Скъсяваме пътя на храната

Отговорът на въпроса какво ядем до голяма степен зависи и от продължението му - откъде си го купуваме. А тук няма съмнение в доминацията на търговските вериги в най-разпространените им формати - хипермаркети и дискаунтъри. За десетте години, откакто са на българския пазар, делът им от пазара на бързооборотни стоки достига до 42% заедно със супермаркетите. А в резултат делът на продажбите през минимаркетите се свива от 50% през 2005 на 27% през 2015 г., отчита проучване на GfK, представено по време на конференцията Retail in Detail миналата година. С експанзията на веригите значително нараства и делът на продуктите, които потребителите пазаруват на промоция (от 2% през 2005г. до 17% през 2014г.), както и този на собствените им марки, посочи на събитието директорката на "Потребителски панел" в "GfK България" Весела Калчишкова. Друга промяна, която отбеляза маркетинговата агенция, е, че българските потребители пазаруват по-рядко през седмицата, но пък за повече пари. А интернет и мобилните устройства съвсем естествено се наместват във всекидневието ни и когато става дума за пазаруването.

"Търговските вериги със сигурност дават повече път на промишлените храни, но аз мисля, че в прословутия дебат веригите срещу квартални магазинчета тенденцията би следвало да бъде кварталните да стават все по-специализирани в по-натурални храни, бутикови храни, произведени от малки производители", казва Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители".

В столицата това вече се случва и от ъглите на жилищните сгради все по-често надничат млекарници, пекарни и месарници. Някои от тях дори успяха да увеличат броя на обектите си из града като млекарница "Добрев" или магазините на мандри "Равно поле" и "Вършец". Според собственика на такъв специализиран магазин за млечни продукти "От фермата" д-р Ярослав Димитров "разочарованието, неяснотата за състава и методите на производство отблъскват потребителите и те търсят спасение в специализираните магазини, където, предполага се, връзката с производителите е ясна и под контрол".

И все пак това си остава бутикова тенденция, движена от една по-любопитна градска публика, която търси и преживяване в контакта с производителя, иска да научи повече за "занаятчийския" момент в производството на храната си и цени труда и усилията, вложени в нея. Като място за срещи на хората, които се стремят да консумират качествена храна, и тези, които я произвеждат, се наложиха и фермерските пазари, които също се множат на различни места в по-големите градове в страната. "Първият фермерски пазар отвори преди три години в Пловдив. Сега вече са толкова много, че не можем да ги преброим", припомня Гергана Кабаиванова, управителка на фондация "ЛокалФууд.Бг" и една от основателките на първите фермерски пазари в страната. Тя ги описва едновременно като културни събития, които развиват ценностите за разнообразната и качествена храна, както и справедливост към тези, които я произвеждат. И от друга страна, като инициативи, които насърчават предприемаческия дух "у най-малките, подритнатите от закона производители и търговци". Но най-важният ефект, подчертава тя, е, че фермерските пазари дават място за пазарни проучвания на най-дребните предприемачи и силно ги стимулират да стартират легален бизнес. "Повярвайте ми, за да оцелеят в тази битка е нужно огромно усилие, резултатът от което е хубава храна на трапезата ни", казва Кабаиванова и добавя: "Истинският смисъл на фермерските пазари е именно в това - да развиват гастрономическа култура, свободен граждански дух и да подкрепят реално малките бизнеси."