Топовните салюти на заралийската културна революция

Антон Андонов, общински съветник от ВМРО, също обяснява, че се е гледала местност по местност и горичка по горичка. "Отне ни около 15-20 заседания, работихме с Регионалния исторически музей и специалист арабист." Крайният резултат е списъкът с 868 местности, които ще бъдат преименувани, който е качен на сайта на общината. Андонов е категоричен, че комисията си е свършила работата съвестно, прозрачно и точно, като през цялото време тя е давала отчетност за дейността си. Разходите, които комисията е гласувала, са били и два хонорара от по 300 лева за специалистите, а съветниците са работили безплатно. Според Андонов подобни инициативи е имало и във Варна и Бургас назад през годините, но в далеч по-малки мащаби.

В самата Стара Загора преименувания е имало на отделни етапи през десетилетията - след Освобождението, около 1905 г., най-голямото след преврата на деветнайсетомайците и още няколко след това.

"Просто решихме и го направихме", заяви пред "Капитал" Таньо Брайков, председател на Общинския съвет на Стара Загора от квотата на ГЕРБ. "Има много местности с имена, които изключително трудно се четат", сподели той.

Преди гласуването на промените в наименованията на местностите той води и приятелски разговор по телефона с турския консул в Пловдив. Според другите общински съветници това е било натиск от страна на консула, но самият Брайков не е съгласен с тях: "Всеки си изложи тезите. Той каза, че видял това предложение, че според него не е редно да се прави, мина към добрите отношения, минахме към турските инвестиции в Стара Загора, той изказа своите предложения. Аз после му казах, че не е в моите компетенции да го променя и че е проблем на общинско ниво и не може да повлияе на добрите отношения. Пожелахме си хубав ден и го поканихме, като идва в Стара Загора, да се видим", завършва Брайков. Освен разговора имало и писмо от консула, което е било прочетено от общинските съветници.

На 31 май Общинският съвет гласува предложението на комисията, при това с голямо мнозинство - 39 гласа "за", 4 "против" и двама въздържали се в 51-местния съвет. Подкрепата е с гласовете на ГЕРБ, "Атака", НФСБ, ВМРО и Реформаторския блок. Против са били от ДПС, един от БСП, 1 независим, а двамата въздържали се - от АБВ.

Общинският съветник на "Атака" в Старозагорския общински съвет Михаил Михайлов е основното действащо лице зад инициативата за преименуване на местности в общината, която събра толкова внимание на национално ниво в последната седмица

"Искам да парирам всички воища срещу преименуването, дело на външни антибългарски съюзи. Именуването на местностите е въпрос на националната идентичност и на решението на дадено гражданско общество" - заяви вносителят на предложението Михаил Михайлов пред "Капитал".

Реакциите

Реакциите наистина не закъсняват, като мюфтийството бе първо. Джелял Фаик, главен секретар, разкри огорчението си от тази стъпка. "Защото нашата история е обща. Една такава крачка разделя обществото. За тази държава са загивали мюсюлмани, евреи, арменци както в балканските, така и в Първата световна война. Това е и наша държава. В Турция ние сме българи" - аргументира се той. Според него щетата не е толкова финансова, колкото морална, което е още по-лошо, защото според него връзките между хората в обществото и ценностите за разлика от парите се възстановяват много по-трудно.

"Ами ако в Родопите някой местен парламент реши да смени името от Аврамово на Ибрахимов" - пита риторично той. Кой може да им откаже след такъв прецедент? Но какъв ще е ефектът върху обществото ни?"

Фаик е категоричен, че след инцидентите в Катуница и Асеновград е нужно внимание за добрите отношения, защото е видно колко лесно могат да бъдат накърнени. "И не на последно място - младите хора такива проблеми не ги интересуват - те искат препитание и добро отношение или си взимат багажа, отиват на Терминал 2 и се връщат само по Коледа и Байрям. Моите съученици са почти всичките в Западна Европа" - довърши той.

Според гл.ас. д-р Дамян Борисов, историк в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", направеното от старозагорските общинари има сериозни последствия върху цялото общество, защото внася силно разделение между отделните общности на базата на откровена историческа неграмотност: "Това е част от една обща тенденция да се поддържат непрекъснато и да се прокарват разделителни линии на всякакъв принцип. Такива инициативи влияят само на едно примитивно ниво на разобществяване и това се консумира изключително агресивно политически" - смята той.

Д-р Григор Бойков, историк в Софийския университет "Св. Климент Охридски", коментира, че заради евтини политически дрязги се поставят под въпрос безценни културни ценности: "Не може да се остави, скандално е законът да го позволява да бъде оставено на група местни ентусиасти да решават въпроси за националното културно наследство. Защото това е общата ни история." Също толкова категоричен е и относно аргументацията с указ на Министерския съвет от 1975 г.: "Скандално е да се позовем на нещо, което е издадено от репресивен комунистически режим по отношение на това как да се гради българската нация." И не на последно място, той смята, че всичко това внася неприятна препратка към близката история за значима част от българския народ - "побългаряването на топониминията става по странен начин и зловещо напомня за възродителния процес".

Милена Колева-Звънчарова от Националната библиотека също смята, че това е сериозен удар по нашето културно наследство, "защото това е културна добавена стойност, която принадлежи на всички нас". Най-голямата ирония е, че старозагорските общинари въобще не са се замислили за културното наследство именно в годината на културното наследство, допълва Звънчарова с горчивина. Според нея дори самото преименуване не е основният проблем, защото "преименувания винаги се случват - включително и на улици и местности", по-интересни са самите мотиви, чиято аргументация е изключително плитка, както и последствията от това преименуване отвъд чисто административната страна. Тя сочи и множеството пропуски в преводите на комисията на старозагорските общинари, като например думата чорбаджия - която е типично турска, но "през емоцията на възраждането я припознаваме".

Оптимизъм: Сега в Стара Загора, утре в цяла България

След гласуваното преименуване и последвалите реакции Михаил Михайлов гледа с увереност и оптимизъм към бъдещето: "Много се радвам, че колегите ми узряха за тази идея. И всички български партии под натиска на гражданите довършиха това дело. Надявам се в цяла България тази инициатива да бъде подета."

"Бурята беше 1-2 дена и вече нещата утихнаха", обобщи реакциите от старозагорската афера председателят на ОС Таньо Брайков в края на разговора си с "Капитал". На въпрос има ли разчет колко ще струва на общината и на гражданите подмяната на имената, той е категоричен, че няма да струва нищо, защото се преименуват изключително само местности, а не и села, улици и т.н. В този смисъл няма да се налага отразяване на промяната в регистри, да се променят адресни регистрации, лични карти и т.н. Преименуването ще се отрази единствено в кадастъра, където новите имена ще се добавят в скоби.

Според вносителите това решение на ОС - Стара Загора, може да се обжалва в 14-дневен срок пред съда, но засега никой не е реагирал.