Дигиталните варвари

Освен всичко друго агресивните дигитални кампании далеч не са ново явление – още през 2011 г. журналистът от bTV Миролюба Бенатова също стана обект на координирана онлайн атака заради своята гледна точка при отразяването на ромските безредици в Катуница, в резултат на което нейният профил във Facebook беше блокиран.

Тролове или киберагенти?

"Поне за България масираното използване на онлайн тролове в социалните мрежи стана наистина видимо след анексирането на Крим през 2014 г. Тогава Русия провеждаше очевидно агресивна политика, наруши всички международни закони и норми, но тези действия бяха съпътствани с много масирано присъствие на руската гледна точка в социалните медии, ползвани у нас. Включително на български език", коментира за "Капитал" Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната и изследовател в сферата на хибридната война. "Социалните мрежи стават все по-важни за формиране на обществени нагласи. За съжаление това започва да се използва тенденциозно не само от външни фактори, но и вътрешни играчи", допълва той.

Горе-долу по същото време, в края на зимата на 2014 г., в руския град Санкт Петербург официално започва работа на пръв поглед незначителна фирма, наречена "Агенция за интернет изследвания", собственост на бизнесмена Евгений Пригожин. Три години по-късно компанията попада в доклад на американското разузнаване по повод руската намеса в последните президентски избори и получава името "Фермата за тролове". В нея се трудят над 1000 души, чиято задача е да моделират общественото мнение чрез таргетирани публикации в социалните мрежи.

Изваждането на тази фирма на светло става повод в публичното пространство вече официално да се заговори за използването на целенасочена интернет пропаганда като политическо оръжие за намеса във вътрешните работи на чужди държави. Последвалият скандал около британската фирма Cambridge Analytica, създала инструмент за психологическо профилиране на около една четвърт от всички американци на базата на Facebook профилите им пък доказа, че тролската пропаганда вече може да се насочва с прецизността на smart боеприпасите.

"Веднага се почувствах като герой в книгата 1984 на Джордж Оруел - място, където трябва да пишеш, че бялото е черно и черното е бяло. Първото ви усещане, когато попаднете там, е, че сте в някаква фабрика, която е превърнала разпространението на неистини и лъжи в индустриална поточна линия", разказва пред Washington Post бивш служител на "фермата". Работодателят на онлайн троловете пък се оказва персонаж от най-близкото обкръжение на руския президент и става известен като "готвача на Путин" заради честите дискретни вечери на държавния глава в неговия ресторант. Пригожин е подозиран също така за връзки с руската частна армия "Вагнер" и персонално попада в списъка със санкционирани личности по повод анексирането на Крим.

Как работи дигиталната пропаганда

"В ядрото на цялата концепция е ерозията на доверието", коментира Рене ДиРеста, ръководител на изследователската програма на New Knowledge – организация, която изследва дезинформационните кампании. "Ако живеете в състояние на постоянна подозрителност, това в голяма степен разбива взаимоотношенията ви с другите хора", допълва тя. И продължава: " В този случай обикновено започвате да мислите, че всички действат недобросъвестно и е трудно да проведете диалог с тях. Предполагате, че медиите ви лъжат и ви е трудно да се доверите на когото и да било."

Бивши служители на американското разузнаване добавят, че Русия има подробно разписани тактики и стратегии по дезинформация от поне един век и сега просто ги адаптира към интернет и социалните мрежи. "Вярвам, че в Русия имат собствено ръководство, което по същество предписва какво да се прави", казва Клинт Уотс, бивш служител на ФБР и изследовател в Института по външна политика във Филаделфия. "Основната разлика е в технологиите, с които разполагат. Методологията е същата", допълва Тод Левентал, бивш служител по контрадезинформацията в Държавния департамент на САЩ.

Според анализите на New Knowledge над 126 млн. американци са били обект на пропагандни послания по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. Организацията цитира и изследване на Масачузетския технологичен институт, според което дезинформационната индустрия дотолкова е подобрила тактиките си за манипулация, че е 70% по-вероятно да споделите "фалшива новина" в Twitter, отколкото автентична. Вероятно точно поради тази причина Twitter решава да блокира над 10 хил. акаунта в навечерието на междинните избори в САЩ този вторник заради опити да объркат американските гласоподаватели. В социалната мрежа все още помнят как един от най-активните потребители по време на президентските избори от 2016 г., споделен над 4 млн. пъти, се оказва на служител на руската "ферма за тролове".

Битката с онлайн манипулациите обаче също крие сериозни рискове и може да има бумеранг ефект за свободното слово. "Пропагандата и дезинформацията правят дигиталната среда все по-токсична. Авторитарните власти и популистите все по-често използват битката срещу фалшивите новини като претекст да преследват известни журналисти и критици в социалните медии. Често това става чрез закони, които криминализират разпространяването на невярна информация", предупреждава Майк Абрамовиц , президент на Freedom House.