Каузите на 2016 г. и хората зад тях

Онлайн базираната им платформа за равен достъп стартира с услугата за трансформация на говор към текст и ще помага на деца в училище или младежи в университета да не пропускат важна информация по време на уроци и лекции. Така дори когато преподавателят е с гръб към тях, за да напише нещо на дъската, приложението ще изписва в реално време всичко, което той казва. Инициативата стартира пилотно първо в специалното училище в София за деца с увреден слух, а целта й е до 2019 г. да бъдат обхванати всички 8000 деца и младежи с увреден слух в България.

На следващ етап амбициозният екип на фондация "Заслушай се" ще разшири платформата и с услуга за видеожестов превод, чрез която глухите хора ще имат наличен жестов преводач чрез видеовръзка, където и да се намират.

Услугите на фондацията са безплатни за хората с увреден слух, а пилотни клиенти на "Заслушай се" са Столичната община и мобилният оператор "Мтел", които са оборудвали своите места за срещи с граждани с таблети и интернет, които имат достъп до платформата.

Time Heroes и телефонната линия, която помага на възрастни хора да срещат нови приятели

Да го кажем и със статистика. Близо половината пенсионери в България са застрашени от изолация от обществото според данните на Евростат. Затворени вкъщи с ограничени възможности за общуване и за прилагане на уменията, които са градили през целия си живот.

В края на тази година обаче се появи инициатива, която иска да подаде ръка на възрастните хора да участват, да се чувстват полезни и пълноценни. Националният телефон за доброволчеството е услуга, насочена основно към хората, които нямат достъп до интернет, достъпна на цената на стандартен градски разговор. Чрез нея възрастните хора и пенсионерите в активна възраст могат да научават какви доброволчески инициативи се провеждат в техния регион и да се записват да участие.

Инициативата е на Time Heroes, най-голямата платформа за доброволчество в България, която свързва организации и каузи, които имат нужда от подкрепа с хора, които имат желание да даряват времето, труда и уменията си. Чрез телефонната линия екипът на Time Heroes иска да помогне на повече възрастни хора да бъдат активни и да срещат нови приятели. Тяхното разбиране е, че участието в смислени дейности може да подобри както социалния живот на хората в трета възраст, така и тяхното психично и физическо здраве.

За да разпространят идеята сред повече хора, Time Heroes организираха доброволческа мисия, в която насърчават хората да отпечатат и залепят във входа си плаката с информация за телефона на доброволеца. В първите дни на кампанията в инициативата се включиха над 300 души.

Студентката в Художествената академия, която създаде шрифт за хора с дислексия

Фотограф : Юлия Лазарова

Като малка Кристина Костова пишела, размествайки буквите в думите. Без да може да разбере защо възрастните наоколо все й се карат, че не внимава достатъчно и защо й се налага да преписва наново всяка дума.

Като голяма Кристина Костова е авторка на първия цялостен шрифт на кирилица, предназначен за хора с дислексия. Това са хората, които имат затруднения с четенето и писането, защото виждат и пишат буквите по различен начин. Те виждат изписаните знаци не двуизмерно, а обемно, като буквите често се сливат или "танцуват" по редовете. Дислексията не е заболяване, а просто различен начин на обработване на информацията от мозъка и студентката в Художествената академия Кристина Костова търси начин как да помогне на хората, които проявяват такива симптоми, да избегнат трудностите и притесненията.

Така създава Adys, шрифт, който може да се ползва както за печат, така и в интернет и е съобразен с повечето затруднения, които дислектиците изпитват при четене, но се възприема безпроблемно и от хората без смущения. През лятото на отиващата си година Кристина Костова получава академично одобрение на труда си и сега работи по докторантура по темата.

Нейният шрифт е свободен и безплатен за ползване, като през март ще бъде достъпен и като файл за сваляне на специален сайт. Дотогава Кристина Костова приема заявки по имейл ([email protected]).

"Майко мила" и подкрепата им за намиране на втора работа за майки на деца с увреждания

"Отглеждането на дете с увреждане е тежка и трудна работа, която лишава майките от "лукса" да работят нещо друго, да бъдат независими и свободни да взимат решения за професионалната си изява", така Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова мотивират идеята си за кампанията "Търся втора работа". Нейната задача е да подкрепи майки на деца с увреждания, като им даде шанс да си намерят работа, която да е съобразена със специфичния им график за деня и грижата, която полагат за децата си.

За целта те създават сайта Olemale.bg, в който всеки може да разгледа, поръча и закупи изработени от майки предмети, изделия от текстил, плетива, картички, албуми или други подаръци. Платформата предлага възможност и за даряване на средства за покупка на материали или за преквалификация на родителите на деца с увреждания, които имат желание да придобият нови умения и знания. А на сайта са и личните историите на тези родители, които разказват колко кураж и упоритост са им нужни, за да осигурят достоен живот и свобода за себе си и децата си.https://youtu.be/nEqXmPvjrPQ

Идеята за "Търся втора работа" е на Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова – основателки на сайта "Майко мила", който гледа с чувство за хумор на родителството. По непринуден, топъл и човешки начин те заговориха по нов начин както за отглеждането на деца, така и за тежките моменти, които могат да бъдат част от него, като постродилната депресия или отношението към раждащата и родилата жена в България. А техният сайт се превърна в нещо като смехотерапия за много родители в страната, които намериха място за общуване и споделяне на смешните си и трудни моменти.

Родителите и гражданите, които се борят за фонда за лечение на деца

Фотограф : Цветелина Белутова

Тази година една от малкото работещи структури в здравеопазването беше целенасочено разбита. Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД) - звеното, което отпуска финансиране за болни деца, чието лечение не може да се извърши в България или пък не е покрито от здравната каса, не веднъж се е борил с некомпетентно управление, с администрацията на здравното министерство и с апетити към иначе скромния му бюджет от около 12 млн. лв. годишно. В последните няколко години, обаче, работата му вървеше и бяхме позабравили телевизионните репортажи за тежко болни деца, които търсят помощ от дарители. До април 2016 г., когато ГДБОП и специализираната прокуратура нахлуха във фонда и арестуваха почти всичките му служители. В жълтите медии се пусна информация за корупционни схеми на предишния директор Павел Александров, но те не бяха доказани и обвинения така и не последваха.

Междувременно здравният министър Петър Москов назначи за нов ръководител на ЦФЛД педиатъра Владимир Пилософ, а правилникът на звеното беше сменен. Резултатът се вижда ясно по увеличения брой дарителски кампании за деца, а зад него стоят бавене на документи, отказ от отпускане на средства за лечение в чужбина и затруднени процедури за родителите.

Срещу тези действия на здравното министерство и новото ръководство на фонда смело застанаха група граждани - както от неправителствения сектор, така и родители на болни деца, събрали смелост да изобличат грешките на тези, от които зависи здравето и живота на децата им. Петима от членовете на обществения съвет на фонда - Десислава Хурмузова от гражданска инициатива "Спаси, дари на..", Нели Логофетова от Национална асоциация на деца и млади хора с диабет, Красимира Величкова от Български дарителски форум, Милена Златкова от радио "Витоша" и националният консултант по детски болести доц. Анелия Буева, подадоха оставка и представиха публично документи за административни пропуски във фонда, нарушения на правилника и подменени гласувания на молби за финансиране на лечение. Родители протестираха пред министерството на здравеопазването и разказаха историите си пред медиите. Като тази на 4-годишния Емил Каров, страдащ от много тежко онкологично заболяване, за което нито една болница в България не може да предложи комплексно лечение, но фондът не отпусна финансиране и детето се лекува с дарителски средства. Или пък на 6-месечната Александра, която също получава отказ макар дете със същата диагноза да е било одобрено от фонда само година по-рано.

Гражданската реакция засега имаше само малки победи и голяма битка фондът отново да работи в полза на болните деца и техните родители все още не е спечелена. Но силният отпор срещу разбиването на звеното доказа, че има хора, които са готови да жертват много, за да може държавата да изпълни задължението си и да осигури качествено здравеопазване за всяко дете.

Директорите и учителите, за които образованието е много повече от разграфен учебен план

2016 г. беше година, в която един министър на образованието и науката беше свален от поста след изкуствено създаден скандал за промени в учебните програми по история и литература. Фитилът, разбира се, беше подпален от представянето в учебниците на любимото на фалшивите патриоти "турско робство", в комбинация с основополагащите "История славянобългарска", "Вятър ечи, балкан стене" и "Даваш ли, даваш, балканджи Йово". Медийната истерия около учебната програма може и да е била само формален повод за смяната в правителството, но от нея със сигурност стана ясно едно - докато криворазбраният национализъм владее политическото и общественото пространство, качествена промяна в образованието не можем да очакваме.

Но докато държавната администрация се занимава с това да не обиди някой "патриот", много български директори и учители са разбрали, че бъдещето на учениците им зависи от тях и те имат с какво да им помогнат вместо да чакат новия закон или наредба. Въпреки строгите (и често безумни) бюрократични спънки, все повече училища обръщат внимание върху истинската си задача - да подготвят децата за реалния живот, в който зубренето на теория не помага с нищо, а двойката по физика не е краят на света.

Директорът на начално училище "Христо Смирненски" в Бяла Слатина, където повечето ученици са от ромски произход, Евгени Ангелов, например, е убеден, че за да имат шанс да се измъкнат от мизерията, в която са родени, децата на първо време трябва да са в училище. Затова обикаля "от врата на врата", когато някое дете отсъства, назначава млади учители, включително от ромски произход, за примери за подражание и търси нови преподавателски методи. Здравко Керелски и Слава Карайчева пък се връщат след дълго години живот в САЩ, за да преподават на деца от непривилегировани социални слоеве като част от програмата на фондация "Заедно в час". Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна и Първо СОУ "Св. Седмочисленици" в Търговище са само две от училищата, които въвеждат модерни методи в преподаването, за да отговорят на нуждите на днешните ученици. Директори като Лена Парова от Ветрен и Дора Русинова от с. Тополица знаят, че доброто преподаване идва само след адекватно отношение и подкрепа към училищните екипи.

И ако има много повече от тези директори и учители, България някой ден може и да се отлепи от дъното на класацията по функционална грамотност на учениците.

Писателят Георги Господинов срещу шамарите

"Децата ни гледат", предупреди през юни писателят Георги Господинов с видеоинсталацията си "Шамарената фабрика", за да ни напомни, че шамарът, издърпаното ухо и вербалната агресия все още живеят в българските семейства, детски градини и училища. Те подлагат децата на унижение, което ще ги бележи за цял живот и най-вероятно ще ги направи и следващите биячи.

Защо това е огромен проблем в българското общество показа преди няколко години социологическо изследване на НЦИОМ, според което близо 70 процента от българите одобряват т.нар. минимално насилие над деца.

"Шамарът е само едно от нещата, които могат да се случат на детето", каза Георги Господинов по време на разговор за насилието над деца през юни и даде пример със заключването в мазето, което е оставило травма у много от децата на социализма - деца, които днес са възрастни и възпитават собствените си синове и дъщери. За писателя изложбата е социален проект, с който да повдигне отново темата в публичното пространство. За да може историите за шамарите да се разкажат и преработят, а хората да се замислят за причините, които водят до тези методи и за белезите, които оставят.