Сами в ягодовите полета

Земеделският сектор на Великобритания разчита много на сезонните работници от България и Румъния. Brexit неизбежно ще се отрази и върху движението на този трудов пазар

Силвия Радославова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

85 хил. души не са особено много, когато става дума за 60-милионна държава. Толкова са по данни на компаниите, които набират селскостопански работници от България, сезонно наетите българи, румънци и поляци в Обединеното кралство. И въпреки това сезонните работници, които "отнемат" нископлатени работни места от местните, със сигурност са били един от мотиваторите за гласуването на британците да напуснат ЕС.

Не трябва непременно да посетите ферма за ягоди или за аспержи в Англия, за да разберете за силната обвързаност на земеделския сектор във Великобритания със сезонните работници от Източна Европа. Макар да няма официални данни за това колко са българите сред тях, е видно, че потокът на берачи и други нискоквалифицирани кадри в селското стопанство към държавите, които предлагат по-атрактивно заплащане и условия на труд, е дотолкова голям, че когато дойде време за прибирането на реколтата в България, тук не е останал никой.

Обединеното кралство е предпочитана дестинация от българите заради силната досега местна валута, която им гарантираше дори по-високо заплащане, а и заради популярния и по-лесен за изучаване английски език. Традицията в миграцията на сезонни работници във Великобритания пък датира от десетилетия. Основен инструмент за набирането им преди отварянето на трудовия пазар през 2014 г. беше Схемата за сезонни земеделски работници (СЗЗР), която в годините преди това предоставяше на фермерите годишна квота да наемат 21.2 хил. души от България и Румъния за до шест месеца в годината. След отварянето на трудовия пазар потокът дори се увеличи, като повлече след себе си и негативите на нелегалното наемане на хора.

И въпреки че гласуваха да спрат имиграцията, местните хора надали ще заемат тези места.

От "Мразя те" до "Не мога без теб"

Работниците от България и Румъния всъщност бяха една от първите мишени на Британската партия на независимостта (UKIP) и нейния лидер Найджъл Фараж. Още през 2014 г. те поведоха грозна кампания със заплахи, че източноевропейците ще залеят Острова и ще източат британската социална система. Още тогава обаче фермерите през браншовите си съюзи защитиха сезонните работници, като обясниха, че техният труд е важен за оцеляването на самите ферми, тъй като британците не искат да работят за толкова ниски възнаграждения, а плащането на по-висока цена за труда в селското стопанство би довело и до увеличение на цената на земеделските продукти с 10 - 15%. Въпреки това негативната кампания спрямо емигрантите, които "крадат" работните места на местното население, беше водеща тема и в референдума за Brexit сред привържениците на идеята за напускане на ЕС.

Макар разделени в мненията си за това дали резултатът от гласуването е добър или лош, голяма част от фермерските сдружения и сега не крият притесненията си за аграрния отрасъл и значението на свободното движение на хора за трудовия пазар в земеделието. Отговорникът за връзки с медиите на Националния фермерски съюз (NFU) Майк Томас обясни за "Капитал", че вотът за напускане на ЕС ще доведе до несигурност в няколко области, които са от жизнено значение за британските фермери. "NFU ще се ангажира с предложения в преговорите с правителството за постигане на нови споразумения с ЕС и това трябва да стане колкото се може по-бързо", казва Томас. Принципите, които ще отстоява сдружението, са за максимално достигане до пазарите на общността и сигурност за фермерите, че ще имат достъп до необходимата работна ръка в постоянната или сезонната заетост.

Макар работата във фермите да е изключително тежка, досега този вид труд привличаше хората от България и Румъния със заплащане между 7 и 9 паунда на час. За сравнение - работата на полето в България осигурява на берачите средно дневно заплащане между 20 и 25 лв. Берачите, които заминават за Обединеното кралство, могат да се разделят в две големи групи – едната е на студентите, които ходят на летни бригади, а в другата са жителите на селата и по-малките градове на страната, където безработицата е голяма и сезонната миграция е единствена алтернатива за натрупване на доход, достатъчен за преживяването до старта на следващия земеделски сезон. Значителна част от представителите на втората група обаче изобщо не се завръщат в България. По данни на Явор Иванов, управител на компанията "Омега уърк енд травъл", която изпраща сезонни работници във Великобритания, те тръгват със статут на временно заети, но след като научат езика и натрупат достатъчните за няколко наема средства, се установяват в държавите от Обединеното кралството, насочвайки се към трайна заетост в селското стопанство или към работа във фабриките и в сферата на услугите.

Иванов разказва още, че най-голямо е търсенето на работници в сектора на меките плодове и салатите, където се полага изключително и само ръчен труд поради невъзможността за механизация. "Великобритания има полза от нас, защото развиваме икономиката", смята управителят на "Омега уърк енд травъл".

Brexit или Браво за българските берачи

Излизането на Великобритания от ЕС на този етап не притеснява българските посреднически агенции, през които минава трансферът на земеделски работници за британския пазар. И съвсем логично те вярват, че ако има търсене на нископлатените берачи от България и Румъния, правителството ще уважи желанието на фермерите и няма да ограничи пазара за тях. Brexit обаче има потенциала да реши един друг голям проблем и на двете страни в тези отношения - да намали сивия сектор в земеделската заетост на Острова. "Трудовият пазар във Великобритания винаги ще бъде предпочитан, защото почасовото заплащане е едно от най-високите в цяла Европа. Независимо от спада на британската лира в момента, за който абсолютно вярвам, че е временен, заплащането ще продължи да бъде достатъчно атрактивно. Brexit най-накрая ще затвори огромната дупка за нелегално набиране на работници, която се отвори след 1 януари 2014 г. За по-малко от година влязоха над 1.2 млн. поляци, а броят на влезлите в страната българи и румънци надвишава 750 хил. души", категоричен е Петър Митев, управител на "Булмит", която набира сезонни селскостопански работници за Обединеното кралство.

Той смята още, че излизането на британците от ЕС ще доведе до много по-голям контрол и намаляване на потока на нелегални работници за сметка на легалните такива. "Един легален работник освен задължения винаги има и права, което е важно", казва Митев. Той пояснява още, че броят на годишно наеманите берачи от "Булмит" няма резки изменения в годините от 2007 г. насам и че бизнесът няма да пострада от Brexit в какъвто и да е аспект. "Единствено ще е нужно кандидатите да бъдат информирани още повече, както и ще има по-голям брой документи, които ще трябва да бъдат подготвени. Какви точно ще бъдат промените в изискванията и допълнителните документи са въпроси, които предстои да бъдат обсъждани", обяснява Митев.

Според Явор Иванов от "Омега уърк енд травъл" бъдещето не изглежда чак толкова розово и предвидимо. Иванов е убеден, че ако паундът продължи да пада, земеделските работници няма да останат на Острова. "Тяхната адаптация към социалния живот така или иначе е трудна, те живеят в изолация. Времето във фермите е разпределено с работа от сутринта до вечерта и ако и финансовите стимули изчезнат, няма какво да задържа тези хора. Те със сигурност ще се насочат бързо към други пазари като Испания или Германия и ще го направят по същия спонтанен начин, по който са пристигнали", казва той.

Великобритания все пак има алтернативи, а най-лесно приложимата от тях би била Островът да захрани трудовия си пазар с нужния ресурс от държави извън ЕС, като първа по важност вероятно ще е влязлата в сериозна криза Украйна.