идеята за научен форум сред възможните участници се оказва тежка задача. През септември организаторите започват да изпращат покани на други училища, но не срещат особен интерес. "Ние дори нямахме пари на онзи етап и съответно още не можехме да им кажем, че може да покрием разходите", споделя Мишо. Той, Цвета и Ивана срещат известна доза скептицизъм от учениците от други гимназии, които често не разбират защо тримата са се наели сами да организират всичко. "Ние не знаем дали ще сме достатъчно добри" е отговор, който тримата често получават от връстниците си от други училища.

На помощ пак идва фондацията "Заедно в час". Чрез нея организаторите се свързват с училища, където има учители от фондацията, и така събират повече участници извън колежа. Накрая, точно преди крайния срок за кандидатстване с проекти, се "изсипват" повечето кандитури и на финала участват около 35 проекта.

Един съботен ден в училище

Рядко се случва да видиш ученици, които са в училище в събота и са щастливи от това. Такава обаче беше атмосферата на 12 март.

Проектите на научния форум са в няколко категории - биомедицински науки, информатика и математика, екология и околна среда, физика и инженерство и психология, и представени под формата на експеримент, работен модел или умален макет. Теодора и Ненка от основно училище "Георги Бенковски" в с. Мирково, например, решават да покажат нещо, което техният преподавател по природни науки Йордан Ходжев е демонстрирал в час - химична реакция, в която се смесва калиев пермангат с кислородна вода. "Целта е да се взриви пластмасовото шише, в което се изсипва течността, и да се получи нещо като ракета, като сместа действа като гориво за ракети", разказва ни Теодора, минути след като е демонстрирала как пластмасовата бутилка излита по двора. Основото училище "Георги Бенковски" в с. Мирково е представено от цели 10 проекта. "Бих искала да се провеждат повече такива събития", отбелязва Теодора, която е едва седми клас, но вече има силен интерес към химията.

Симона и Ивайло от математическата гимназия в Стара Загора също са развълнувани от участието си във форума. "Събитието много ме заинтригува, защото е отворено за ученици от други страни, а това ми е интересно, защото мога да се запозная с други хора от всякакви националности и бих обменила опит", разказва Симона.

Във форума взимат участие и ученици от различни националности (Словакия, Египет, Русия, Япония) от международното училище Vienna International School. Цвета, Мишо и Ивана установяват контакт с австрийското училище чрез преподавателката от Американския колеж, която им съдейства за FISSION - Красимира Чакърова.

Научните примери за младите участници

Журито на форума пък се състои от петнадесет членове, които определят победителите във всяка категория. "Търсехме млади хора, които са избрали науката за своя поле за реализация. Някои от тях са завършили и работят къде по специалността си, къде не толкова", разказва Цвета. Някои от членовете на журито изнесоха и лекции пред гостите на събитието. Сред тях е например хърватинът Марко Косичек, учен и победител в научното състезание FameLab. Свързват се с него чрез Британския съвет, където Цвета и Мишо са представили стария си проект на панаир на науките. Косичек разказа пред учениците защо се е заел с наука и сподели как когато спечелил Международната олимпиада по химия, новината е била отразена с няколко изречения в хърватски вестник, а до нея е имало голяма статия за гълъб, спечелил състезание по надбягване във Франция. Затова и сега целта на Марко е да получи медийно внимание, а впоследствие да популяризира "сериозните" научни теми и "да станем по-важни от този гълъб".

Сред журито беше и Венелин Кожухаров, който се занимава с физика на елементарни частици и е работил върху серия експерименти в CERN. Миглена Аладжова пък завършва медицинска химия в Пловдив.

Проектите-победители от форума в крайна сметка бяха 11, като само един от тях беше на ученици от училището-домакин.

Образованието през погледа на учениците

След няколко месеца Цвета, Мишо и Ивана ще завършат средното си образование. Цвета ще учи естествени науки в университета в Кеймбридж, Великобритания. "Бих искала да се занимавам с научна дейност, като биология и химия са ми приоритети, но и физиката – няма веднага да я оставам", сподели тя. Мишо и Ивана ще кандидатстват медицина в Германия.

Според организаторите подходът към науката в българското образование не е много успешен. "Хора, които не се интересуват наистина от наука, в последните класове ги карат да я учат и ги затормозяват", констатира Цвета. "Вместо науките да са най-прогресивното място, където постояно в учебниците да се въвеждат нови неща, напротив - те са много остарели, има думички, които лесно се назубрят, липсва практика и развиване на умения за решаване на проблеми", смята Мишо.

Въпреки че ще продължат образованието си извън България, планът им е техният малък принос към науката за ученици – формумът FISSION, да продължи. В момента тримата дванайсетокласници подбират и подготвят своите наследници, които следващата година да се заемат с организацията. "Искаме това да стане ежегодна традиция в колежа и да се събират ученици от цяла България и цяла Европа" , разказа Цвета с усмивка. Според нея ценното е, че докато в българското образование е заложена много теоритична подготовка в сферата на науките, това събитие дава възможност на учениците да покажат това, което са научили на практика. "При нас интересното е, че не е само състезание за участниците, а дава възможност те да общуват помежду си и с журито – да обменят опит и да разберат най-новите тенденции в науката", допълва Цвета.

А името на форума не е избрано случайно. "Fission" на български означава освен ядрен разпад, също и разпукване", обясняват организаторите, "идеята зад името е и да покажем, че разпукваме и разбиваме стереотипите за образование в България. Разбиваме стереотипните състезания и групи от хора, които участват в тях".

Фотограф : Мартин Димитров