За по-строг контрол върху сайтовете за онлайн продажби

Законът дава нови правомощия на КЗП, както и на другите контролни органи за борба срещу нелоялните онлайн търговци. Сред тях са достъпът до всички относими документи, данни или информация, свързани с нарушение на потребителското законодателство, правомощието да се изисква от всеки орган, физическо или юридическо лице предоставяне на относима информация във връзка с такова нарушение, както и да извършва проверки на място в служебни помещения на търговеца. Като допълнителна мярка единствено КЗП има и правомощие да изисква от търговци да свалят съдържание от техни сайтове, а при неизпълнение на това предписание да премахва съдържание и като крайна мярка да разпореди заличаване на домейна.

Отделно (а най-вероятно това ще е по-честата хипотеза за България) КЗП в качеството си на "единна служба" за връзка в България ще има правомощия да сигнализира други органи в държави членки за нарушения, извършвани на тяхна територия, които засягат трансграничната търговия.

Как и кога се прилагат новите правомощия?

Важно е да се отбележи, че новите правила не засягат всяка онлайн продажба, а само продажби с трансграничен ефект. С други думи, изцяло местни онлайн продажби (достъпни само за една държава членка) не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394 и промените в ЗЗП, с които той се въвежда в българското право. Новите правила ще се прилагат само когато търговец, регистрирал домейн в държава членка, извършва продажби и в други държави от ЕС, което всъщност е обичайната практика, особено при по-големи, международни търговци.

Промените въвеждат общия принцип, че на санкция подлежи "всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита интересите на потребителите, включено в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/2394 и което е увредило, уврежда или има вероятност да увреди техните интереси". В хипотезата на онлайн продажби такова нарушение например би било, ако търговецът не поддържа своя онлайн магазин (сайт) в пълно съответствие с потребителското законодателство. Например едно такова изискване към сайтовете, което често се пропуска от търговците, е наличието на линк към органите за алтернативно решаване на спорове между търговец и потребител (т.е. към помирителните комисии към КЗП и платформата на ЕК за онлайн решаване на спорове). Други нарушения на онлайн магазините са неспазване правото на отказ в 14-дневен срок от доставката или предоставяне на подвеждаща информация за стоката, например за свойства на материала на продукта.

КЗП ще може да се намесва в дейността на такъв "неизряден" търговец най-общо в две направления. Ако търговецът е регистрирал домейна си в България, комисията ще го уведоми за нарушенията и ако той не ги отстрани доброволно, КЗП може да вземе решение, а председателят й да издаде заповед, с която да задължи лицата, които управляват излъчването на интернет сигнала, да ограничат временно достъпа до съдържанието в съответния електронен магазин. Ако нарушението продължава обаче, КЗП ще може да изиска и заличаване на домейна.

Ако търговецът е регистрирал домейна си извън България, но има действие и на територията на България, КЗП няма преки правомощия. В този случай комисията ще осъществява контакт със съответния орган за защита на потребителите в другата държава. За тази цел е създадена и специална система за електронен документооборот, която ще подпомага сътрудничеството между органи от различни юрисдикции. Ако съответният чуждестранен орган установи нарушение, той ще разполага с правото да предприеме действия по премахване на онлайн съдържание и като крайна мярка - заличаване на домейна.

Други специализирани органи с правомощия за контрол

Макар и основен, КЗП не е единственият орган в България, натоварен с правомощията да извършва надзор и регулация за съответствие с потребителското право. Сред другите специализирани органи с такива (директни или свързани) правомощия са Комисията за защита на конкуренцията (за забранени и сравнителни реклами), Изпълнителната агенция по лекарствата (за съответствие на рекламата на лекарствени продукти), Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (относно правила за обезщетяване на пътници при отменени полети или полети с голямо закъснение) и т.н.

Тези органи ще могат да извършват проверка на място (включително да влизат във всички служебни помещения), да изискват данни, информация или документи, свързани с нарушение, да изискват от всеки орган или лице относима информация, както и да купят дадена стока анонимно, за да установят нарушения. Специализираните органи ще могат също така да издават заповед за преустановяване на нарушение, както и да налагат санкции като глоби или периодични наказателни плащания за нарушения. Те обаче няма да имат право да премахнат съдържание от интернет сайт или да заличат домейн. Тези специални правомощия по прилагане на потребителското право са възложени единствено на КЗП в качеството й на единна служба в България. Така например, ако Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) приеме решение, че дадена онлайн реклама с трансграничен елемент е заблуждаваща потребителите, тя може да постанови преустановяване на рекламата и да наложи санкция на съответния търговец, но за сваляне от интернет или заличаване на домейна трябва да се обърне с мотивирано искане към КЗП.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

Санкциите

Наред с новите правомощия на КЗП и контролните органи новият ЗЗП предвижда също така, че на доставчик на услуга за онлайн съдържание, който не спазва изискванията на Регламент (ЕС) 2017/2394, се налага имуществена санкция до 5000 лева за всеки отделен случай, а при повторно нарушение санкцията достига до 10 000 лева.

Санкции са предвидени също за хостинг компаниите, които не ограничат достъпа до онлайн интерфейс, както и за регистраторите на домейни, които не заличат адреса на отговорния за нарушението търговец при искане от страна на КЗП. Те са в размер до 5000 лв.

Кой е големият печеливш от новата регулация?

На пръв поглед големият печеливш от новите по-строги разпоредби, разбира се, изглежда потребителят. При по-задълбочен анализ обаче се налагат и още два важни извода. Първият е, че новата регулация обхваща само търговци, които се намират на територията на Европейския съюз, което означава, че търговци, разположени в държави извън ЕС, автоматично ще станат "по-рискови" (и съответно по-нежелани) за потребителите. И, докато този извод донякъде е приложим и към регулацията до момента, изцяло нов момент е преимуществото, което ще получат "изрядните" търговци. Към момента санкциите за "неизрядните" не са високи и едва ли могат да бъдат достатъчно силна превантивна мярка. Досегашната липса на ефективно действащ механизъм за сътрудничество между органите по прилагане на потребителско право също способстваше за заобикаляне или нарушаване на задължителни правила. Възможността за сваляне на съдържание и заличаване на домейн при нарушение с трансграничен характер обаче създава предпоставки за естествено "отпадане" на търговците, които не инвестират в консултация за изграждане и функциониране на техните онлайн магазини или които по други причини не спазват цялостно потребителското право (например защото не познават спецификите, при които е имплементирано съюзното законодателство). По този начин едва ли е твърде смело да предположим, че бъдещето на трансграничната онлайн търговия е много повече за "елитните" играчи на пазара, които ще адаптират своите действия и политики, за да осигурят "несмущавано" функциониране на своя онлайн магазин.